Има една интересна случка от земния живот на св. Атанасий Велики, която беше публикувана и преди в клуб Християнство:
Със св. Атанасий спорили по "Божиите въпроси" над триста гръцки философи-езичници. Не виждайки смисъл да води диспут с толкова "учени глави" той ги помолил да си изберат най-достойният измежду тях, и така в двубоя да се разбере кой е прав. Когато гърците избрали най-учения измежду философите, св.Атанасий се доближил до него и му казал кротко:
- Заповядвам ти, в името на Отца и Сина и св. Дух да онемееш.
След малко продължил, като попитал: - Кажи сега, готов ли си да спорим?
Достойният философ не могъл да отговори нищо.
След това светителят му върнал отново говора в името на Триединия Бог, Пресветата наша Троица наНея слава сега, и винаги и вовеки веков. Амин.

" В нашия век всичко, включително Бог и Православието, се подлага на релативистично обсъждане"
Във форумите често се включват хора с мироглед, понякога твърде чужд на Православието и неговия дух. Твърде често форумите се превръщат в арена на човешки страсти, по същество нямащи нищо общо с Православието."
В повечето случаи форумът има (или постепенно придобива) полемичен характер – в самата плът на времето ни е това всеки да смята именно себе си, а не другиго (дори Бога) за източник на истинност и достоверност. Форумите (и настоящият форум, бел. моя, TRI) усилват до извращение тая болест на човешкото естество."

Православният форум е отражение на времето, във което живеем - време на разпътство. Достатъчно е само да погледнем на това, как Светото Православие е поставено редом със:
Ошо • Езотерична философия • Християнство • Магия • Метафизика • Кастанеда • Беинса Дуно • Съновник • Окултизъм • НЛО • Религия

Заключение:
За този форум е достатъчно да има само един (човек) като св. Атанасий Велики, достойни съсъди на Божията благодат - Пресветият Дух на Истината,
за да побеждават противниците, и да "вразумяват" заблудените.
Но...

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.

След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие.

@=>=>=

... И ни казва много истини. Дано по-скоро ги осъзнаем и разберем!

"М'не, м'не, т'кел упарсин."

ЕДИН НАРОД СРЕЩУ ЕДНА ИМПЕРИЯ

Това " редом до Христянство" - говори много !

Кой ти говори? Не го слушай тоя, който (невидимо) ти говори (поучава).

Видях "дискусията" от линка дето ми го пусна... ето това имах предвид - виж че хората хал хабер си нямат от това, което искаш да им кажеш. Става все едно, че си говориш сам - доста гадно чувство е.