В момента работя на срочен двегодишен договор, от който са изтекли 9-10 месеца. Наскоро бях одобрен за работна позиция в друго учреждение, където трябва да започна от 1 октомври. Тъй като имам и лични дела за вършене, смятам утре да си подам предизвестието за прекратяване на трудовия договор.

Според чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда, предизвестието при срочен договор трябва да е 3 месеца. От друга страна, в самият договор, когото сме подписали с работодателя и от когото имам екземпляр, е написано, че предизвестието трябва да е 30 дни. Кое е истината - написаното в закона или подписаното от двете страни при договарянето (дори ако не съответства на закона)?

Питам, защото имам сериозни основания да очаквам, че работодателят ще иска да ме задържи възможно по-дълго, което ще създаде проблеми със започването ми на работата на другото място.

"Кое е истината - написаното в закона или подписаното от двете страни при договарянето (дори ако не съответства на закона)?"

Ако не съответства на закона - законът е "истината". Освен ако изрично или мълчаливо не дава възможност да се уговаря нещо различно - това са т.нар. диспозитивни норми, тази не мисля, че е такава.
Можеш да напуснеш винаги, обаче като платиш обезщетение в размер заплатата си за срока на неспазеното предизвестие.

Виж обаче това - ще ти свърши работа, ако новото ти трудово правоотношение е безсрочно:
Чл. 327. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:
...
7. работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и премине на друга работа за неопределено време;
...

П.П. Тук обаче, не съм се замисляла и не съм чела писания по въпроса, но ми се струва, че може да се наложи да бачкаш на старото място до самото навечерие на 1-ви октомври (или да платиш обезщетение за времето дотогава). Може и да греша и практиката да е друга, но нямам време да търся.

Редактирано от MupaM на 29.07.14 12:25.

За съжаление, отново преминавам на срочен договор на другата работна позиция - длъжността е такава, че по закон се упражнява само със срочен договор.
Все пак си мисля, че когато някой подписва договор, не е задължително да е експерт по право, а е достатъчно да го прочете и приеме договорните положения. Тогава съм прочел, че предизвестието е 30 дни, одобрил съм го и чак сега разбирам, че по закон трябва да е 3 месеца. Някак си мисля, че законът трябва да е на моя страна и да се спазва подписания договор, а ако има нарушения на закона в договора, затова трябва да се обвинява работодателя. Краткото предизвестие обикновено е от полза точно за него, тук ситуцията е различна, но това не променя нещата.
Както и да е, утре ще го подавам, малко се забавих поради извънредни обстоятелства.
Благодаря!

Е то без да видиш как се е прилагал на практика законът не е ясно как точно работи съответният член. Обаче това е интересно – ако имаш срочен договор и ти се предлага безсрочен да можеш да прекратиш срочния без никакви обяснения. Дали е така наистина?

Има и нещо, което ми се струва странно тук – не трябва ли в гражданското право определеното по договора да е с по-голяма сила от общо определения от закона случай? Т.е. определеното от закона за по принцип да важи само в случай че в договора не е посочено друго?

Далеч съм от експерт по българско трудово и гражданско право, просто си казвам предположението.

"...не трябва ли в гражданското право определеното по договора да е с по-голяма сила от общо определения от закона случай?"
Не, една част от нормите на закона са от така наречените императивни - не могат да се отменят от уговорки. В някои случаи дори е сложно да се определи, в смисъл, че може да е спорно, дали една норма е замислена като императивна, или като диспозитивна, т.е. важаща само ако не е уговорено друго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите