случая е следния
Имаме семейство -българин и украинка /постоянно пребиваваща/ с едно дете- получават месечни помощи за детето докато учи. Детето е Бг. гражданин .

Следва развод -Родителски права са предоставени на майката ,която е постоянно пребиваваща .

Оказва се че тя няма право на тия месечни помощи за детето тъй като
съгласно договора м/у Бг. и Украйна от 2001г. тоя въпрос е изключен.
Пак напомням ,че детето е с Бг гражданство .

Някой има ли обеснение на този абсурд.

Питам това с въпроса има ли светлина в тунела ........защото това е абсурд ...то не ,че ЗСПД не е абсурд ,но..........

Редактирано от donna2 на 21.03.06 00:41.

Така е. Абсурд, не абсурд, това е. Според ЗСПД помощи се предоставят на семействата на родители български граждани и нататък следват другите условия. След развода детето живее в семейство само с майка, която не е българска гражданка.

2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната;
3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната;

На мен ми е интересно какво става, ако украинката се омъжи повторно за български гражданин, който няма деца. Той може ли да бъде смятан за "единия от родителите" в семейството, като няма да е ничий родител?


Административен принцип:
Колкото по-високо е органът,толкова по-качествен е актът

Редактирано от Mиpa M на 21.03.06 10:12.

"На мен ми е интересно какво става, ако украинката се омъжи повторно за български гражданин, който няма деца. Той може ли да бъде смятан за "единия от родителите" в семейството, като няма да е ничий родител?"

Тук за пръв път запецнах нямам отговор

Семейството включва съпрузите и деца със всякакви титли (доведени, заварени, родени и т.н). Така, че може да се смята за баща по смисъла на ЗСПД

Не мисля, че има понятие баща по смисъла на ЗСПД, различен от обичайния смисъл. Баща си е баща и родител си е родител. ЗСПД не им дава друго значение. Наистина! Нищо, че съм от пишман юрисконсултите в АСП.
Ясно какво е "семейство" по смисъла на ЗСПД. Това, че вторият съпруг на майката и детето са от едно и също семейство, него все още не го прави родител.
Мисълта ми беше, че законът е формулиран не много добре. Според мен. Можеха да напишат "единият от съпрузите" например. Съвсем на място ще е, нали семейство са двама съпрузи и децата им, които може да не са общи.

Отделно дето е идиотщина - и всъщност това е по-важното, а не формулировката, - украинката с български съпруг да взима детски за дете българче, което не е негово, а без съпруг да не взима - за същото дете българче.


Административен принцип:
Колкото по-високо е органът,толкова по-качествен е актът

Редактирано от Mиpa M на 30.03.06 17:24.

виж пзнам случай за рускиня /за тях има споразумение е малко старо от 1959г./,обаче жената е със втори съпруг -българин, наложи се да и дам молба декларация вадих я от нета -страницата на АСП ,щот не искали да и дават ,че не знаят какво да я правят .
Та казано и беше да я попълва и да я пуска ,пък ако не щат да я приемат да се обади .

ЗСПД и правилника му са един абсурд.

Ама детето български гражданин ли беше? Или си беше русначе, пък в споразумението да се е предвиждало да получават детски? Любопитно ми е.
Мисля, че срокът на споразумението с Русия изтече през 2005 год., но може и да греша. Мисля, че то се отнасяше за целия бивш СССР.

Помня, че в общината, където работех, имаше такава чужденка. Тя имаше припознато дете от българин и не беше омъжена, детето си беше с наше гражданство. До 2004 беше получавала детски заради спогодбата, после и ги спряха, нямаше как. Само дето не я помня от коя държава точно беше, дали Русия, или друга от бившите републики.

Административен принцип:
Колкото по-високо е органът,толкова по-качествен е актът

Редактирано от Mиpa M на 30.03.06 18:10.

детето е руски гражданин постоянно пребиваващ ,майката също

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ " ПЕНСИИ "
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ " ПРАВНА"
Изх. № 91-01-91 / 09.04.2003 г.
ОТНОСНО: Изплащане на семейни помощи за деца съгласно Закона за семейните помощи
за деца по двустранните спогодби за социално осигуряване, по които Република
България е страна

І. Персоналният обхват на Закона за семейните помощи за деца е уреден в
разпоредбата на чл. 3 от закона. Право на семейни помощи за деца по ЗСПД имат,
както семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в
страната, така и семействата, в които единият от родителите е български
гражданин - за децата с българско гражданство, които се отглеждат в Република
България /чл. 3, т. 1 и 2 ЗСПД/.
Съгласно чл. 3, т. 4 ЗСПД, право на семейни помощи за деца по закона имат и
семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си
в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в
международен договор, по който Република България е страна. За разлика от
останалите точки на чл. 3 ЗСПД, разпоредбата на чл. 3, т. 4 ЗСПД урежда
хипотезата, когато и родителите, и децата са чужди граждани, поради което се
изисква изрично получаването на помощите да е предвидено в друг закон или в
международен договор, по който България е страна.
Разпоредби относно добавки за деца са включени в двустранните спогодби в
областта на социалната политика, и по-специално в областта на социалното
осигуряване, по които България е страна. Тези спогодби са изградени на принципа
на равнопоставеността на българските граждани и гражданите на съответната
договаряща страна.
В случаите, когато в материалния обхват на тези спогодби са включени добавки за
деца, те се прилагат по отношение изплащането на всички семейни помощи за деца
съгласно чл. 2 ЗСПД, а именно еднократната помощ за раждане на дете, месечните
помощи за дете до навършване на 18 години и месечните помощи за отглеждане на
дете до навършване на една година. Изплащането на семейните помощи за деца във
връзка с прилагане на спогодбите се извършва при спазване на условията за
придобиване правото на такива помощи и реда за тяхното предоставяне, уредени от
ЗСПД.
По своя характер семейните помощи за деца са социално плащане, което се
предоставя на семейства с ниски доходи и не зависи от факта дали лицата са
осигурявани. Тези помощи се финансират със средства от републиканския бюджет. С
оглед на това, семейни помощи за деца по смисъла на ЗСПД следва да се изплащат
във връзка с прилагането на тези спогодби в областта на социалното осигуряване,
в чийто материален обхват са включени такива плащания и по отношение на лицата,
за които са предвидени тези плащания.
При преценяването на правото за получаване на помощи по ЗСПД в случаите, когато
родител/и или дете са чужди граждани, длъжностното лице следва първо да прецени
дали се касае до прилагане на обхвата на чл. 3, т. 2 или т. 4 от ЗСПД.
На второ място се следи дали са налице останалите условия на закона:
- за еднократната помощ - детето да е родено на територията на България; да е
живо към момента на раждането и да не е оставено за отглеждане в специализирана
институция за деца;
- за месечните помощи, изплащани до навършване на 18 години - лицето да отговаря
на изискванията за доход на член от семейството; детето да не е настанено за
отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца; да
посещава редовно училище от 7 до навършване на 18 години, освен ако това е
невъзможно поради здравословното му състояние; да живее постоянно в страната;
- за месечните помощи за отглеждане на дете до една година - майката
(осиновителката), респ. самотния баща-осиновител да отговарят на изискванията
за доход на член от семейството; майката (осиновителката) да не е осигурена и
да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда
на КЗОО; детето да не е настанено за отглеждане в специализирана институция за
деца на пълна държавна издръжка; детето да живее постоянно в страната.
При прилагане на чл. 3, т. 2 ЗСПД се следи детето да е български гражданин и да
се отглежда в страната, а на т. 4 - семейството да пребивава постоянно и
отглежда детето в България.
Във всички случаи лицето, което има право да получи помощта, следва да пребивава
на територията на България.

ІІ. От действащите към момента двустранни спогодби, Спогодбата между Република
България и Федерална република Германия за социална сигурност от 17 декември
1997 г. /обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г., в сила от 1 февруари 1999 г./ и
Спогодбата между Република България и Словашката република за социално
осигуряване от 30 май 2001 г. /обн. ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г., в сила от 1
юли 2002 г./, не уреждат семейните помощи за деца по смисъла на ЗСПД.

Споразумението между Правителството на Република България и Правителството на
Република Турция за изплащане на български пенсии в Република Турция - в сила
от 1 март 1999 г., регулира единствено взаимоотношенията на двете страни във
връзка с изплащането на пенсии, отпуснати съгласно българското законодателство,
на лица с постоянно местожителство на територията на Република Турция. Предвид
това не се дължат семейни помощи за деца по ЗСПД.

ІІІ. Семейни помощи за деца могат да се изплащат в случай, че лицата отговарят
на условията, предвидени в ЗСПД, на основание следните двустранни спогодби:

1. Спогодбата между Република България и Чешката република за социално
осигуряване от 25 ноември 1998 г./обн. ДВ, бр. 113 от 1999 г., в сила от 1
януари 2000 г./
Съгласно чл 2, ал. 2, т. 1.3 от спогодбата, тя се отнася за правните разпоредби
на Република България за месечни добавки за деца и еднократни помощи при
раждане на деца. В чл. 1, ал. 1, т. 13 от спогодбата понятието "добавки за
деца" е определено като "регулярно повтарящи се парични плащания, признавани по
правило според броя или възрастта на децата, или според дохода на семейството".
Така определени понятията в спогодбата отговарят на понятията "семейни помощи
за деца" и "еднократната помощ при раждане" по ЗСПД. Подлежат на изплащане и
месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година.
На основание чл. 27 от спогодбата, ако са изпълнени условията за предоставяне на
добавки за деца съгласно законодателствата на двете договарящи страни, добавките
се предоставят въз основа на правните разпоредби на страната по постоянното
местоживеене на правоимащото лице.

2. Спогодбата между Народна република България и Унгарската народна република за
сътрудничество в областта на социалната политика от 30 юни 1961 г. /обн.
"Известия", бр. 3 от 1962 г., в сила от 1 януари 1962 г./
Разпоредбата на чл. 2 от спогодбата предвижда равенство на гражданите по
отношение на трудовите и социалните разпоредби. Съгласно чл. 20 от спогодбата,
за гражданите на едната от договарящите страни, ако постоянното им
местожителство се намира на територията на другата договаряща страна,
социалните грижи и подпомагане (материална помощ, настаняване в социален дом и
др.) се извършва от съответните органи на другата договаряща страна в същите
размери и при същите условия както на собствените си граждани.
На основание чл. 19 от спогодбата, семейните добавки се определят и изплащат от
онзи компетентен орган, според валидните за него разпоредби, при който
трудещият се е добил право на семейни добавки и в случай, когато
местопребиваването на трудещия се или на членовете на семейството му е на
територията на другата договаряща страна. В случай, че правоимащото лице е
пенсионер по условията на спогодбата, семейните добавки се изплащат от
съответния орган по местожителството му според валидните за него разпоредби.
С оглед на горецитираните разпоредби, които касаят изплащане на семейни добавки,
следва да се изплащат еднократна помощ при раждане, месечни помощи за дете до
навършване на 18 години и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване
на една година, за осигурени лица и пенсионери по условията на спогодбата, в
случай, че те отговарят на другите изисквания на ЗСПД.

3. Спогодбата за сътрудничество в областта на социалната политика между Народна
република България и Полската народна република от 12 юли 1961 г. /обн.
"Известия", бр. 61 от 1962 г., в сила от 1 април 1962 г./
Разпоредбата на чл. 3 от спогодбата въвежда принцип на еднакво третиране на
гражданите по отношение на трудовото законодателство, социалното осигуряване,
професионалната подготовка, членството в профсъюзите, както и при осъществяване
на всички мероприятия от социален характер. Предвид тази разпоредба считаме, че
са обхванати всички семейни помощи по смисъла на чл. 2 ЗСПД и всички лица.
Съгласно чл. 13 от спогодбата, регламентиращ отпускането на семейни добавки,
компетентен да изплаща семейните добавки е органът на държавата, в която лицето
работи или е пенсионер. Ако лицето е осигурено в едната държава и същевременно е
пенсионер съгласно законодателството на другата държава, семейните добавки се
изплащат от органа на държавата, в която работи.

4. Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и
Федеративна народна република Югославия от 18 декември 1957 г. /обн.
"Известия", бр. 69 от 1958 г., в сила от 1 септември 1958 година./
Член 2 от конвенцията включва в материалния обхват и "законодателството за
добавките за деца". Член 7 предвижда добавките за деца да се изплащат от органа
по осигуряването, при който е осигурено лицето.
С оглед посочените разпоредби, право на семейни помощи по смисъла на чл. 2 ЗСПД
във връзка с прилагането на конвенцията имат само осигурените лица.

5. Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските
социалистически републики за социално обезпечаване от 11 декември 1959 г. /обн.
"Известия", бр. 39 от 1960 г., в сила от 1 май 1960 г./
Разпоредбата на чл. 1 предвижда, че спогодбата се отнася до всички видове
социално обезпечаване. Тук се включват всички видове обезпечаване, вкл. "при
бременност и раждане" и "в други случаи".
Съгласно чл. 3 от спогодбата, при осъществяване на социалното обезпечаване се
прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия живее
гражданинът. Социалното обезпечаване се осъществява от компетентните органи на
договарящата страна, на чиято територия живее гражданинът, подал молбата.
Член 8 от спогодбата указва "плащанията за издръжка и възпитание на децата" и
"на родено дете" да се отпускат и изплащат от органите на държавата, на чиято
територия постоянно живеят децата.
В обхвата на спогодбата е включено плащането на еднократна помощ при раждане,
месечни помощи за дете до навършване на 18 години и месечните помощи за
отглеждане на дете до навършване на една година. Следва да се има предвид, че
териториалният обхват на спогодбата включва територията на бившия Съюз на
съветските социалистически републики, с изключение на прибалтийските републики
- Латвия, Естония и Литовската република, а от 01.04.2003 г. се изключва и
Украйна, поради влизане в сила на Договора между Република България и Украйна
за социално осигуряване, подписан на 4 септември 2001 г.

6. Конвенцията между Правителството на Народна република България и
Правителството на Румънската народна република за сътрудничество в областта на
социалните въпроси от 14 март 1960 г. /обн. "Известия", бр. 75 от 1960 г., в
сила от 31 май 1960 година./
Член 2 от конвенцията предвижда, че гражданите на едната договаряща страна и
членовете на техните семейства с местожителство на територията на другата
страна, ще бъдат третирани като собствени граждани по отношение на "трудовото
законодателство" и разпоредбите за "социално обезщетение и помощи". Предвид
това еднократната помощ при раждане и месечните помощи за дете до навършване на
18 години, както и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една
година, следва да се отпускат на румънски граждани, както биха били отпуснати
на български граждани.


ІV. Договорът между Република България и Кралство Испания за социално
осигуряване, подписан на 13.05.2002 г, ратифициран със Закон за ратификация
/ДВ., бр. 93 от 01.10.2002 г., предстои влизането му в сила/, не включва в
материалния си обхват семейните помощи за деца.
Договорът между Република България и Украйна за социално осигуряване, подписан
на 4 септември 2001 г., ратифициран със закон /ДВ, бр. 107 от 11.12.2001 г./,
който влиза в сила от 1 април 2003 г., не включва в материалния си обхват
плащания по смисъла на ЗСПД.
На 6 февруари 2003 г. беше подписан Договорът между Република България и
Република Македония за социално осигуряване. До влизането му в сила, се прилага
Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и
Федеративна народна република Югославия от 18 декември 1957 г.

V. Съгласно Закона за убежището и бежанците /обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г.,
в сила от 1.12.2002 г./, лицата, на които е предоставен статут на бежанец в
Република България, имат същите права като българските граждани.
На основание чл. 32 от закона, след влизането в сила на решението, с което на
чужденеца, търсещ закрила, се предостави статут на бежанец, той придобива
правата и задълженията на български гражданин, с изключение на:
1. правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и
местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически
партии;
2. да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство;
3. да бъде военнослужещ;
4. други ограничения, изрично предвидени със закон.
С оглед на посочената разпоредба, лицата с предоставен статут на бежанец имат
право на семейни помощи за деца по ЗСПД.


Ратифицирана с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание от 16.01.1960 г. - Изв., бр. 7 от 22.01.1960 г. Обн., бр. 39 от 13.05.1960 г., в сила от 1.05.1960 г. Денонсирана със Закон за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване, бр. 63 от 15.07.2003 г., в сила от 1.01.2004 г.

http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm


Спогодба между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване.

Спогодбата ще прекрати действието си от 1 януари 2005 г., като придобитите права ще се запазят след денонсирането. Към момента действа в отношенията на България с

­ Руска федерация;

­ Република Беларус;

­ Република Молдова;

­ Република Армения;

­ Грузия;

­ Азербайджанска република;

­ Република Казахстан;

­ Киргизка република;

­ Република Таджикистан;

­ Туркменистан;

Република Узбекистан.

това го пускам за тия които се интересуват
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПЕНСИИ"
Изх. № 91-01-205/19.08.2003 г.
Относно: Денонсиране на Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване от 11.12.1959 година.

Уведомяваме Ви, че на 03.07.2003 година е приет и обнародван в ДВ бр. 63 от 16.07.2003 г. Закон за денонсиране на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване. На основание заключителната разпоредба на закона, същият влиза в сила от 1 януари 2004 година. Страните, които прилагат Спогодбата ще бъдат уведомени за нейното денонсиране от министъра на външните работи.
Съгласно член 20, ал. 2 от Спогодбата, всяка Договоряща страна може да я денонсира не по-късно от 6 месеца преди изтичането на календарната година, като денонсирането ще влезе в сила от 1 януари на следващата година. Тъй като актът на денонсиране на Спогодбата влиза в сила от 01.01.2004 година, предвид посочената разпоредба, фактическото прекратяване на същата е от 01.01.2005 година.
Действието на денонсирането на Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване ще обхване тези бивши републики, участнички в Споразумението за създаване на ОНД, заявили правоприемството си по отношение на договорите, сключени между България и СССР, а именно: Република Армения, Република Беларус, Грузия, Република Казахстан, Киргизка Република, Република Молдова, Руската Федерация, Република Таджикистан, Туркменистан и Република Узбекистан. Във връзка с изразено становище на Министерство на външните работи, по отношение на Република Азърбейджан, Спогодбата и преди денонсирането не следва да се прилага, поради отказ от азърбейджанска страна да прилага същата.
От 01.04.2003 година е в сила Договорът между Република България и Украйна за социално осигуряване.
Съгласно чл. 20, ал. 3, изречение първо от Спогодбата, в случай на денонсиране, пенсиите, отпуснати и изплащани съгласно нейните разпоредби, се приравняват към пенсиите, отпуснати съгласно законодателството на държавата, на територията на която е местожителството на пенсионера. Предвид това, по отношение на всички пенсии, отпуснати до 01.01.2005 година на лица, с местожителство на територията на Република България, ще се прилагат разпоредбите на българското законодателството, като след тази дата те няма да се наблюдават като пенсии по международен договор /DKP 04/. В тези случаи, когато пенсионерът напусне територията на Република България и се установи на територията на някоя от страните по Спогодбата, изплащането на пенсията му ще се извършва съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като няма действащ международен договор.
Съгласно чл. 20, ал. 3, изречение второ от Спогодбата, правата, възникнали съгласно нейните разпоредби, в случай на денонсиране, се запазват. Под възникнали права по смисъла на тази разпоредба, следва да се имат предвид само упражнените до 01.01.2005 година права - напр. отпусната пенсия, добавки към пенсията, както и подадени молби до 01.01.2005 година, по които няма приключено пенсионно производство.