Глей ся, няма дискриминация, ако предпочитанието е оправдано - например от по-голямата пригодност на единия пол за целта.
То именно това е идеята - че жените по природа са по-подходящи за гледане на деца.
С това бива обяснявана "порочната практика , приета от нашите съдилища".
Аз лично не я защитавам. Само казвам защо според мен позоваването на Закона за защита срещу дискриминацията най-вероятно няма да свърши работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извоювала съм неколкократно, но честно казано не ми се занимава вече.
Винаги има елементи на синдром на отчуждение от родител и програмиране на детето, което не ми харесва. След съдебното решение, на майката й се отрязва достъпа и практически губи детето. Мъжете отмъщават посредством децата на невярната съпруга и подобни бози.
Майката като по-слаба личност и с неизграден характер все пак не е престъпник или убиец та да не може да си види детето.
Та не се препоръчвам и не искам такова дело.

Тук случая е друг. На лице е грижовен баща със силна връзка между него и детето. То ще е щастливо да са заедно, но се консултирахме с адвокат и май травмата на детето и ваденето на кирливи ризи не си струва. Пак ще се предложи споразумение, но майката иска всичко! Особено материални неща и използва детето.
Благодаря ти за мнението. Тъжно е да се разделят баща и син, които се обичат, но понякога животът го налага. Дано поне споразумението за виждане с детето е разумно и тя не се цигани.