Незнам дали сте попадали на тази тема от есе за Тойфел:

Съгласни ли сте или не сте със следната позиция?
"Понякога е по-добре да не се казва истината"

Кажете си мнението по-въпроса и го аргументирайте.

Мойто лично мнение, е ДА.
За мен има няколко ситуации:
1.В случай когато можеш да нараниш/обидиш някого.
2.В случай когато някой не е готов да приеме истината, т.е. да я разбере.
3.В случай когато има опасност да си навредиш.

За обидата мисля, че е ясно. Когато приятелка, която отива на среща и е притеснена за това как изглежа ме попита дали и е хубав носа, обаче носа и е много голям, разбира се, че ще я окуража и не бих си създала конфликтна ситуация за да се скарам с нея. Особенно ако е по-чувствителна на тази тема за носа й.

За вторият случай. Примерно когато една бременна жена роди, и детето й почине, а саматя тя е в много критично състояние на косъм от смъртта, лекарите не биха си позволили за момента да й кажат истината за детето, която направо би я убило. Това доколкото знам си е нормална лекарска практика, тъй като е известно колко е лабилна човешката психика и колко му трябва на човек да си отиде. За това й се кава, че детето е живо, поне докато успеят да я стабилизират.

За третия случай. Представете си, че сте несправедливо обвинен в убйиство, обаче всички доказателства водят към вас. И адвокатът ви посъветва да скриете определени факти, които могат още повече да насочат следите към вас. И това се прави с цел да защитите себе си.

Общо взето това е от мен. Според мен е доста важно да се вземат решения в посока "по-малкото зло", особенно когато касят живи хора, а хората всички преживяваме всяко нещо кой-повече, кой по-малко, и когато има опасност да се навреди на психиката на човек според мен не може да не се правят компромиси.

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

Когато става въпрос за изказване на мнение, това е друго - примерът за мнението за носа. Къс или дълъг нос, хубава или лоша плът - та това не е ли суетна човешка представа. “Суета на суетите - всичко е суета!”, възкликва Еклисиаст. И "хубавият" нос става "грозен", когато премине в тление. Нима не е по-добре да кажеш истината на приятелката си че "след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият." (Еклис., 2:16). Истината, която е от Писанието, от Бога. Ако пък не, мълчанието също върши добра работа. Можеш също да окуражиш приятелката си но не като и кажеш, че носът и е хубав, а като и кажеш, че носът и е такъв, какъвто е, и така трябва да бъде, и хич да не се притеснява за това.

За вторият случай - когато бебето е напуснало този свят, то не означава, че е мъртво, и когато е казано на жената, че е живо, то и е казана истината.

Третият случай – когато има опасност да си навредим сами.
Няма ли човек да си навреди по-вече, ако лъже, и особено ако извършва този грях умишлено. Нима не трябва първом да се уповаваме на Бога и Неговата правда (Мат. 6:33,34) – на Тоя, за Когото всичко е възможно и може да ни избави от всякакви ситуации. А и можем ли така да се "отмятаме" за да спасим временно кожата си, когато е “доста на всеки ден злобата му", с риск да изгубим живота си. Казваш да приемем "помоща" на адвоката когато ни "посъветва да скрием определени факти", т.е. да приемем съвета му да излъжем, което означава едно - да влезем в съюз с дявола. Докога така . . . И докъде така . . .
Господи, помилуй нас, грешните.

Човек не трябва да лъже. Може да не отговаря и да не изказва мнение, ако не знае как да отговори в определена ситуация, или да направи по възможност каквото още е необходимо за установяване на истината, но не и обратното - да излъже.

Дългият нос е дълъг само някакви си сантиметри. И ако нямаше огледалото, за да може притежаващият го да го забележи, едва ли щеше да му отдава такова значение. Има мащаби във видимият свят с дължина от порядъка на няколко десетки милиарди светлини години. “Дългият” нос в сравнение с такива дължини е несравним, и е един такъв мъничък, мъничък, даже незабележим дори от първите няколко километра . . . Това е истина, който не вярва, нека опита да види един човешки нос с просто око от един километър, колкото и дълъг да бъде той.

Човек не бива да лъже, това е грях.

Редактирано от TRl на 19.07.02 16:41.

е толкова сложен - с много повече точки, подточки и тирета.
Мисля, че е невъзможно да се живее, ако поставим или ограничим Истината в тези рамки, т.е. в примерите които даваш. Тайните помисли на сърцето, които сега са скрити, ръководени от Светия Дух трябва да ни насочат към правилния избор. Не всеки (на мен все още ми е много трудно) може да се довери изцяло на Бог и Духа, да чуе гласа Му, и да вземе правилното решение. Но трябва да опита!... Защото само тогава може да бъде сигурен, че не е пренебрегнал Истината.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нашълно съм съгласен с TRI. Лъжата е грях, независимо в какви ситуаци е изказана. Въпросът е ние като християни да го знаем това и да се покайваме когато съгрешаваме, а не да отричаме че сме сторили грях под предтекст че е "добра" лъжа. Много хора страдат поради това, къде от незнание, къде от закоравяване.

Истината е една !!!

Е, аз исках да опишете лични примери и ситуации. Примерите които дадох не ги дадох като повод за обсъждане, а да ви провокирам да дадете свои такива в защита на своите тези!!!!!!!!!!!!!!!!

Убедена съм, че ще се разделим на 2 фронта, едните ЗА, другите ПРОТИВ.
За сега виждам сме 2:2, ако правилно съм разбрала Д.ДЖ.Р.Б., който също може да ме допълни с примери

ТРИ, мисля, че е важно човек да се аргуметнира с личен опит повече отколкото с общи неща. Това е и разликата в значенията на думите "рацио" и "логос". Рациото си е някаква обективност изказана от "многото" която в много случаи може да се окаже погрешна (за пример публиката на Стани богат), а логоса е разсъждения, доказани чрез личния опит

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

ТРИ, помъчи се да вникнеш по-дълбоко в примерите ми, не съм изразила ясно целите на всеки пример, но не сте малки деца. Айде помислете малко повече де...........
по-натам ще си кажа и аз целта на 3-те ми тези

та искам личен твой пример, от живота ти, кога си излъгал, по какъв предлог, какво се е случило, кога не си излъгал, а ти се е искало и какво се е случило..... и т.н. :-)

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

много ви моля на точният смисъл на заглавието !!!

Темата е доста философска, и тя НЕ е:

"Смятате ли, че е добре да лъжем?"

Разчитам на сериозност !!!

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

Съгласни ли сте или не сте със следната позиция?
"Понякога е по-добре да не се казва истината"

Madreza tai kazwa:sestro Gergi - otgowora tuk e truden , no toi kazwa se - "MALCANIE ",a se ne kazwa - " LAZA ".

Zaschtoto za "MALCANIETO" pisano e: " Pri mnogo goworene ne se izbyagwa grehat , a koito wazdarza ustata si , e razumen."(Pritc.10:19) i oschte: " Ne biwai bars na ezik , marseliv i nehaen w delata si."(Sir.4:33)

A za "LAZATA" tui: " Lazliwi usta sa gnusota pred Gospoda "(Pritc.12:22) i oschte: " Ti schte pogubisch oniya , koito goworyat laza "(Ps.5:7)


Oh,oh,oh..........kakto e kazal madreza

Oh,oh,oh..............kakto e kazal

Хората могат да си мъдруват колкото си искат и да преиначават нещата както си искат, но лъжата си остава грях. Нека някой от подръжниците на така наречената "благородна" лъжа да покажат пример от живота на Исус да е прилагал някъде такова нещо.

Истината е една !!!

Редактирано от The Truth Seeker на 20.07.02 16:36.

Лъжата сама по себе си е грях. Ако искаме да служим на Господа никога не трябва да лъжем!
Но убийството също е грях. Ако искаме да служим на Господа никога не трябва да убиваме. Въпреки това, всеки, който е чел житията на св. Димитрий Ростовски знае, че Православната църква е благославяла войниците, когато са отивали на война.
Това не означава, че църквата одобрява убийството. Тя благославя изпълнението на една Божия заповед, която стои над другите:
"Заповед нова ви давам, да обичате един другиго, както и Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тази:да положи душата си за своите приятели" е казал Господ Иисус Христос.
Войниците извършват грях като убиват, за да изпълнят заповедта за обичта и да защитят своите близки. За тях душата на близките им е по-скъпа от собствената им душа. Предпочитат да съгрешат те, а не близките им(което би могло да стане, ако ги поробят мохамедани например).
Ние сме християни, но не сме пацифисти. По същата логика бих казал, че ние сме християни, но не трябва фарисейски да бягаме от отговорност и да мислим само за себе си.
Така, че определено в някои случаи СЕ НАЛАГА ДА ИЗЛЪЖЕМ, ако не искаме да бъдем осъдени заедно с фарисейте.

Нека оставим злобата и се обединим в любовта към Бога и Православната вяра!

Редактирано от pravoslaventerminator на 20.07.02 19:47.