Здравейте, имам огромен проблем. Всякаква допълнителна информация и съвет ще са ми от полза. Преди време пак в този клуб се бях оплакала от наш съсед, който е пълно куку и непрекъснато ни тормози, нападал е мъжа ми много пъти с брадва, нож и т.н. Тогава някои от вас ме посъветваха да подадем жалба срещу него в районното. Направихме го и след време получихме писмо от прокуратурата, че няма да се образува следствие.
Върхът на всичко беше вчера, когато той нападна мен и детето ми, когато излизахме на разходка. Детето ми е на две години, представете си какво ми е било. Този изрод, без въобще да го предизвикам с нещо, ме удари в гърба с чадъра си (от тези големите чадъри с метален шип отпред). Аз по-принцип не съм от хората, които се смразяват от страх - грабнах детето и почнах да бягам, но той ни настигна на улицата и продължи да ме удря, опитваше се да достигне шията ми, за да ме удуши. Не можех да се защитавам, само гледах да обгърна детето отвсякъде, за да не пострада то. Добре че се появиха някакви баби, коитого издърпаха от нас. Аз с детето веднага се скрих при съседите и от там позвъних в полицията. Полицаите дойдоха много бързо и бяха много мили. Написах обяснение прд тях какво се е случило. Междувременно въпросния изрод беше изчезнал. Полицаите ме посъветваха, да си извадя медицинско и да подам жалба при Прокурора на Римската стена. Така и сторихме. За съжаление виждам обаче че нещата са страшно бавни. От прокуратурата ни обясниха че отговор по случая ще получим до месец. Ами до тогава - как ще живеем. А и какъв ли ще е отговорът от прокуратурата. НЯма да ви занимавам с това, какпеживях целия този ужас, защото повярвайте - не е за разправяне. Сега ме е страх да остана само в къщи, стах ме е да изляза сама. Каа ще живеем занапред, ако органите не предприемат нищо срещу този изрод. Ами ние с мъжа ми се прибираме по различно време от работа. Аз се прибирам заедно с детето на всичкото отгоре - взимам го от ясла. Ами ако пак ни нападне и този път има по-голям успех .... Просто не знам, какво да правя. Моля, ако имате някакви идеи и ли съвети, как да се справим с този проблем, споделете ги. Дали е достатъчно това, което сме направили до тук? Съпругът ми естествено беше готов да го убие, но защо да лежи в затвора заради такова нищожество. Благодаря предварително на всички, които се отзоват на молбата ми.

хм, неприятно, много неприятно
1. писмена жалба до районното, с копие до прокуратурата-ще го извикат и ще му съставят предупредителен протокол по чл. 63 ЗМВР /копието е за да се засилят от районното/
2. ако има белези /следи/ от нападението-съдебна медизина-медицинско
3. купете си от оръжеен магазин каквото може да си позволите за самоотбрана-от спрей до газов пистолет или шокова палка-за тях не се изискват разрешителни, а само л. карта

уви, живеем в тежки времена, когато се чувства липсата на държавност

ако си извадите медицинско приложете копие от него къж жалбата и преписът

...Тоя не е ли и за психическо освидетелстване?

И все пак, защо ви е набрал толкоз яд?

Lira, съвсем честно ти отговарям, не сме го предизвикали с нищо. По-скоро досега винаги сме гледали да го щадим. Той е извадено едно око (някакъв инцидент още като дете). Живее сам, около 60 годишен е. Няма деца, жена. Всъщност той се пада вуйчо на съпруга ми. Нямаме неуредени имотни отношения с него - горния етаж си е негов, долния на мъжа ми. Но той просто явно не може да понася хора около себе си. Ние се преместихме да живеем там - в къщата преди около две години, след като се роди детето. Дотогава почти не е живяно там, защото не беше ремонтирано. Той започна да пуска жалби срещу нас - че си държим шкафчето за обувки на междустълбищната площадка ( а то си е плътно прибрано до стената и въобще не пречи). Веднъж беше извикал полиция и ни обвини, че сме му повредили осветлението. Когато полицаят слезе отгоре, каза, че всъщност дядката си сменял крушката, но целия кашон, който имал се оказали все стари и изгорели крушки. НЕпрекъснато нещо му пречи. А колко пъти е нападал мъжа ми, замервал го е скамъни от втория етаж, докато си работи в двора. Абе ужас. До сега ми се виждаше смешна тая работа, но откакто са застрашени децата ми - никакъв компромис повече. Добре, че големият ми син не беше с нас, той щеше да се травмира много. Мъничкото поне не разбра какво се случва. Благоддаря на Господ, че го опази от това животно. Е, сигурно и ние сме вдигнали някой път шум. Иаме и деца - те също са шумни. Но никога не сме постъпвали по начин, който да провокира такова поведение.

мисля ,че като го предупредят от полицията ще миряса,а защо мъжат ви не опита да поговори с него-да разбере какъв му е проблема,още повече са роднини....

....нищо не можете да очаквате от прокуратурата .
Защото сме в България.
Защите се сама и защитете детето.
ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ - купете сълзотворен спрей или газов пистолет и следващия път като ви атакува с чадър го напръскайте (стреляйте).
Пък после той да се оплаква на "прокуратурата".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Газовите пистолети са по около 100 лева, патроните по 50 стинки. Няма да го убиете но ще му нанесете достатъчно вреди от около 1 - 1.5 метра. Аз това бих направил. Сериозно

деба толкова се издразних че аз ще дойда да го застрелям. кажете къде

Мили хора, благодаря ви за отговорите и съпричастието. Да, и газов пистолет ми купи мъжът ми, но това е истински ужас. Как ще живеем така. Този човек просто трябва да бъде вкаран в лудница и дане го пуснат никога повече.
Ето - утре малкият ми син има рожден ден, а съпругът ми се налага да излезе рано, защото ще пътува служебно до Бургас. Значи - аз трябва на излизане в едната ръка да държа пистолета, а в другата тортата за яслата на детето. Заключвам децата в къщи и така оборудвана отивам до колата - оставям тортата. После се връщам взимам децата и пака оглеждайки се на всички страни натоварвам и тях в колата. Представяте ли си - това трябва да е всеки ден. Акми как ще се чувстват децата, все някой ден ще видят че имам оръжие. Ами ако не дай си боже се наложи да го използвам пред тях. Просто не знам. Замислям се вече да се махнем от там. Да не говорим, че съпругът ми се чувства ужасно задето на две крачки от него живее безнаказано този урод, а той не може да си позволи да му счупи главата. Достойнството му страда, предполагам ме разбирате.