В Православния катехизис (стр.108) е посочено:
" Покаянието е тайнство, чрез което вярващият, след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка, получава благодатно опрощаване на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност".
(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз лично винаги си я пиша. Има един въпросник за изповед, по който си я съставям. Пиша я схематично и подсещащо, прочитам я на свещеника, разяснявам някои моменти, беседваме, той ми задава въпроси по някои точки, съветва ме.
Не знам, мисля, че ако не я напиша, 100% ще пропусна нещо от притеснение или бързане...

Мисля, че не ме разбра. Става въпрос за "предоставената" в написан вид Изповед на свещеника, без да сме е казали г л а с н о пред него и пред Бога.
Иначе и аз си записвам каквото видя и се сетя, но за съжаление много малко виждам и се сещам. Това ако не е от гордостта, няма от какво друго да е.
По този повод св. Йоан Златоуст казва, че грешките на другите виждаме с голяма точност, а нашите собствени (грехове) пропускаме с голяма небрежност.

Благопожелания.

Разбрах те. Има изключение - Бог вижда - пътувах 4 часа до Трявна за литургия и малко закъснявах - носех само писана изповед. /Някъде параклисът е малък и гласно не може защото всички чуват/ Свещеникът я прочита, а ти ГЛАСНО се разкайваш за греховете, които свещеника вече знае.
Бот гледа вътрешното настроение на сърцето - и гласно да си кажеш греховете - сърцето ти може да остане студено. И обратно - с написана молитва – но сърцето ти плаче…

Благодаря за хубавият отговор.
Всъщност истинският глас идва от сърцето, не от устата. Как не се сетих за това?
Благодаря още веднъж.

Mnogo iskam da se izpovjdam predi Velikden.Shte vi pomolja da mi dadete njakakuv primeren vuprosnik,za da bude po-pulna i tochna izpovedta mi. Blagodarja. BOG da vi blagosliovi!

Nai-surdechno blagodarya!Mnogo mi pomogna.

Razbirase, che e mn.po-dobre da se izpoviadvame pred nashia duhovnik, no ima sluchai, kogato niakoy moje da niama tazi vazmojnost, kato naprimer,ako se namira v chujbina, kadeto niama pravoslaven sveshtennik. Ta nima e po-dobre takav chovek da sedi neizpoviadal se, kato ima vazmojnost da napishe pismo do svoia duhovnik, koyto bi mogal da go izpoviada zadochno i ot daleche da mu prochete razreshavashtata molitva.Nali e kazano, che bukvata obiva, a che duhat jivotvori.

Да, така е. Знам за такива случаи и вярвам, че Изповедта е истинска, т.е. действена. Но не трябва ли в такава ситуация тоя, който изпраща написаната на листче Изповед, да е сигурен, че всичко е минало благополучно чрез обратна връзка с духовника?

Благопожелания