[Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, писмо 28)]:

„Въпросът, поставен от вас, сега се поставя навред. „Защо да не се спасят - пишете вие - езичниците, мохамеданите и така наречените еретици Сред тях има много добри хора. Да се погубят тези добри хора, противоречи на Божието милосърдие!... Да! Това противоречи дори на здравия човешки разум! А еретиците - и те са като християните. Да смятаме, че ние сме спасени, а членовете на други вярвания - погинали, е и безумно и много високомерно!"

Спасението се състои във връщането към общението с Бога. Това общение е изгубил целият човешки род с грехопадението на праотците. Цялото човечество е род от погинали същества. Погибелта е участ на всички хора - и добродетелни, и злодеи. Заченати сме в беззаконие, раждаме се в грях. „Със скръб ще сляза при сина си в преизподнята", оплаква св. патриарх Иаков себе си и сина си Иосиф, целомъдрения и прекрасния! В ада са слизали след края на земното странстване не само грешници, но и праведници на Стария Завет. Такава е силата на човешките добри дела. Такава е цената на добродетелите на нашето паднало естество!

За да се възстанови общението на човека с Бога, иначе речено - за спасението, е било нужно изкупление. Изкуплението на човешкия род не е било извършено от ангел, не от някое друго висше, но ограничено и сътворено същество, извършено е било от Самия безпределен Бог. Мъченията - жребий на човешкия род, са заменени с Неговите мъки; недостигът на човешки заслуги е заменен с Неговото безкрайно достойнство. Всички човешки немощни добри дела, низхождащи в ада, са заменени с едно могъщо добро дело: вярата в нашия Господ Иисус Христос. Иудеите попитали Господа: „Какво да правим, за да извършваме делата Божии?" Господ им отговорил: „Делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото Той е пратил" (Иоан 6:28-29). Едно добро дело ни е нужно за спасението - вярата, но вяра - дело. С вяра, само с вяра ние можем да постигнем общение с Бога посредством даруваните от Него тайнства.

Напразно, погрешно мислите и казвате, че добрите хора между езичниците и мохамеданите ще се спасят, т. е. ще встъпят в общение с Бога! Напразно вие възприемате противоположната мисъл като някаква новост, като прокраднало се заблуждение! Не! Такова е постоянното учение на истинската Църква - и на старозаветната, и на новозаветната. Църквата винаги е признавала, че едно е средството за спасение - Изкупителят! Тя е признавала, че най-големите добродетели на нашето естество низхождат в ада. Ако праведници на истинската Църква, светилници, от които е светил Дух Свети, пророци и чудотворци, вярващи в идещия Изкупител, но с кончината си предварили пришествието на Изкупителя, са низхождали в ада, тогава как искате езичниците и мохамеданите, за това, че на вас ви се струват добрички, без да са познали и повярвали в Христа, да получат спасение, което се придобива само чрез едно, повтарям - едно средство - вярата в Изкупителя?

Християни! Познайте Христа! Разберете, че вие не Го познавате, че се отричате от Него, когато смятате, че спасението е възможно без Него заради някакви добри дела! Онзи, който смята, че е възможно спасение без вяра в Христа, се отрича от Христа и може би без да знае изпада в тежкия грях на богохулството.

„Вие казвате: „Еретиците - и те са като християните." Откъде ви хрумна това? Само някой, който се именува християнин и нищо не знае за Христа, поради крайното си невежество ще се реши да се нарече също такъв християнин както еретиците, а светата вяра християнска не ще различи от смрадта на клетвата - богохулната ерес! Иначе разсъждават за това истинските християни! Многочислен сонм светии са приели мъченическия венец, предпочели са най-жестоки и продължителни мъки, тъмница, изгнание, отколкото да се съгласят да станат съучастници на еретиците в богохулното им учение. Вселенската Църква винаги е смятала ереста за смъртен грях, винаги е смятала, че човек, заразен със страшния недъг на ереста, е мъртъв по душа, чужд на благодатта и спасението, състои в общение с дявола за своя погибел...

Право си го казал,дано не се окажеш ти самия еретик,защото от думите си се съдим и от думите си се оправдаваме.

Тази беседа е публикувана и друг път в клубовете.
И в други теми от днес, тук в този клуб някой си е направил труда да предостави беседи на архимандрит Лазар Абашидзе публикувани и друг път.

Това показва, че толкова си обърнал внимание и преди на тези беседи.
Не е ли по-добре да насочим усилията си да ги прочетем, отколкото да даваме поредния коментар ей така, просто за да се "запишем"? Мислиш ли, че това последното е задължение?
Аз мисля, че е по-скоро право, отколкото задължение. И не е ли по-полезно да не се възползваме винаги от правата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом право го е казал, това значи че се признаваш за сектант, което не е лошо, защото имаш време да се покаеш.

Ма на теб си ти хареса да ми се караш.Много мъдри мисли споделяш,няма що.
Според теб излиза,че човек може да застане на гьозмето и да се изцепи колко е прав(ославен)по най-неаргументирания и глупав начин и всички трябва да го слушат дълбоко- мъдрено

Ами ако се шегуваш,доста е плоско,но е мило ,ако го мислиш сериозно е доста глупаво.

Хем е сериозно, хем не е глупаво! Светията го пише това преди 100-150 години - твоето отстъпление за неговите тогавашни чисто православни разбирания си е ЧИСТО СЕКТАНСТВО и отстъпление от истината. Той е имал Дух и е един от най-великите богослови за всички времена. Не се лъжи по сегашното време на тотална измама...

Прощавай, ако мислиш, че ти се карам. Извинявай. Исками се това, което се публикува, все пак да се прочете, преди да се коментира каквото и да било. Защото в такива публикации има много неща, които човек може да научи и с Божията помощ да са му от полза.

Така е трябва да се чете,ще се опитам да съм по-малко риторичен,за да не те оставям с впечатлението ,че не ги чета

Ми ще се съглася с тебе ,че е сериозно