Баща ми не иска да го водя на правни консултации, смята ,че знае достатъчно,
но може да оплеска нещата.
Възнамерява да завещае на малолетната си внучка недвижим имот ( само на
негово име , но по време на брака с майка ) , като смята ,че по този начин ще елиминира майка ми от наследство.
Обяснявам му заз запазени части, той казва:-не, майка ти няма принос за този имот, аз ще напиша , че я лишавам от наследство.
Наследници сме майка, сестра ми и аз. Ако ( след време) никой не оспори
такова завещание, достатъчен ли ще е мълчаливият отказ на наследниците ?
Или, както чета в сайтовете за подобни случаи, съдия принудително ще ни
привиква да се отказваме писмено , което е свързано с разходи. Или това със
съдията се прилага само, ако има задължения на завещателя?
За да се приеме завещаното от малолетното дете, трябва ли съгласие на
съдия, или как се процедира ?
Знам, че частичен отказ от наследство не се приема. Баща ми и майка ми имат
и втори имот ( апартамент, в който живеят, на името и на двамата), но за
този втори имот в завещанието няма да се споменава ( поне така казва баща
ми). Тогава не ми е ясно : ако наследниците се отказваме от запазените си части по завещанието ( за първия имот ) , то означава ли , че следва да се откажем и от втория имот ?
Ако успея да убедя баща си , няма ли да е по-добре той да дари въпросния първи имот на малолетната си внучка ( дори и с право на ползване) , за да не
се обърка нещо с другия апартамент ? И в такъв случай- на дарение , не е ли
нужно и майка ми да се подписва, въпреки , че имота е само на името на баща ми ?

Видно е, че баща ви нищо не знае! Завещанието и дарението не ви вършат работа, защото те могат да се атакуват от наследниците със запазена част. Отказа от наследство приживе е недействителен, т.е. направо си е нищожен. От друга страна след като имота е придобит по време на бракът той е СИО, въпреки че в НА фигурира само името на баща ви. За да се разпореди баща ви с него, задължително ще трябва и съгласието на майка ви. За да има стабилност най-добре е с фиктивна покупко-продажба, но за това ще ви е нужно разрешение от районен съдия. Сделката трябва да е в интерес на детето, така че мисля няма да имате проблем с вземане на съгласие от дежурен съдия...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имотът може и да е придобит по време на брака по наследство или дарение. В този случай не е СИО. Същото е и ако е придобит срещу лично имущество. Може това да е имал предвид бащата, като е казал "майка ти няма принос", макар че това сигурно щеше да е споменато във въпроса.
Иначе неговата лична преценка за приноса на майката може и да не е много точна.
"Мълчалив отказ" на наследниците от запазените им части е възможен. В смисъл, ако в продължение на 5 години "от момента, когато заветникът упражни своето право" след смъртта на бащата, те не предявят иск за възстановяване на запазените им части, това е достатъчно. Това в кавичките за по-лесно го копнах от едно решение, цитирано в друга тема.
Но не може 101% да се разчита на това - както е написала Стрейнджър, те не могат предварително да се откажат от това право.

She wants to see with your eyes,
she wants to smile with your smile.