|
Само ви напомням че еп. Киприян е начело на Синода на противостоящите, тъй като стана въпрос за него и даже има анатема - даже знам и номера на писмото, с което се анатемосва... Да, но този случай изглежда истински. Някой да е чел за опровержение?
РАЗКАЗ ЗА СЪВРЕМЕННО ЧУДО В ГЪРЦИЯ
-------------------------------------------------------------
Оропски и Филийски митрополит Киприан
ПРЕМЪЛЧАВАНЕТО НА ГРЕХОВЕ ПРИ ИЗПОВЕД Е СМЪРТЕН ГРЯХ
Поучително чудо на Пресвета Богородица
(Център за традиционалистични православни проучвания - Етна, Калифорния, 1995)
Автор на гръцкия оригинал на тази брошура, Оропският и Филийски Митрополит Киприан, оглавява така наречения Синод на Противостоящите на Истинската (Старостилна) Православна Църква на Гърция. Духовен син на прочутия и блажен старец Филотей (Зервакос), той е игумен на св. обител “Свв. Киприан и Юстина” във Фили, Гърция. Негово Високопреосвещенство има магистърска степен и почетна докторска титла по православно богословие.
Малък увод
Една много позната хитрост и клопка, която дяволът използува, за да наруши светостта на тайнството Изповед и да осуети освобождаването на душата от греха е срамът. Врагът на душите всява смущение у каещия се, така че той да скрие от духовния си отец греховете, които дълбоко го унижават и понижават неговото самочувствие пред другите.
По този начин обаче каещият се прибавя към предишните си грехове още един изключително тежък и смъртен грях, – греха на кощунството, според определението на светите отци.
Като премълчаваме грехове поради чувство на срам и вършим смъртния грях на кощунството, ние всъщност си играем със Светия Дух, Който присъствува в тайнството Изповед.
И ние не само добавяме още един нов грях към старите си грехове, но – по думите на светците – ако от сто гряха изповядаме деветдесет и девет и скрием един, тогава и тези деветдесет и девет остават неопростени.
Нито сълзи, нито пост, нито бдения и поклони, нито раздаване на милостиня или някакви други добродетели или добри дела нямат силата да заличат един единствен грях, който ние от срам сме премълчали при тайнството на изповедта.
Затова светите отци мъдро ни съветват със следните думи: “Ако искаш да възтържествуваш над дявола, то нападне ли те срам, най-напред изповядай греха, от който най-много се срамуваш.” (Св. Никодим Светогорец).
Многогодишният ни изповеднически опит, по Божията благодат, ни е научил на една горчива истина: много души се лишават от вечен живот поради премълчаване на грехове от срам по време на изповед.
По молба на мнозина вярващи, получили полза от това, и за да помогнем да такива души докрай да сразят демона на срама при изповед, предприехме да издадем разказа за едно твърде поучително чудо на Пресветата Божия Майка.
Това чудо, което се случи преди около десет години, сме го разказвали безброй пъти в проповедите си, с което помогнахме на много от вярващите, обременени в душите си с греха на скриването на грехове при изповед; сред тях е имало и наши духовни чеда, които са се изповядвали години наред.
Ако не бяха чули за това поучително чудо, всички тези хора щяха да се преселят във вечността с обременени души и там, в тяхната вечна мъка, щяха да имат за свои съжители бесовете на срама.
Знаейки, че те са приемали непорочните Тайнства Христови (Св. Причастие) с нечисти и осквернени сърца, тези измъчени хора, сломени от срама, без чиста изповед, години наред са затъвали по-дълбоко и по-дълбоко в бездната на погибелта.
Трябва да се съсредоточим изцяло върху тая истина – без смирение, без искрена и пълна изповед на това, което ни тегли надолу, няма спасение и ние не можем да видим Божието лице.
Целта да издадем разказа за това чудо е да направим тази истина ясно разбираема и ние се молим тя да отекне особено в сърцата на тези вярващи, които са удържали начална победа по Божията благодат като са прибягнали към светото тайнство Изповед, ала по-нататък са изгубили останалите победи, бидейки победени от беса на срама.
Благочестивите читатели могат да прочетат повече по този въпрос в нашата книжцица, посветена на изповедта “Имате ли билет?” (Десета глава: “Дори един единствен неизповядан смъртен грях, ни навлича наказание”).
Оропски и Филийски митрополит Киприан
15 (28) март 1993 г.
Четвърта седмица на Великия Пост
ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА БОЖИЯТА МАЙКА
Вече бях станал епископ. Да се върнем десетина години назад. Един ден ме изненада получаването на телеграма, с която ме молеха спешно да отида в един женски монастир далеч от Атина. Монастирът спазваше новия стил и епископът на тази далечна епархия особено го ценеше за доброто му духовно състояние.
Какво тогава бе станало? Защо викаха мен?
Без да се бавя отпътувах към монастира, където бях ходил няколко пъти преди години. Монастирът се отличаваше със своята откъснатост от света и добър порядък.
Когато с помощта на Пресветата Богородица стигнах благополучно, благочестивата игуменка на монастира ме посрещна с огромна радост и след като се поклоних на иконите в църквата, тя ме отведе в малката си килия.
Там тя взе да плаче. Неспокойството ми ставаше все по-голямо. Та какво е могло да се случи?
– Ваше Високопреосвещенство, знаете, че нашия Жених Христос ме счете за достойна да посветя живота си на Негово служение преди около петдесет години, когато аз бях още много млада…
Да, игуменката бе станала монахиня съвсем млада, винаги е била известна с добродетелния си живот и нещо повече – поради това е избрана за игуменка; сега тя беше достигнала преклонна старост и съвсем скоро є предстоеше да прекрачи прага към вечността.
– Отче, – продължи тя плачейки – нещо изумително се случи с мен… Поради старостта и многото ми болести се приближих до смъртта, но Пресвета Богородица ме върна обратно към живота…
– Какво говорите, майко! Как стана това? – Неспокойството ми достигна своя връх.
– Дни наред сестрите ме чакаха да умра… Лекарите ми даваха само няколко часа живот… Бях в кома… Но странно – дните минаваха и аз си оставах в това състояние. После изведнаж, след като месец бях на ръба на смъртта, аз оздравях, вдигнах се в леглото и поисках вода и храна, а на другия ден за учудване на всички и най-вече на самата мен бях на крака… Колко скръб ми причини това завръщане.
– Но майко, защо се опечалихте от това?
– Ваше Високопреосвещенство, бях тъжна, защото нашия Господ не ме взе при Себе Си. Потънала в скръб, аз отидох в монастирската църква и щом останах сама, коленичих пред чудотворната икона на нашата Закрилница, Майка Богородица и обляна в сълзи, се обърнах към иконата: “Пресвета Владичице моя, Сладчайша Майко, защо постъпи така с мен? Защо не ме взе при себе си? Какво да правя сега, на тази възраст? Какво мога да дам на сестрите, за които съм само бреме?” Докато плачех и изказвах болките си, ослепителна светлина заструи от Нейната света икона! Пресветата Дева оживя … Тя излезе от иконата Си, застана в цял ръст пред мен... каза ми: ”Защо тъй, дъще Моя? Защо тъжиш, детето Ми? Питаш защо те върнах обратно към живота?... Да, върнах те…. Помолих моя Син да те върне и да ти даде още няколко дена. ...Нима забрави, че да си тук в монастира от много години и си ми служила вярно, все пак ти не си се погрижила да изповядаш един грях, който ти тежи от младост? ...Да, аз те върнах, защото иначе всичките ти трудове щяха да отидат напразно… Затова трябва да повикаш митрополит Киприан от монастира “Св. Киприан” във Фили, за да заличиш този грях, който тежи на душата ти”.
– Какво говорите, майко? Та това е нещо предивно…!
– Наистина, Ваше Високопреосвещенство! Благословено да бъде името й! Щом произнесе тези думи, Тя изчезна от погледа ми. Така, по Нейната милост, аз си припомних един грях от моята младост, за който бях напълно забравила през последните години... Разбира се, докато бях млада, го помнех, но при изповед дяволът ме караше да чувствувам неудобство и макар да казвах всичко друго, винаги укривах тоя свой грях…. Когато дойдох в монастира и се посветих на нашия Жених, Христос, макар че моята игуменка беше свят човек, въпреки че праведни старци минаваха от тук, бесът на срама не ми позволяваше да изхвърля това бреме от сърцето си… Аз не изповядах греха си нито на игуменката, нито на духовника на монастира… Накрая старостта и различните болести ме повалиха: лек удар, втвърдяване на артериите, урея, диабет и т. н. И аз напълно забравих тоя грях от младостта ми.
– Може би, майко, това също е било сатанинска хитрина?
– Да, сигурно… Дори и греховете да не са забравени, все пак по действие на лукавия те убягват от ума ни; може би Господ допуска това, когато не побеждаваме срама си и не се смиряваме… Благодаря на нашата Сладчайша Майка, защото ако не се беше смилила над мен, всичките ми трудове биха били напразни… Толкова много години се трудих тук за слава Божия и за слава на Пресветата Владичица и ето, всичко това щеше да отиде напразно..
Междувременно аз си сложих омофора заедно с епитрахила и с огромно внимание слушах този удивителен разказ – изповедта на праведната игуменка, чиято внезапна и дълбока въздишка проряза като с нож сърцето ми.
– Какво има, майко? Какво Ви тежи?
– Ох, Ваше Високопреосвещенство … Ох, свети старче, все още ми е трудно да Ви кажа това... Моля Ви, помолете се... Помогнете ми!…Толкова ми е трудно!
Тя наистина ридаеше. Почувствах болката є и ми стана много мъчно за нея… Какви огромни трудности бесът на срама създава на човека… Колко нещастен го прави…
– Майко, просто ми кажете, за да сразим дявола… Не се срамувайте, не се срамувайте …Разкрийте своя грях, за да посрамим този, който внушава срама. Изобличете го, за да се радва Господ, да празнуват ангелите и да благодарим на нашата Пресвета Владичица...
– Ваше Високопреосвещенство, неудобно ми е.
– Майко, ако самата Владичица Богородица Ви е насочила към мене смирения, това не е защото аз съм нещо повече от другите духовници.. Не! Тя е направила това за духовна полза и на мен, и на духовните ми чеда... Стъпчете беса на срама…
Каква тежка борба… Ужасна борба… Борба отблизо... Сатаната бясно се бореше, за да придобие една душа… (“Ето такава е борбата на душата...”) Игуменката приличаше на жена, гърчеща се в родилки мъки, страдаща, викаща до самия момент на раждането…
Ала най-накрая тя изповяда греха си! И след това, като въздъхна издълбоко от облегчение, каза:
– Ох, сега имам мир в душата си. Господ да Ви възнагради за труда и за любовта Ви да ме освободите от бреме, което носих на плещите си цели шестдесет и пет години!
Разбира се, ние бързо бяхме прокудихме лукавия, който беше посрамен. Слава Тебе, Господи!
...Невъзможно е да се опишат радостта и щастието, които чувствувах в онзи миг. Дълбоко в себе си аз усещах в пълнота тайнствения смисъл на думите на Спасителя: “Такава радост бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник” (Лука 15:10). В този час аз бях участник в ангелското тържество на небето, тъй като трудовете на една блажена душа наистина нямаше да отидат напразно.
Оставих зад гърба си спокойната света обител, окрилен и с мирна радост в сърцето. Какво тайнство е Божият промисъл.
Една седмица по-късно, на 26 юни 1982 г., аз получих бързо писмо. Праведната игуменка ми пишеше: “С преливаща от благодарност душа най-сърдечно Ви благодаря за вашия отечески жест, за това, че дойдохте толкова скоро след като Ви бях повикала. Господ да Ви възнагради за бащинската Ви любов. Бях много развълнувана и високо ценя отличните Ви изповеднически умения, които ми вдъхнаха сила да направя точна изповед. Дори и сега трябва да си призная, че от вълнение пропуснах да спомена някои други неща… Дълбоко благодарна, аз моля Всеблагият Господ да Ви се отплати с небесното Си благословение и с душевна сила, с която да утешавате скръбните души… Горещо Ви моля да не ме забравяте в молитвите си и умолявам да ми бъдат простени и другите грехове, които поради дълбокото си вълнение пропуснах. Правя Ви земен поклон и целувам десницата Ви. Най-недостойната от Божиите раби…”
Това беше едно истинско чудо на нашата Пресвета Владичица. Чудо в наше време. Аз видях игуменката с очите си и чух всичко, което тя ми разказа със собствените си уши.
Пренепорочната Божия Майка е наша Закрилница, Покровителка и Наставница ако и ние дълбоко Я почитаме и се обръщаме към Нея, като четем молитвените служби и хваления в Нейна чест.
Нека благодатта на Божията Майка прогонва всички козни на дявола против нас и особено да ни пази от пагубния срам по време на изповед.
Край; и слава и благодарност Богу.
------------------------------------------------------------
ЗАБЕЛЕЖКА ОТ ТИМОТЕЙ:
Четири пъти годишно са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ изповед и причастие в годината за православния християнин - след четирите големи поста: коледния, великденския, петровия /за Петровден/ и богородичния /за Успение Богородично/. Задължителни са и постите сряда и петък през цялата година и Великия пост /за тези които не са болни/, а също и присъствието на неделните и празничните литургии. Задължително е и носенето но осветен кръст на шията, но скрит под дрехата. Непослушните се отлъчват от църквата по Правилата.
|
