Преди около пет години съпругът ми го съкратиха от работа неправомерно. След съответните дела и обжалвания и до ВАС от работодателя/училище/ той беше възстановен на работа. Но в решението не беше записано да се изплати необходимото обезщетение за периода на неправомерното му освобождаване. Заведохме ново дело за изплащане на обезщетението и получихме решение от градски съд, че иска е неправомерен поради давност на иска. Вярно ли е това и може ли нещо да се направи.

Какво работи вашия съпруг има значение дали е държавен служител или не ,казвате училище защо жалите пред ВАС ,ако е учител той не е държавен служител ,жали се пред ВКС .

УТОЧНЕТЕ ПЪРВО ТОВА

Да до ВКС. Разтревожена съм и притеснена. Това бяха такива лишения за семейството ни аз също бях безработна. Имам чувството, че "играят" заедно всички институции които уж трябва да защитават и да работят за справедливостта. Значи - възстановен на работа - но тези пари, които е трябвало да получи през това време няма да ги получи защото минало давност.

Моля за някакъв коментар или съвет.

Ако сте просрочили законов срок, то безспорно няма да Ви ги изплатят, незнанието на правото не извинява никой. Все пак зависи за какъв срок става дума преклузивен или давностен, напишете какво е основанието за отказа, кой срок сте пропуснали. Защото ако е преклузивен няма оправяне. Все пак теоретично съществува възможност да се възстанови срока но поради извънредни обстоятелства ето ГПК:

СРОКОВЕ
Чл. 32. (1) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.
(2) Сроковете се изчисляват по месеци, седмици и дни.
Чл. 33. (1) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(2) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(3) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.
(4) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
Чл. 34. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване работното време.
(2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока.
Чл. 35. При спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.
Чл. 36. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за уважителна.
(2) Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби.
Чл. 37. (1) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
(2) Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за пропускането му.
Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено.
Чл. 39. (1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните.
(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
(3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да се подава частна жалба.
Чл. 40. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, освен ако е постановено друго.

Доверихме се на адвоката. Мислехме, че той знае какво трябва и ще го направи. Той ни убеждаваше, че първо трябва да го възстановят на работа и след това да искаме обезщетението.

Тук ще погадая относно това което сте искали с исковата молба и развоя на събитията ,тъй като инфото ми е малко.

Госпожо ,съпруга ви е завел иск за отмяна на уволнението , и за възстановяване на заеманата опреди уволнението работа ,а в исковата молба фигурираще ли и скане за обезщетение 6 брутни заплати /чл.225 от КТ/ ,ако сте нямали такова искане /това си е отделен иск ,който обективно се съединява с предните за отмяна на уволнение и възстановяване на работа / за заплащане на обезщетнението по чл.225 от КТ-6 Брутни заплати то много ясно ,че съда няма да присъди тия пари и давността за тях е изтекла, разбира се давността не се прилага служебно и ответника явно е направил възражение за изтекла погасителна давност .

Ако при завеждане на иска сте направили искане за обезщетението по чл.225 от КТ то тогава ,ако съда е пропуснал да се произнесе по това искане може да се поиска да бъде допълнено решението. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е присъствувала при обявяване на решението . Ако случая е такъв и не сте направили искане в срок....то пак се връщаме на първооначалното завели сте нов иск за обезщетението само по 225 от КТ , ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност и това е .

Давността ще започне да тече от датата на уволнението -сега спорено е поне според ме колко годишна е тая давност 3г. или 5г.тъй като
С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;

Аз лично смятам ,че тая давност ще е три годишна тъй като все пак тя е свързана с размера на трудовото възнаграждение и се изчислява в брутни работно трудово възнаграждение ,това мнение е лично така ,че нека и другите колеги да си кажат .

Теорията и практиката приемат ,че срока е давностен ......,но някой и друг съд може да приеме ,че е преклузивен.

Теорията и практиката приемат ,че тоя срок е давностен ,но няма да се учудя ,ако има съдилища ,които го възприемат като преклузивен.

Посочен е чл 3... от КТ в който се казва, че обезщетението трябва да се изиска в срок до 3 години от датата на прекратяване на договора и те изтекоха в края на 2004 г но дотогава нямахме решение дали е правомерно или не съкращаването