|
Ориген е христиански автор, живял през първата половина на ІІІвек. Осъден е като еретик на Петия събор в Константинопол. Все пак, богословите признават голямото му влияние върху Византийската мисловна традиция и особено върху православното монашество.
Тук публикувам кратко резюме на Оригеновото учение, част от една книга, на която скоро попаднах.
Интересно ми е какво вие мислите за този автор?
УЧЕНИЕТО НА ОРИГЕН
Учението на Ориген, най-пълно и ясно е изложено в неговото монументално съчинение за “ За Началата”. В тази глава ние ще направим един кратък анилиз на това съчинение*, за да добият читателите общ поглед върху философското наследство на този велик учен. Книгата е разделена на пет части: Пролог – в него е разкрита целта на съчинението; Книга първа – в нея Ориген излага своята теология (учението за Бога); Книга втора – представя учението за света (космологията); Книга трета – занимава се със сотериологията или учението за Спасението; Книга четвърта – посветена е на Свещ. Писание.
Цел и метод на Оригеновото творчество: Макар не еднократно да заявява, че не изказва нищо като догма, Ориген има ясното съзнание, че е наследил истинното Свещ. Предание и е посветен в тайните на Царството Божие. Това се забелязва от множество негови изказвания в различни произведения. Ориген говори от позицията на знаещ, за наличието на устна традиция в Християнството. В “Против Келс” например, той казва: “Като желаел да скрие неизказаното, неподходящото за простия и всенароден слух и за да укрепи вярата, той (ап. Павел) бил принуден да открива тайната впоследствие (устно).” (ПК, кн.5, §19; 1208). Ориген акцентира върху прокараното още от ап. Павел (виж І Кор. 3:1-2 и Евр. 5:12-14; 6:1) разграничение между плътските и духовните християни: “където е необходимо ще прогласяваме плътско благовестие, в което заедно с плътските християни не познаваме нищо, освен Иисуса Христа и Него, разпнат на кръста. Различно е обаче при съвършените духом принасящи плодове и обичащи небесната Мъдрост. Те трябва да станат съпричастни със Словото, което след като е станало плът, отново е възлязло там, където е било в началото (у Бога).” (“Коментар към Йоан” 1:19). Ориген дори използва термина “тайно християнство”, макар че подобно на Климент, влага в него по-различен смисъл от гностиците-еретици. “Тайното Християнство” е тайно не защото група злонамерени лица умишлено крият истината от останалите, а защото то е знание за съкровените тайни на религията, които се реализират по пътя на мистицизма. Усвояването им изисква пълно себеотдаване от страна на адепта и именно поради това те не биха могли да бъдат достояние на потъналата в светски грижи широка маса от хора. Ориген претендира, че е посветен в това “Тайно учение” и именно от позицията си на посветен пише своите съчинения. Както казахме и по-горе, това той прави за да се съхрани учението, устното предание, тъй като живее и работи два века след Христовото Възкресение и основаването на Църквата – време, в което са започнали да се разпространяват множество лъжливи, еретични учения, застрашаващи автентичното Предание. В предишната глава говорихме за споровете, които води Ориген с такива еретици. Освен тях, той е принуждаван да влиза и в полемика с езическите философи, отправящи нападки към Християнството (такъв е повода за написването на “Против Келс”). На тях той се стреми да покаже, че Християнската философия по своята спекулативна сила превъзхожда ученията на елинските мъдреци.
И тъй, книгите на Ориген представляват писано Свещ. Предание. Те изобилстват от множество библейски цитати (само в запазените до днес съчинения, те са над 30 000) придружени с пространни тълкувания, тъй като най-важната функкция на Преданието е именно изясняването на Писанието и разкриването на неговия дълбок вътрешен смисъл, който е отвъд обикновенното повествувание.
Нека сега преминем към детайлното разглеждане на изложеното от Ориген учение.
Учението на Ориген за Бога: Ориген е първия мислител, който веднъж и завинаги постулира нематериалността на Бога в Християнската философия. На много места в Библията се споменава, че Бог има очи, ръце, нозе, че седи на трон или че е огън, светлина и пр. Това дало основание на мнозина люде, нерзбиращи алегоричния характер на тези стихове от Писанието, да твърдят, че Бог притежава някаква телесност, макар и много финна (Тертулиан, Атенагор и др.). Ориген намира подобни твърдения за смешни. Бог е вечен и съвършен. Той не се променя и следователно не може да притежава материална природа, тъй като именно материята е онова, което постоянно подлежи на промени и бива преходно. Бог е дух, казва Писанието (Иоан 4:24) , а свойствата на духа не могат да бъдат обяснени чрез материята. Бог е едно всеобхватно Съзнание, което прониква във всички неща и всичко се намира в Него. Той е всичко. Бог е абсолютно духовно единство. Той е Единното Първоначало от което, като първо всичко възниква и в което, като последно, всичко се връща (срав. Откр. 22:13).
Бог е основата на цялото битие, но Той е по-висш от самото сътворено Битие. Абсолютната Божествена Свръхсъщност трансцендира всичко съществуващо – не само материалната природа, но дори и човешкия разум. И тъй като Бог е отвъд границите на нашето мислене, всдяка представа, която бихме могли да си съставим за Него, би била непълна и неточна.
Госдпод Бог, Твореца на Небето и Земята, на всичко видимо и невидимо е всемогъщ. За Него няма нищо невъзможно. Но все пак Ориген изтръква, че Божието Всемогъщество не търпи никакъв произвол. Злото е не-битие. То е ощърбност, недостиг, липса на добро. Така както мракът е отсъствие на светлина, така и злото е отсъствие на добро. Но Бог, Изворът на битието и живота е добър. Той е Висшето Благо и всичко сътворено от Него също е благо. Ето защо, Бог не може да сътвори нещо зло. Ако можеше, то Той повече не би бил никакъв Бог.
Ориген изказва една изключително интересна теза. Според него, Бог не е създал безкрайно множество неща. Той привежда аргумента, че за да има ред и хармония в Космоса е необходимо да има мяра, а мярата изисква всичко сътворено да има брой и число. Съвременната наука вече се приближава до доказването на тази теза, но за това ще стане дума по-нататък.
Важна част от Християнското учение за Бога е проблемът за Св. Троица. Мнозина обвиняват Ориген, че въвежда крайна субординация между Лицата на Троицата и дори свързват името му с товя на Арий*. Разбира се, както ще докажем по-нататък, подобни обвинения са прибързани и неточни.
По времето когато работи Ориген, терминът ипостас*, който по-късно става основен за християнската триадология, все още не е бил въведен в употреба.. Желаейки да обясни троичността на Единния Бог, той казва, че само Отец е Бог в пълния смисъл на това понятие. Синът е Словото (Логоса) на Отца и божествените свойста не могат да му бъдат приписани в цялата им пълнота. Същото важи и за Св. Дух. Разграничаването между Лицата е най-ясно по отношени сферите им на действие. Съответно тази на Отца е най-обширана – тя се разпростира върху цялото битие. Сферата на Словото обхваща рационалните биващи (разумните същества). Дейността на Духа пък, е съсредоточена само върху ония същества, които се стремят към постигане на съвършенство (в частност – върху Божията Църква).
Учението на Ориген за света (Космоса): Едно от основните доказателства за съществуването на Бога, формулирано още от Аристотел е т.нар. argumentum ex causa eficienti или доказателство от първата причина. Ние всички сме свидетели на това, как във Вселената всичко съществуващо има зависим произход – предметите и явленията възникват от някаква външна спрямо тях причина, която ги предхожда във времето. Допускането за съществуването на една безкрайна верига от причини и следствия назад във времето не може да обясни света. Подобно допускане се смята за логическа грешка, за т.нар. – “лоша безкрайност”, която не може да бъде мислена. Ние не можем да имаме последна причина, нито междинна такава, ако нямаме една Първа Причина. Тази Първопричина, която има Своето битие в Себе Си и единствено чрез Себе Си, ние наричаме Бог.
Ориген поставя сериозен акцент върху библейското учение за творение ex ihilo (“от нищото”), за разлика от Аристотеловата философия, според която Демиургът (Бог) оформя света от някаква несътворена материя, съществувала от вечността редом с Него. Такава първоматерия според Ориген не може да съществува. Ако би съществувала, то тя би притежавала основанието за своето битие в самата себе си и следователно самата тя би била Бог. Не е възможно обаче да съществуват два Абсолюта, тъй като те взаимно биха се ограничавали, а това означава, че не биха могли да притежават абсолютни свойства. Ориген привежда един много интересен арегумент срещу тезата за съществуването на несътворена пра-материя. Според него материята трябва да притежава пригодност спрямо формозадаващото действие на Божественото Слово, а това не би могло да бъде така, ако тя не е сътворена от самия Бог.
Бог не сътворява света във времето. Самото време също е сътворено от Него! Ние наричаме Бога Отец – сир. Баща. Наричаме Го Създател, Творец, Вседържител и Той наистина е такъв. Но Бог бидейки Абсолютно Съвършенство също така никога не се променя. Следователно Той винаги е бил Отец и Баща, а също Творец и Вседържител, което ще рече, че винаги е имало творение на което Той да бъде Творец, както и разумни същества, на които той да бъде Баща. Времето, както смятат и съвременните учени, е просто една от характеристиките на материалното битие (а според Кант, то е просто априорно условие за сетивен наглед, съществуващо в самия човек*). Ето защо безсмислено е да се задава въпроса – какво е правил Бог преди сътворението. Просто няма такова “преди”.
Сътвореният от Бога Космос не е безкраен в пространствено отношение. Това вече бе отбелязано във връзка с всемогъществото на Бог, който не е сътворил безкрайно множество неща. Така е и според Свещ. Писание, което ни учи, че Господ е създал всичко по “число, мяра и тежест” (Прем. 11:20). Идеята за хармоничност и подреденост изключва възможността за съществуването на безкраен ред неща. Тезата за един Космос, в който материята притежава точно определени количествени измерения се споделя в днешно време и от съвременната астрофизика*.
Светът от гледна точка на Природните закони е съвършен. Разбира се не в смисъла, в който Бог е съвършен. Просто Творецът е създал най-добрия възможен свят, който би могъл да съществува.
Но защо все пак, Бог изобщо сътворява нещо? Ориген се е чувствал задължен да даде отговор на този въпрос, тъй като по негово време популярност са има възгледите на някои елински философи*, според които Космосът е еманация* от Единното, която се осъществява по силата на необходимостта. Това обаче е несъвместимо с християнската идея за Бога, който като Абсолют стои над всякаква необходимост. Ето отговора на въпроса, който намираме в “За Началата”: “Бог, Създателят на всичко съществуващо е благ и всемогъщ. Когато в началото Той създал тези същества, които желаел да създаде, т.е. разумните духове, Той не е имал никаква друга причина за създаването им, освен Самия Себе Си, т.е. собствената си благост.” (ЗН, ІІ 9, 6).
Е добре! Бог създава разумните духове поради своята любов и благост. Но защо е създал материалния свят, в който са възможни болката и страданието? Ако Бог е справедлив, както ни учи Библията, защо съществува неравенство между отделните творения? При това неравнопоставеност има не само между един човек и друг, но и между хората като цяло и ангелите. Защо Всеблагият Бог допуска несъвършенството и злото в света? "За Началата” дава единственото задоволително за разума обяснение на тези тъй важни метафизически и етически въпроси.
Ориген пише, че в началото Бог е сътворил всички духовни същества равни. Той категорично отхвърля всички хипотези, предпоставящи наличието на някаква случайност, за обяснение на неравенството. Душите са били създадени преди материалния свят. Те са били съвършени в своята мяра и равни помежду си. Между тях не е същестувала каквато и да било йерархия, отреждащо едно място на хората, друго на ангелите, и трето на останалите същества. В началото злото, което само по себе си е не-битие, отсъствие на добро, не е внасяло ощърбност в хармоничното Божие творение. Всички души са живеели заедно в духовния свят, отдадени на неизменно съзерцание на Светлината на Логоса, потопени в състояние на пълно блаженство. Това е така защото: “Доколкото у Него (Бога), Причината на всичко съществуващо, няма никакво изменение или разнородност, Той създал всички сътворени от Него същества равни и подобни, защото нямал в себе си причина за сътворяването на разнообразие и различие.” (ЗН, ІІ 9, 6).
Учението на Ориген за душата и Спасението: Душата е сътворена от Бога. Но тъй като е сътворена, (т.е. била е създадена, като преди това не е съществувала) поради този факт – нейното първоначално не-съществуване и последвалото й встъпване в съществуване или прехождането й от не-битие към битие – тя по необходимост притежава в себе си възможността за промяна. Бог сътворява душата съвършена, но нейното съвършенство се различава от това на Бога. Той има Своето съвършенство от Себе Си, докато тя го е получила от Него по благодат. Както казва “За Началата”: “Каквато и сила да притежават (разумните творения), тя не се намира у тях по природа, но се дължи на благостта на Създателя. Ето защо тя не е тяхна собственост и не им принадлежи неизменно.” (ЗН, ІІ 9, 2).
Ориген обяснява съществуващото неравенство и изобщо съществуването на материалния свят и страданието с грехопадението. Причината за него се корени в самите разумни духове. Първоначално те пребивавали в състояние на съзерцание на Логоса и се къпели в неговата благодат. Уви, поради тяхната изменчивост у някои от разумните създания се породил стремеж към отделяне и обособяване от Бога. Те желаели да бъдат напълно независими и да живеят по своя воля, сиреч да станат богуравни. Но отделяйки се от Бога, който е Източникът на техния живот и битие, те започнали да пропадат в невежеството и небитието. Тогава Бог, за да спре тяхното падение и самоунищожение, което щяло да продължи вечно, им “подложил” материалния свят, за да има, образно казано, в какво да паднат. Ония духове, които най-малко се отклонили от Бога, образували ангелския свят. Съгрешилите в най-голяма степен, у които не се намерила и следа от покаяние, се превърнали в демони. Човекът и човешкият свят, заемат определено средищно полужение.
Ориген се противопоставя на всякакъв детерминизъм. За него с разума, е зададена и свободата, безусловната свобода на волята и Бог няма никаква вина за падението на духовете. Ето какво казва той: "На тези разумни същества непосредствено била дадена свободна воля. Тази свобода подбудила всяко от тях или към подражание на Бога, или към отпадане от Него. Това се явява причина за неравенството сред разумните биващи. То не произхожда от волята на Създателя, а от собстения им свободен избор.” (ЗН, ІІ 9, 6). Грехопадението може да се разглежда и като изстиване в любовта към Бога, тъй като именно любовта е свързващата сила между Твореца и Неговото творение. Ако човешката душа, която е паднал дух*, израстне в любовта, тя би могла, след смъртта на тялото да се издигне в ангелския свят. Ако продължи да изстива, съзнателно пренебрегвайки Божията воля, то тя ще пропадне е още по-мрачни сфери на битието – в света на демоните (ада).
Материята, сама по себе си, не бива да се разглежда като зло, в истинския смисъл на думата, както твърдят манихеите*. Според Ориген, тя се явява лечително средство за душата. Страданието, което е резултат от недобродетелните постъпки на хората, има пречистваща функция и не бива да се разглежда като наказание, а като средство за поправление. Целият процес на очистване на душата и въздигането й към първоначалното и състояние на чисто духовно съществуване, се осъществява под благодатното въздействие на Божественото. Процесът не е внезапен, а постепен, извършва се на етапи. За човека той започва в земния живот и продължава след смъртта. Душата на грешника се преражда в друго тяло и продължава очистването си. Това е т.нар. учение за метемпсихозата. Праведните получават светли и финни тела и попадат в ангелския свят.
В определени моменти, Бог прилага и второ лечително средство спрямо душите и това е унищожаването на материялния свят. Както отделната душа се преражда от едно тяло в друго, така и самата Вселена след определен период на съществуване, определен от Бога, се разрушава (загива), след което отново бива пресътворена (ражда се отново). Ориген вярва, че всеки следващ Космос е по-добър от предходния. Това учение за цикличното възникване и унищожаване на Вселената е в хармония с теориите на съвременната наука за Големия взрив и Големия срив*.
Ориген изключва съществуването на вечния Ад. Тъй като злото няма самостоятелно битие и следователно не може да съществува вечно, то и наказанията за него имат само изправителен характер и също не могат да бъдат вечни. Той вярва, че ще настъпи момент, когато всички души ще бъдат пречистени и ще се възстановят в първоначалното си съвъртшенство (apokatastasis). Дори сам Сатана ще се покае. Злото ще изчезне. Материята окончателно ще отпадне от битието и всички духове ще съзерцават вечно Светлината на Божествения Логос. Тогава ще се изпълнят думите на Свещ. Писание, че всичко ще се покори на Христа и Бог ще бъде всичко във всички (І Кор. 15:27). Тази е надеждата на Ориген: “Тогава, когато краят се съедини с началото, ще се възстанови състоянието на рационалните същества, в което те са пребивавали преди да ядат от дървото за познаване на добро и зло (Сир. Преди Грехопадението)…Той, единният благ Бог, ще бъде всичко за всяко рационално същество – не само за някои индивиди, нито за голям брой от тях, но за всички. И когато смъртта вече не съществува, нито жилото на смъртта, нито каквото и да било зло, тогава Бог ще бъде “всичко във всички” (ЗН, ІІІ 6, 3).
Интересно е учението на Ориген за изкупителното дело на Христа. Според него, Христос дал на дявола своята душа като откуп за душите на хората, над които дявола владеел по право. Но като я получил, князът на мрака не могъл да я овладее. Това учение звучи твърде еретично на съвременните теолози, но според нас то трябва да се приема алегорично. Как и защо, ще обясним в следващата глава.
Учението на Ориген за тълкуването на Свещ. Писание: Ориген отделя особено голямо внимание на въпроса за тълкуването на Свещ. Писание. Библията е Божието Слово, което е основата на цялото християнско богословие и проблема за правилното му разбиране е от първостепенна важност за всеки християнски мислител.
Ориген предлага три метода на тълкуване на Библейския текст, съответстващи на трите основни смислови линии преплетени в него. Първият е буквалния, засягащ матрериалния смисъл на Писанието. Той се прилага спрямо Библейската история на древния Израил, описанията на живота на Христос и деянията на апостолите. Вторият метод е алегоричния. Той е свързан с Библейската етика, с християнския морал. Множеството притчи в Стария и Новия Завет са класически пример за местата към които той би следвало да се прилага. Но дори цели книги като Битие, Книгата на Езекийл, Откровението на Йоан и пр., също трябва да се разглеждат алегорично.
Според Ориген, в Свещ. Писание има и тайни, които могат да съзрат само малцина избрани, водени от Св. Дух. Тези тайни са предмет единствено на духовното тълкуване, което само по себе си се явява един мистичен процес. То не зависи от ерудицята на богослова, а се дава по благодат на достойните свише.
|
