На мен самата ми е доста трудно да имам каквито и да е отношения с хора сектанти и еретици, особено пък с борци срещу православието. Първо защото ме боли, за това което правят със себе си, и второ защото колкото и да ми се иска немога с кой знае какво да им помогна, в повечето случаи даже съм им и вредна.
Но за съжаление по-голямата част от мойте приятели в това число и семейството ми не са настроени положително към православието, т.е. няма начин да не живея с тях и да нямам добро отношение към ТЯХ, отношението ми към вярванията им обаче определено НЕ Е ДОБРО и ЯСНО за тях.

Тя е малка и хитра
на лисичка прилича,
но сега е богата
тя вече ОБИЧА!

И при мен положението е почти същото - брат ми е атеист - иеховисти го нападат и то не без успех - сестра ми - петдесетничка и т.н. Към НАШИТЕ хора е почти невъзможно да имаме лошо отношение, но както ти каза, те трябва да знаят нашето "скромно" мнение за тяхната изкривена вяра. Нещо по-вече - трябва да засилим нашите молитви за тях. Но за железните развратители от хорумите - за тях, признавам си, не ми стигат силите...

Разбира се, за всички правя една обща молитва, но православните ПО са ми мили...

И на Господ са му по-мили Неговите хора, затова и ги прославя с добри дела, другите ги милва със скърби, страсти и т.н. което за тях ще е полезно.

Знам, че молитвите за близките са хубаво нещо. Нашият отец дори когато е ноеобходимо на Литургия им чете "един кой си - за вразумление".
Когато е до близки хора, много е тежко наистина.

Слава Богу мойто семейство, имам предвид родителите и брат ми, не са примамени от разни секти. Но например майка ми е привърженичка на разните езотерични течения, но това е на теория по принцип, един вид гледа на тея неща само като на философия. Болното е това че застава срещу православието. Баща ми пък е атеист от типа комунисти, но той е кротък човек и не злослови срещу православието особено, да не кажа почти никак. Брат ми няма особен интерес, но определено слага православието в някакъв общ религиозен кюп, с негативно мнение разбира се.

Мисля си, че тези неща са от онези "външни кръстове" които са неизбежни и всеки си ги носи малко или повече.

Както викаш и аз нямам сили да се боря със сектанти, става ми тежичко и аз не успявам да съм с добри чувства към тях. Може би да си пази човек чувствата е по-добре да не общува много с тях.

Ами, успех в любовта, май св.Максим Изповедник доста е работил по този въпрос .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за отговора и за сайта!

Мисля че не трябва да отговаряме на железните тук Квазимодо и Неда и др.
Губим сили и време и няма полза за никого.

Така си е, няма смисъл да се спори с инославни!
Първата и втората Божий заповеди са тясно и неразривно свързани помежду си, а демоните така изопачават нещата, че ние заповаме да се чудим коя е по-важна и да ги противопоставяме.

Нека оставим злобата и се обединим в любовта към Бога и Православната вяра!