Когато любовта ни посети.

Любовта ме посети. Нахлу внезапно в гордото ми сърце, което си мислеше, че знае що е любов, и го разби. Разпиля гордостта в него на хиляди малки парченца и никой, никога вече не ще ги сглоби. Първо ме разтрепери, после ме разлюля, накрая ме успокои и потопи в ГОЛЯМАТА ТИШИНА. Гледах людете в храма, а нищо не чувах и нищо във мен не остана. Само една изпепеляваща любов към всичко живо обви ме, като щит светъл пред мене застана. От сърцето към възела слънчев потече извор от топли, вълшебни и благодатни вълни, които храма заливаха, догоре с любов го изпълваха и го обливаха. от мене струеше любов към света с огромен дебит, а аз не разбирах какво ми се случи, какво е това. Затворих очи, заключих уста, тъй хубаво беше, стоях като статуя неподвижна и тъй много ми се мълчеше. Някой към мен приближи, погледна ме стреснато, спря, изглежда разбра и промълви:"Не говори. Стой си така!" Опразни се храма, а аз си стоях все така - час или два. Не беше илюзия, не беше измама, чувствах се жива частица, едно цяло с храма.

А любовта се усилваше, не можех в себе си да я победя. Такава Любов е предназначена за всички в света. Тогава разбрах воплите на оня свят човек, който понякога викал:"Господи, моля Те, спри, вълните на своята благодат намали". Но аз не можех, нали не съм светец, напълно изгубих дар слово, когато Любовта ме посети. Излязох на вън, а исках там да остана, сред храма - за света глуха и няма. Вървях през града като в някаква странна мъгла, гледах забързани хора, един не видях без тревога и умора. Чувствах чуждата болка и мъка у всеки и заедно с него, и мен ме болеше. Мъчно ми беше за всеки. Виждах у всеки как плаче детето, как страда и как наранено му е сърцето. Престъпник идеше срещу мен - почувствах, кроеше душата му млада план за измама, а тлееше във сърцето му рана. Нещо насила го тласкаше брата да мами - какво, нямах време да схвана. Погледнах го с толкова обич и мъка, а той тъй се стресна, учуден, уплашен, засрамен на погледа ми отвърна. Не моята, Любов на Иисус го обгърна.

Вървях през града и гледах странни неща. Любовта дето с мене вървеше, душите хорски галеше, чистеше, раните им лекуваше, а те не разбираха, само с чувствата подозираха - до нещо ново за тях, тъй чисто и светло, душите им се допираха. Отмина деня, отминаха още два. Любовта си замина от мене, отлетя. Беше ми погостувала малко, искаше само да разбера, колко погрешна е била моята стара представа за нея и за света. Даде ми също да разбера - не с празни думи, а с истински чувства, с дела, когато изчистим за Нея души, умове, сърца и тела, ще се завърне отново Тя, онази, най-истинската и ще остане да крачи с нас във света. Ще ни прегръща, ще ни целува, раните ще лекува. Тъга ме изпълни сега. Любовта ме напусна, ще мога ли някога пак да я приютя? Обратно към мен, как да я привлека? Колко далеч съм, дори и сега, от Нейната чиста душа! Гордост в мен няма, но толкова друго остана - мъничко глупост, мъничко завист, приказки празни и празни дела, "благородни" лъжи, неволна обида, готовност неволна на другите съдник да бъда… Откакто отиде си Любовта, мисля ли, мисля, все за това… Не мога без Нея, няма без Нея смисъл света. Без Нея все в кръг около себе си се въртя. Не мога ден подир ден все така! Не я ли намеря отново, все тъй ще съм роб на смъртта, все тъй ще нося в тялото празно - празна душа. Все ще се лутам, все ще греша, върху пясъци плаващи дом ще градя… Затуй все ще я търся, ако е нужно сама ще пребродя света, в гори тилилейски ще вляза дори през нощта...

И може би някога, когато не просто простя на врага, а заболи ме с неговата тъга, когато поискам със жал да погаля преклонената му глава, когато протегна със обич на просяк ръка, когато започна да чувствам отговорност пред бедността, когато изпитам неловкост, задето стоя на най-здравата канара, докато моите братя се лутат в мъгла, когато привикна по-малко да бъбря, а повече да мълча, когато изобщо забравя да съдя света, пръст да размахвам, да тропам с крака, може би ще застана най-после пред тази Врата, зад която стои и ме чака с копнеж Любовта. Как ще отворя Вратата все още не зная, но мина ли Пътя към Нея до края, сигурно ще узная, защото ще нося в душата си КЛЮЧ, изработен от чистотата душевна и добротата. Иначе, няма да стигна дори до ВРАТАТА...

22.01.95 година. Неделя

Неизвестен автор

http://svetlina.org/razmisli/r-2.html

Поетично е, на не е вярно. Преди да те посети любовта трябва твърде много насилие върху себе си, а не само кротко да си седиш.

Днес хората се раждат и възпитават по сатанински начин и когато разбереш какво са направили с теб и се опиташ да се промениш, усещаш огромна съпротива...

Но след много поклони, много молитви, много причастие, много сълзи ... ледът на сърцето ти започва да се топи...

Бог иска много
сърцата на всички,
а получава трохички...

Мир вам и спасение от Господа.

Съгласен съм с почти всичко което каза,Господ да те благослови.

Когато го прочетох за втори път сърцето ми се събуди и започна да слави Бога,и Господ ми дари много сълзи.
Славех Бога и плачех за окаяната си душа,която поради своето падение и лукавост не ще се наслади на тази Божията благодат.


"По плодовете им ще ги познаете."

ЗА СМИРЕНИЕТО
Пътят към живота са смирението и любовта. Св. Иоан Лествичник: “Смирението е Бог”. Св. Исаак Сирин: “Смирението е доброволно поето върху себе си умъртвяване”. Смирението е свобода и започва от самопознанието. Смирението е да се прости на брата, който е съгрешил против тебе, преди той да те помоли за прошка. Смирението е отношението към ближния. Начало на смирението е обуздаването на езика - това е безкрайна добродетел. Негов закон е в нищо да не надвишаваш мярата: мярата за храна, мярата за сън и т. н. Добродетел, в която е нарушена мярата, е от дявола. Мирът се крепи на взаимното снизхождение и възможното служене един на друг. Приучи лека-полека сърцето си да казва за всеки: “Наистина, той е по-добър от мен”, и ще се научиш да се смяташ за най-грешен сред хората. Ако укориш някой, Божията благодат ще си иде от тебе и ще ти се даде дух за осквернение на плътта, ще се ожесточи сърцето ти, ще си иде умилението и в тебе няма да има място за нито едно от духовните блага. Нито безчестието, нито някаква скръб идват при човека иначе освен по Божието допущение към изкушение и изправление на човека или пък заради греховете му. Смирението не ще позволи да паднеш. Ни една огорчаваща дума другиму. Ръката Господня не е оскъдняла още и Господ ще ни покрие, ако търсим смирение. Трябва да се избягват грубите форми на нарушаване на смирението: раздразнителност и осъждане. Това не означава, че не ще има падения, а че “ще падне и не ще се разбие”. Когато придобиеш смирение, ще бъдеш щастлив. На всичко ще намериш неговото място, защото ще откриеш мира и хармонията, а хората най-много страдат от противоречията и неразрешимите въпроси. При смирения човек словото придобива творческа сила. Земният поклон е израз на нашето смирение. Смирението в наше време се състои също и в това да опазваме в тайна молитвата си. Тази заповед сега е много важна. Висока е онази добродетел, която се извършва тайно, не само затова, защото сега не можем да постъпим другояче, но и затова, че така е казано в Евангелието. Молитвата трябва да бъде тайна, сърдечна. Единствената тайна стая, която не може да ограби врагът, е смирението. Царството Божие е мяра за вътрешното съвършенство, мяра за смирението. Смиреният няма очи, за да види чуждия грях, няма и език, за да говори за него. Дверите на небето отваря само смирението. Трудът, изкушенията, търпението и смирението водят към любовта. Смиреномъдрието е вътрешно устройство, а то е да не смятаме за нищо всичките свои добродетели.



ГОРДИЯТ ПУСТИННИК
Монахът Ирон петдесет години прекарал в пустинята и надминал всички живеещи там иноци със своя равноангелски живот. Но гордостта погубила и този подвижник. Той си въобразил, че съседните нему иноци не се придържат към такъв устав, какъвто би следвало според него, и започнал да се отнася към тях с презрение. Дяволът забелязал зародилото се в стареца самомнение, побързал да го погуби и постигнал своето. Явил му се в образа на светъл ангел и самопрелъстеният монах го сметнал наистина за такъв. Дяволът предложил на стареца да се хвърли в кладенеца, казвайки, че заради светия си живот той няма да пострада от това. Старецът го послушал. Извадили го от кладенеца едва жив и на третия ден той починал.

http://tavor.hit.bg/chitalnia/knigi/prelest.htm

"Блажени бедните духом ,защото тяхно е царството небесно"

Когато светиите говорят все едно че ми говори Бог.
Жалко че толкова малко хора четат тези прекрасни книги.

+
Горди, непокорни,
очакващи награда:
кандидати за ада.

+
“Който има уши да слуша,
нека слуша тогава”,
че който слуша – оцелява.

+
Не можеш спря света
към смъртта си да скача,
нито мен - за света да плача...

Тимотей

"Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Иоан. 15:13). "Никой не може да обича повече Христа, отколкото онзи, който търси спасение за ближния си" Свет. Тихон Воронежки

Мир вам и спасение от Господа.

Йоан 1
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 То в началото беше у Бога.
3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.
4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.


Право казваш,братко.
Горд съм и непокорен съм,и светлина няма в мене.
Господи,помилуй мене грешния,защото съм в ада.




За такъв като мене е казано:
"Мт 13:14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва:
“С уши ще чуете, а никак няма да разберете;
И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
Мт 13:15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло.
И с ушите си тежко чуват,
И очите си склопиха;
Да не би да видят с очите си,
И да чуят с ушите си,
И да разберат със сърцето си,
И да се обърнат,
И Аз да ги изцеля”.
"



Мт 5:18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
Мт 5:4 "Блажени плачещите,защото те ще се утешат."
Блажен си ти, братко,защото Господ е отворил очите ти да виждаш греховете си и те е дарувал с дара на сълзите.


Грешник

Мир вам и спасение от Господа.

"Мт 22:37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
Мт 22:38 Това е голямата и първа заповед.
Мт 22:39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”. "

Йоан 4
" 7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.
8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов
9 В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя еднороден Син, за да живеем чрез Него.
10 В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той въблюби нас и прати Сина Си като омилостивение на греховете ни.
11 Въблюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.
12 Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас.
"

Йоан 4
"20 Ако рече някой: Люби Бога, а мрази брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.
21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си. "


"Тоз, който иска да спаси душата си ,трябва да я погуби за Мойта Слава и за спасението на човеците, а не заради себе си."

Пс
"Както кошута жадува за водни потоци,тъй и душата ми,Боже,жадува за тебе."