Това народно събрание има уникалния шанс да влезе в историята на България като първото от 12 години насам,което е направило нещо добро за НАЙ-ВАЖНАТА ИНСТИТУЦИЯ
на България-БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА!
Закона за вероизповеданията предложен от Борислав Цеков ще даде на Църквата ни най-после глътка въздух и ще спре перверзните домогвания на всякакви чифути,сектанти и други изроди върху нашата светиня-БПЦ!
Затова ви моля,приятели,нека по всякакъв начин подкрепим законопроекта на Цеков!
Я вно законотворците ни имат нужда от малко подканяне,за да приемат наи-важния закон
предлаган в народното събрание от 12 години насам! Нека този подтик бъде даден от целия народ,за да разберат и в Европа,че БЪЛГАРИТЕ имаме собствено мнение и че можем да бъдем единни,когато е застрашена нашата вяра и сигурност!!!!!

В св.Седмочисленици има подписка за подкрепа на този закон. Най-вероятно и в други храмове, а и сигурно из страната има.

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

Е,успех приятели,да му мислиме разните там сектанти,чифути и още какви бяха.Може пък така да е по-добре....

Ако не си го прочел новият закон, има го изложен в св.Седмочисленици, мисля че той не ощетява другите вероизповедания. Както и това, че хора с определен вид вярвания не могат да се ползват с определени права, нито пък да бъдат ощетявани и поставяни на друго ниво в обществото заради вярата си.

Устроен е така, че разни "разколни" църкви да не си присвояват права на БПЦ, за това смятам, че е добър.

Има и много други добри неща в закона, но затова ще е добре сам да се запознаеш.

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

Е,това е проблема,че съм го чел и лишава от възможност за естествено развитие всички изповедания,вкл. и православието.Да не говориме,че се създават доста ограничения за наемане на сгради например.
Ако закона наистина бъде приет сами ще можем да се убедим.Мисля,че травматолога с хоби жени и дами,който слага под един знаменател евреи,християни и зроди правилно се е ориентирал.

Мен лично ме удовлетворява този закон. Макар, че би трябвало да ме вълнува повече вътрешния закон на Църквата, за това, дори и този закон е нещо. Политическата власт никога няма да бъде, нито повече нито по-малко вярваща(православна).

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

Радвам се ,че така мислиш за политическата власт.И аз като един сектант -изрод не мога да разбера при това положение,защо православната църква ще има нужда от закона на Борислав Цеков.

Какво е основното в този закон? За какво става дума?

Предлагам ти статия от вестник "дневник "по въпроса,дано ти е интересна:


Въпросът за Българската православна църква няма да се реши от скоростното внасяне на законопроект в новия парламент. Проблемът опира не само до имоти и регистрация, която надлежно да придаде на собствеността по-организиран и законен вид. Фундаменталният нерешен въпрос е докога кесарят в България ще решава що е кесарево и що е Божие.

"Дневник" от 9 юли нарича "абсурдно" решението на Върховния административен съд от 18 октомври 2000 г. -- това, което насочва към плурализъм в регистрацията на конкуриращите се православни фракции. А това решение е на практика най-близо до истинското състояние на нещата в БПЦ и до здравия разум. Митът за единството на православието като единствената истинска Христова църква е инерцията, която не позволява нещата да бъдат наричани с истинските им имена. Допълнително подлъгани от стари представи за това как следва да се третират въпроси по свободата на съвестта и религията, вносителите на новия законопроект за вероизповеданията правят две сериозни грешки. Първата е, че дори подбудите за скоростното внасяне на такъв законопроект да не са само кесарски и политически, а добронамерени, държавното администриране няма да реши разделението в управлението на БПЦ. Втората грешка е, че с очевидно специалното третиране на православния проблем светската държава се превръща в духовен водач по религиозните въпроси. Може би е удачна форма на управленска изява за 419 г., когато Картагенският събор препоръчва да се иска царска помощ "срещу разколнически бяс". Но в 2001 г. е нарушение на българската конституция, на Европейската конвенция за правата на човека и на принципите на модерното плуралистично гражданско общество.

Но да разгледаме причините за тези грешки и ефекта от тях. Защо законовото закрепване на една от православните фракции не води до единство? Преди всичко, защото православната църква не се нуждае от светски политически решения на трудности, които имат по-скоро духовен корен. Залъгват се светските властници и православните водачи, които ги насърчават, когато прилагат командния метод за налагане на "църковно единство" - в случая новият законопроект. Този метод не може да замести липсата на взаимно уважение, изслушване и стремеж към помирение и християнска прошка сред враждуващите. Така, ако православните синоди оставят кесаря да ги наставлява как да постъпят помежду си, те отричат своето право и библейско задължение вярващите да са модел на духовна зрялост и покорство на живите християнски принципи. БПЦ се превръща във васал на политически интереси и светско морализаторство. Това едва ли е приемлива ситуация за тези православни, за които вярата стои преди грижата за имотите.

На второ място ефектът на "насмитане под чергата" е виден при сегашния прибързан подход на законовносителите към проблематиката. Обявяването на един от синодите за правоприемник на "истинската" православна църква със закон няма изведнъж, от само себе си и като с магическа пръчица да накара алтернативната група да се изпари. Или да смири позициите им. Нито да заличи причините, поради които са в опозиция. Отрицанието на очевидното - че има другомислещи, на които ще се отнеме правото да са православни, (разрешаването само на една православна църква), защото държавната власт е решила да обедини БПЦ и имотите й, едва ли ще сполучи. Вярно, че комунистите решаваха кой кум и кой сват в клира, но да се прилага комунистическия челен опит при сегашната ситуация е удар по доверието на новото управление. Православната църква трябва сама и без държавна намеса да реши проблемите си.

Кое кара политиците все пак да търсят роля в православното разцепление? Верската слабост на православието изпъква веднага. Статистиките, които сочат, че 85% от българите са православни, на практика не показват колко от тези хора са действително вярващи и практикуват заповедите на Христос не само в неделя, а и през седмицата. За любовта към ближния става дума. Поради постоянното объркване на понятието "българска народност" с "религиозна принадлежност" статистиката представя огромната част от българското население като православни християни. Това естествено е необяснимо висока цифра, при положение че подкупността, хороскопите, рекламната порнография, култът към Петричката врачка и Слави Трифонов са много по-решаващи при формирането на българския светоглед, отколкото новозаветните притчи. С други думи православието се възприема като национално-етническа, а не като религиозна категория. При това положение държавната намеса изглежда по-смислена - управникът решава въпрос не от верско, а от практическо естество от националното културно наследство (идеята за единствеността и единството на православната църква). В църковния разкол политиците виждат политически проблем, на който търсят политическо решение, което възражда спомени за стари комунистически методи.

Този "естествен" ход на нещата обаче не оправдава вмешателството на държавата в религиозните дела. Държавата и църквата са отделени и независими една от друга институции според Конституцията. Незачитането на това разделение, видимо в новия законопроект, е втората грешка на подхода на държавна намеса в духовния живот на обществото. Но нали държавата е народът, а народът трябва да решава духовните си проблеми? Не съвсем. Грешка е, че "държава" и "нация" се употребяват като синоними в българския език. Тази терминологична неточност е израз на обърканите представи за държава и за нация. И това е разбираемо - наследството ни не е леко. Но когато такова объркване оправдава намесата на държавата в съвестта и религиозната вяра на хората от името на народа, чисто терминологичното объркване се превръща в болезнено и натрапливо потисничество.