ПОЛЕЗНА СТАТИЯ И ЗА КАТОЛИЦИ И ЗА ПРОТЕСТАНТИ /ОТ СТАРОСТИЛНИЯ САЙТ СЪС СЪКРАЩЕНИЯ/:

Лъжеученията на папството
изобличени в творенията на френския свещеник, доктор на богословието, о. Владимир Гете
Послучай 110-годишнината от кончината на о. Владимир


ОТЕЦ ВЛАДИМИР ГЕТЕ е най-големият църковен историк на миналия век, първият православен историк на Запада. Без да е имал никаква връзка с православни християни, единствено благодарение на своя безпристрастен изследователски труд в търсене на историческата и оттам — на догматическата истина на Църквата, той достига до съзнанието, че истинската Христова Църква е Православната, към която впоследствие с пълна убеденост се присъединява и повече от тридесет години служи като свещеник в руската църква в Париж. Неговите исторически изследвания възлизат на повече от 40 тома. В своите научни изследвания той изпреварва много от съвременните открития. Някои изказват и предположението, че някои негови произведения са вдъхновили Достоевски за поемата „Великият инквизитор“ („Братя Карамазови“ кн.5-V)
„Всички мои проучвания, водейки ме към Православието, ме утвърдиха в истинските католически (т.е. съборни) принципи, а всички тези принципи откривах в лоното на Православната църква. Преди се мислех за католик, признавайки папството, но моите изследвания ми показаха, че съм се лъгал и че папството, вместо да бъде католическо (т.е. съборно) в истинския смисъл на думата е създало схизма в Църквата на Христа. И така,
АЗ ТРЯБВАШЕ ДА СТАНА ПРАВОСЛАВЕН, ЗА ДА БЪДА НАИСТИНА КАТОЛИК.“


В една по-късна статия той разказва: „Продължавах да преследвам папството и така стигнах до Православието. При това, не бях чел още нито едно православно произведение, но пък бях изчел с най-сериозно внимание творбите на ултрамонтанистите и бях проверил текстовете от св. Отци и Вселенските събори, които те цитираха в полза на тяхната система... Уверих се, че всички те бяха фалшифицирани, изкривени, отклонени от истинския им смисъл и с тях бяха създали едно фалшиво предание, абсолютно противоположно на църковното Предание.“

Първата православна идея на абат Гете е, че църквата е поместна, основана на териториалния принцип. Тя е концентрирана около епископа, но в общение с цялата вселенска Църква. Около тази идея се изграждат всички изследвания на Гете за френската църква, борбата му против йезуитството и папизма. В своите трудове той доказва, че претенциите на папите за главенство в цялата църква датират едва от IХ-ти или ХI-ти век (Николай I и Григорий VII) и представляват посегателство над правата на епископите.
Вторият православен принцип, който е в основата на цялото творчество на Гете, това е правилото на св. Викентий Лерински (V век), наречено критерий за истинната вяра: „Само онова е истинско в християнското учение, което всички, всякога, навсякъде и единодушно са вярвали“ (quod semper, quod ubique, quod ab omnibus credum est). Според този принцип истинността на един догмат зависи от това, дали той е от апостолско време и дали е съборен, защото първите Вселенски събори са имали само тази грижа — да следват този принцип, като в отговор на многобройните ереси установяват всеобщата вяра, предадена като богооткровено учение от апостолските времена.
Именно следвайки този принцип, абат Гете повежда борба против догматите, въведени много по-късно от папството, без основания за това в творенията на св. Отци, в Св. Писание и в постановленията на Вселенските събори, каквито са Filioque, Непорочното зачатие на Св. Богородица, Светото Сърце (последните два приети по времето, когато той е живял) и др.

Западът е бил православен в първите осем, девет или десет века, в зависимост от отделните области, преди да стане жертва на голямата „узурпация“ на съборната власт, издигането на папството, поддържано от политическите форми на феодализма и на средновековните монархии. Френската революция премахнала политическите рамки, но не е станало връщане към първичната вяра на римска Галия. Да стане православен за абат Гете това означава да се довърши това движение, да се намери отново вярата на светците и на великите епископи, които са просвещавали Франция. Човек не се обръща в Православие, той се връща в Православието. Такъв е бил призивът към свобода и главното учение на абат Гете.
Като свидетел на много дръзки папски нововъведения, Гете е принуден да формулира ясно православното учение за Църквата и за богооткровеността на християнството.
„Иисус Христос не е някакъв философ, измислил система, поддаваща се на безкрайни допълнения, според развитието на науките и човешкото познание; Той е Син Божий, въплътено Слово, израз на вечната и основна Истина, излязла от лоното на Отца и слязла да просвети всеки човек, идващ на този свят. Учението на Иисуса Христа е Истината, то не може да бъде нищо друго, освен залог, поверен на света, според красивия израз на св. ап. Павел: „О, Тимотее! Пази онова, което ти е предадено и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука!“ (I Тим. 6:20) и още: „Запази добрия залог чрез Духа Светаго!“ (II Тим. 1:14).
Когато в Църквата се повдигне някакъв спор, дълг на всеки християнин е, според св. Викентий Лерински, да се придържа към древността, която не може да бъде подмамена с фалшификациите на новостите. Ако там има много мнения, да се придържа към постановленията на съборната Църква, ако няма такива постановления — да изследва мненията на учените, живяли през различните времена в единството на Църквата, и да приема, без съмнение, онова, което всички, всякога и навсякъде са вярвали.“

Ако св. ап Петър би бил върховен апостол, то св. ап. Павел не би го укорил пред всички вярващи (Гал. 11:11); той не би бил наречен стълб на Църквата, заедно с апостолите Иаков и Иоан; на Апостолския събор не би отсъждал св. ап. Иаков, а той, Петър. Самите апостоли не са считали св. ап. Петър за основен камък на Църквата.
Следователно, папските претенции при тълкуването на този текст противоречат на Св. Писание и на Св. Предание.
Другият текст, върху който се гради папската теория е следният: „И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, Сатаната поиска да ви сее като пшеница; но аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.“ (Лук. 22:31-32).
Наистина не разбирам, пише абат Гете, как папите могат да прибягват до този пасаж на св. ев. Лука, за да установят своята система. Трябва да се отбележи, че цитираните думи са били отправени към св. ап. Петър от Христа в същия ден, в който св. ап. Петър е щял да се отрече от Него. Те съдържат само предсказание за това негово падение. Именно така го е разбрал и ап. Петър, което личи от отговора му: „Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!“
Папите, които са намерили странно доказателство за своите претенции в 31 и 32 стих на 22 глава в Евангелието на св. ев. Лука, винаги старателно са избягвали да цитират предхождащите ги слова на Господа, напр. стих 26: „По-големият между вас, нека бъде като по-малкия, и който началствува да бъде като оня, който слугува...“.

Запитан от ап. Петър, какво ще придобият апостолите, Господ Иисус Христос отговорил: „Истина, истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите...“ (Мат. 19:23). Не се прави разлика между апостолите, всичките дванадесет апостоли ще съдят верните. Същото се вижда и в Апокал. 21:14: „Стените на града имаха дванайсет основи, и върху тях имената на дванайсетте апостоли на Агнеца.“
И така, нищо в Св. Писание на Новия Завет не благоприятствува поне отчасти теорията за върховния авторитет на ап. Петър и на римските епископи, които се считат за негови приемници. Дори може да се каже, че подобна власт там е изрично осъдена (ср. Деян, 8:14, Гал. 2:7-14 и др.).

А по повод претенциите на римските богослови, че тяхната църква е истинската Църква, Вл. Гете заявява в едно писмо до М-р Дюпанлу:
„Монсеньор, вие образувате само едно събрание от мъже, носещи титлата епископ; вие не само не сте Църквата, вие дори и не представлявате римската църква, защото не се събирате да говорите в името на древната вяра на вашите църкви, а за да регистрирате в името на папата и в свое име такива учения, каквито са ви угодни. Вие можете да образувате религиозно, политическо, научно ако щете събрание, но вие не ще бъдете събор, още по-малко Вселенски събор. Иисус Христос не ще бъде сред вас и Св. Дух не ще ви ръководи.“
По-нататък той обобщава: „Римската църква не само че не е Църквата, но тя дори не е част от истинската Църква, защото истинската Църква е основана на единството на вярата.“

Съзнавайки опасността от абсолютизирана власт в Църквата, той пише на императора: „Аз казвам без ни най-малко колебание, че който нарича себе си Вселенски епископ или желае тази титла, е по своята гордост предшественик на антихриста, защото претендира по същия начин да бъде над другите ...“
Тези думи абат Гете е оставил без коментар. Вместо коментар ние ще приведем само изявлението на съвременния нему папа Пий IX, въвел новия догмат за папската непогрешимост и незаблудимост. Преди откриването на I Ватикански събор, той произнесъл следните странни за православното ухо думи: „Аз съм отзив на небето, непогрешим тълкувател на Бога, аз съм пътят, истината и животът.“ („Славянските учители ..“, д-р Н. Милаш, стр. 157)

В „Православно догматическо богословие“ преосвещеният Макарий пише: „Мисълта, че грешниците, които са се покаяли, са длъжни да принесат още някое удовлетворение на Божията правда за своите грехове, като претърпят за това някое временно наказание, а ония, които не са претърпели това наказание на земята, ще трябва да го претърпят в чистилището за същата цел, такава мисъл е противна на християнското учение за удовлетворение на Божията правда, противно е на учението на древната църква, защото пълното удовлетворение на Божията правда за всички грешници е понесъл веднаж завинаги Сам Спасителят Христос, Който взел върху Си всички грехове на света и всички наказания за греховете.
А грешниците, за да добият прощение на греховете си и да се избавят от всякакво наказание за греховете, длъжни са само да усвоят заслугите на Спасителя, т.е. да вярват в Него, съвършено да се покаят за греховете си и да поднесат плодове, достойни за покаянието — добри дела

Причащаването на свещениците и вярващите с отделни хлябове разрушава онзи дълбоко мистичен смисъл, изложен от св. ап. Павел във 1 Кор. 10:16-17:
„...Защото един хляб, едно тяло сме ние, многото, защото се причастяваме от един хляб“.
В римската църква само свещениците се причастяват и с Кръвта Христова, докато Сам Господ, предузнавайки техните отклонения, заповядва: „пийте от нея всички ...“ (Мат. 26:27).
По повод на забраната да се причастяват деца абат Гете пише: „Западната църква е извършила престъпление, премахвайки причастието на децата. Когато западните църкви, въвлечени в схизма от папството, се отдалечили от православния Изток, те дотолкова изгубили християнското си чувство, че техните богослови обвинявали източната Църква, че причастява децата.“ Тази практика също е съществувала до XII век на Запад, а в някои области и до XVI век.
Но най-същественото отклонение е премахването на епиклезата — тайната молитва, с която свещеникът призовава Св. Дух да пресъществи предложения хляб. Римската църква счита, че пресъществяването става и без призователна молитва, при думите: „Вземете, яжте, това е Моето тяло ...“ и „Пийте от нея всички — това е Моята кръв ...“ „Ние не се страхуваме да кажем,“ заявява абат Гете, „че този довод е смешен. Иисус Христос, произнасяйки думите, не ги е казал като разказ за случило се събитие, а като акт, извършващ се в момента, тъй като у Бога словото е и дело. Но може ли да се твърди, че това е така и при свещеника?“
Призователната молитва към Св. Дух е съществувала във всучки литургии на древните западни църкви. (Гете твърди, че по негово време тя все още съществува в Шотландия). Древните литургии на св. Иаков и на св. Климент Рилски съдържат епиклеза, така както Златоустовата и Василиева литургии.
„Следователно“, заключава с тревога абат Гете, „ние имаме пълното право да се съмняваме, че в римската църква съществува св. Причастие.“
Редакторите на френското издание завършват тома със статията от „Юнион Кретиен“ — „Смущаващият свидетел — Православието“. С неизменното си свидетелство то е мълчалив обвинител срещу нововъведенията, обезобразили западното християнство. Затова папството плете интриги да го подчини, като преди векове използвало кръстоносците, а в наши дни — политиката и парите. Но о. Владимир Гете спокойно заявява: „Каквото и да прави, то няма да успее.“

Много е радостно, че един католически свещеник е станал православен. Това се случва и с много протестанти. Но си мисля дали някога православен поп може да стане православен. може би най-голямото доказателство за божествеността на православната църква е това, че тя е жива и днес, въпреки (а не заради) православните попове.
Очаквам мнения.
п. с. Защо ли това ни го съобщават старокалендарците!?!?! те пък кога могат да станат православни?

Ей, ти да не бъркаш старокалевдарци със старообрядници. Против старостилци можеш да говориш с езика на фактите, а така да ги приравняваш със селски попове... Но даже и селските попове са далече по-добри от "учените" пастори.

Споко! Никого не бъркам и освен това мога да говоря с факти. Старокалендарци и старообрядци са различни схизматични общности в разчилен период от време, въпреки че между тях има много общо. Но на мен ми се ще да отворим специален дискусионен клуб за старокалендарния разкол в БПЦ, който е по-опасен от политическия. Много ще ми е любопитно да видя какъв разговор ще тръгне.

През последните години се говореше много за политическия разкол в БПЦ, но като че ли не се обръщаше голямо внимание на един друг, може би по-опасен разкол - старокалендарния или старостилния, както още е известен. Старостилците вече имат храмове и параклиси, издават много литература, имат интернет страница и въобще - доста здаво работят. Всъщото време духовенството на БПЦ почти не реагира на тази разрастваща се общност, а много миряни дори симпатизират на старостилците и четат техните издания. Има нещо още по-смущаващо. Някои клирици и миряни дори споделят основни за старостилната идеология и лексика мнения, лексика и отношение към духовния живот. Предлагам да дискутираме по всички тези въпроси, за да станат ясни много неща, които от страни изглеждат едни, а всъщност са съвсем различни.

От времето на "Българския великден" православната вяра и църковност в България са неизменно отъждествени с народното и националното. Днес живеем в една Църква без Христос и изповядваме едно православие, което се превръща в пазител на национални и културни ценности, в един музей, който почти няма общо с живота. В православната църква в България е проникнал един много силен и вече устойчив национализъм, който е превърнал вярата в национална идеология. Тази идеология толкова се е преплела с православната вяра, че във всички нива на Църквата може да се чуе една патриотарска патетика, която само прикрива неспособност да се свидетелства за живата вяра в Христос. За нас е по-важно да сме българи, отколкото да свме християни! Вярата е станала крепост на българщината и ние трябва да бъдем православни, защото такива са нашите традиции и народностна идентичност. Така ние подчиняваме вярата, Църквата и Христос на националната идеология, на националнинте си страсти, което е абсурдно за всеки, който има поне малка представа за църквата и православието. Стига се до там, че в деня на народите будители слушаме проповеди в Църква, в които Ботев и Бековски се споменават наред със светците, тъй като са загинали пред олтара на отечеството. Това е абсурдно и дори скандално за истинското православно църковно съзнание. Помислете дали някоя друга поместна църква си има ден на "своите" светци така, както ние си имаме неделя на всички български светии? Моля ви, пишете какво мислите по въпроса!!!

Аз пък досега бях чувал само за православни, които стават някакви други. След като се твърди, че 80% от населението е православно, вероятно протестантите и католиците в България набират своите последователи от извънземните. Аз пък познавам монах, който само преди месец стана протестант, ама айде да не го споменаваме, че ще развалим радостта от покръстването на католическия свещеник в единствената и най-права вяра на света.

Казват:обещахте за 800 дни да обърнете и подредите всичко.Никога не съм обещавал нещо подобно

Отговарям накратко - преди говорих дълго.
Старостилци се появяват не само да запазят стария ЦЪРКОВЕН стил, което днешното неправославно време уби, но да се ЗАПАЗИ ДУХА на православието - ревностно служение на Бог по стария начин /без насилствени треби, без нововъведения и т.н./ и нелицемерна любов към ближния. Всички или почти всички новостилци ще станат икуменисти и ще се поклонят на антихриста, но не и истинските старостилци. Те ще запазят вярата както в България, така и в Гърция и по целия свят. Ако знаеш колко трудности преодоляват старостилците, за да запазят вярата си, няма да говориш лековато за тях.

Разколна е самата БПЦ и който го разбере и осъзнае, трябва да се отдели от тях.

Нищо лошо няма в това да имаме ден на българските светии. Лошото е че ръководството на БПЦ отстъпва от Православието за да угоди на политиците /нашите и световните/, тоест на парите. Техният "национализъм" е прикрито поклонение на мамона. С годините това ще се засилва.

Каква е според Вас "старостилната идеология"?