kakvo vi e mnenieto za tozi na4in na priklu4vane na nakaz. proizvodstvo...

Зависи по кой начин. Аз съм чувал за два. Единият е по-лесен и по-евтин, ама ти трябва точен човек. Другият е в пряка зависимост от първия.

Vapreki che oshte ne sam zavarshila, naloji mi se da pocheta po obstoino NPK :) i vsichki debeli knigi koito me osvetliavaha po vaprosa s tozi tip sporazumenia. Opredeleno vazbudi interesa mi, no chestno kazano komentara i praktikata e tvarde oskadna. Instituta e izkluchitelno interesen, no ima kakvo oshte da se iska ot nego :)
A kakvo shte kajete za probaciata?

Koi li sa tezi debeli knigi za sporazumenieto?
A kakvo e tova probacia?

"Together we stand, steel in our hands,
fighting FOREVER, FOREVER we stand!"

Доста ефективен начин да се приключи бързо едно наказателно производство.Обикновенно за подсъдимите се уговарят по-меки наказания, а пострадалия е доволен заради възстановяването на щетите. Има обаче още какво да се желае в правната уредба.Последните изменения на НПК направиха страна по споразумението и пострадалите, които обикновенно не се съгласяват с изготвените по делата оценитени експертизи и претендират по-големи имуществени вреди от тези по оценката на в.л.
Проблем създават и случаите, когато в съдебно заседание се постигне споразумение само по отношение на част от подсъдимите, а за другите делото продължава по общият ред.Тогава подсъдимите, за които съдът е одобрил споразумение се явяват по делото вече, като свидетели.Има случаи, когато с показанията си оневиняват другите подсъдими, за които делото продължава по общият ред.Мисля, че е най-удачно да се постига споразумение за всички подсъдими, а не само за някои от тях. Не на последно място следва да се отчете, че през последната година главоломно спадна броя на внасяните в съда споразумения.Според мен причината е в ниското качество на дознанията, които бълва полицията и по които защитата предпочита да се опита да се пребори за оправдателни присъди, вместо прибързано да се съгласява клиента да бъде признат за виновен па макар и с по-мека санкция.Много често споразумение се предлага едва преди приключване на съдебното следствие, когато адвоката вече е преценил, че нещата за подсъдимия не вървят добре.Следва да се отбележи, че преди последните изменения на НПК по споразуменията автоматично се прилагаше чл.55 НК, което беше сериозен стимул за постигането им.В сегашната редакция НПК изисква доказване на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и този стимул вече го няма.Нужно е по- изчерпателно регламентиране на процедурата.

Напълно съм съгласен с мнението на последния участник-наистина уредбата на споразумението е доста непълна, писана като че ли "на коляно". В пратиката си съм се сблъсвал с трудности при прилагането нна този институт, свързани предимно с преценката на наказанията, които да бъдат налагани. Мисля, че практиката на районните прокуратура в странат е различна. Като магистрат смятам, че преценката на наказанията става доста случайно-затова е възможно за идентични "фактически обстановки" да се стигне до налагането на различни наказания. Но това е пробелм не само на споразуменията, а на правораздаването у нас въобще, нали все пак съществува т. нар. "вътрешно убеждение"-каквото и да значи това, а според мен означава вземане на решение въз основан на фактите по делото и закона, т.е. свободата на преценка не е толкова голяма.