Проблемът е следният.
Лице в деликатно физическо, психическо и емоционално състояние остава без пари насред важно лечение. Приятел му дава заеми няколко месеца. Общата стойност е 25-26 хиляди лева. Уговарят се за покупко-продажба на част от двора на лицето. Лицето няма никаква представа от цени на каквото и да е - нито имоти, нито мебели, нито дрехи (примерно).
Лицето получава голяма сума пари и решава да си върне заемите. По същото време е осъществена продажбата на въпросната част от имота. Копие от договора не е предоставена на лицето - всичко е у приятеля.
Продажбата е направена на 12 000 лв. Други приятели на лицето твърдят, че мястото струва най-малко 100 000 лв. Мои приятели пък твърдят, че мястото не струва толкова много, но определено е над 50 000 лв. Разликата при всички положения е в пъти.
Притесненията ни са следните: приятелят е излъгал за точния размер и местоположение на продаденото и е възможно да е продаден целият имот, вкл. и къщата върху парцела, част от който е продаден.
Лицето не знае нито пазарната, нито данъчната оценка на имота и продадената част.

Измислили сме два варианта и питането е кой да изберем.
Вар.1 - лицето се освидетелства официално като невменяем, сделката се обявява за нищожна и се оправят с приятеля кеш, доколкото могат.
Вар. 2 - лицето се освидетелства за временно неспособно да взема решения за собственото си добро, води се дело за измама, сделката се обявява за нищожна и се оправят с приятеля кеш, доколкото могат.

Какво ще ме посъветвате?

***
Разбира се, че не сте длъжни! Но аз също не съм длъжна!

Забравих да кажа, че лицето не може да посочи недвусмислено и конкретно кое парче от имота и с какви граници е продадено, нито какво е казано при нотариуса, нито кой е въпросният нотариус. Може ли това да мине към някой от вариантите, които имам наум? Поведението му не е единичен случай, а е постоянно такова. Лично мен ме притеснява, че нотариусът се е съгласил на подобна сделка, тъй като неопитността, незнанието и доверчивостта на лицето са абсолютно видими след първите 5 мин разговор с него на каквато и да е тематика.

***
Разбира се, че не сте длъжни! Но аз също не съм длъжна!

Без адвокат няма да минете. Сделките е възможно да бъдат обявени за нищожни, но не и по начина, по който сте го намислила.

Няма да минаваме без адвокат, но питам дали е възможно това със сделката изобщо. В момента лицето е налазено от всякакви лешояди, които му искат парите, вкл. адвокати - да не стане така да се наложи да плаща разноски по изначално обречено дело. Един адвокат вече го убеждава да започне такова.

***
Разбира се, че не сте длъжни! Но аз също не съм длъжна!

Редактирано от Чиcтoмeтka на 28.10.13 08:08.

Възможно е сделката да се унищожи, да. За нищожност - не мисля, че е много вероятно. Разликата иначе не е много голяма, но е важно, че унищожаването може да се иска в 3-годишен срок, който във вашия случай ще тече от сключването на договора. Това с "освидетелстването" преди делото е безсмислено, но погледнете чл. 31 от ЗЗД.

Може да се опита също да се обоснове нищожност поради нееквивалентността на престациите и противоречие с добрите нрави. Т.е. да се твърди, че противоречи на морала примерно начинът, по който купувачът е убедил продавача да продаде на силно занижена цена. Аз лично гледам малко скептично на конструкцията "противоречие с добрите нрави поради занижена цена" - в края на краищата за неспособните поради болест да се грижат за делата си, както и за принудените от крайна нужда има специални основания за унищожаемост, а за останалите е казано, че кьорав карти не играе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 28.10.13 09:12.

Може би не съм се изказала ясно. Значи приятелят е дал заеми на лицето в размер на 25-26 хиляди лв, за да се лекува и да има с какво да живее. Имали са уговорка лицето да продаде на приятеля част от имота си - незастроена част от двор. Приблизително по едно и също време лицето получава обезщетение и се осъществява продажбата, като продажбата е на изключително ниска цена - 12 хил. лв, а останалото до връщане на заема се дава в брой. Въпросните 12 хл. лв не са платени от приятеля на лицето, като не е известно дали в договора за продажбата е записано, че са старо задължение и затова няма да се дадат - но се съмнявам. Нямаме договор, не знаем какво е продадено, лицето твърди нещо, но не съм сигурна доколко може да се вярва на твърденията му.

***
Разбира се, че не сте длъжни! Но аз също не съм длъжна!

Аха. Приятелят купува от лицето.
Значи, адвокат, копие от нотариалния акт от службата по вписванията и нататък иск за унищожаване / прогласяване на нищожност със или без сигнал до прокурора, вие си преценявате.
Лицето ако е наистина трайно не в час, близките му могат да поискат поставяне под запрещение, може и ограничено, за да не стават в бъдеще същите неща. Като писах, че е безсмислено някакво "освидетелстване" извън делото за недействителността, имах предвид конкретно с оглед тази сделка и воденето на исковете, не за в бъдеще.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 28.10.13 09:30.

Един от проблемите е, че лицето няма близки, загрижени за него. Има двама живи роднини, които не са дошли нито веднъж да го погледнат. С удоволствие биха го поставили под запрещение, за да му вземат имотите. Няма ли по-лек вариант на запрещението - например да може да се разполага, но за по- сериозни действия като продажба или дарение да се изисква подпис и на някой, който е в час - приятел, гадже, адвокат? Не искаме да минаваме през роднините му. Учудвам се, че те не са сред хиените, които идват да му искат пари. Изглежда не са разбрали, че е взел обезщетение.

***
Разбира се, че не сте длъжни! Но аз също не съм длъжна!

Има по-лек - ограниченото запрещение, то е за случаи, когато лицето не е чак толкова зле, какъвто може би е и вашият случай. Статусът му става като на непълнолетен (14-18-годишен) - действа сам, но със съгласието на определен от общината попечител, който може да е роднина, съпруг, друг близък, даже гадже. И с разрешение на съда за някои неща.
Освен близките, може и прокурорът да поиска поставяне под запрещение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пак съм аз. Не съм наясно как се процедира, след като е подписан договорът, но има ли практика копията му да се оставят у нотариуса? След неколкократни обещания "ще донеса твоето копие" от страна на купувача, изведнъж се оказа, че копието на лицето е у нотариуса. Днес говориха отново пред мен - купувачът "не помнел" името на нотариуса, така че не можем да се обадим да видим какво и що.

***
Разбира се, че не сте длъжни! Но аз също не съм длъжна!