за право.
Вчера отива една колежка да впише отказ от наследство в СРС - не може, трябвало да се впише най-късно до 24 часа от заверката на подписа върху молбата и да дойде лично, да не била умряла въпросната отказала се наследница.
Днес- вписването се извършва при друг съдия без проблем.
То това е най-малкото. Абсолютно идентични случаи - с абсолютно противоположни решения. Май - май е добре да въвеждаме прецедентното право, та да знае човек какво да очаква.
Е, това ми тежеше на сърцето.
Благодаря за вниманието.

... когато една и съща съдийка, велика, опс, върховна при това, дава по един и същи казус две становища.
Спорът е по чл. 328, ал.1, т.4 от КТ - кога е налице престой.
И естествено стига до ВКС.
В едно по-старичко решение от средата на 90-те години съдия З. като член на състав на ВКС се е произнесла по казуса. Няколко години по-късно съдия З. като председател на състав на ВКС /демек израснала/ се произнася по абсолютно същия казус с противоположност от 180 градуса.
Ще кажете какво от това? Жената се развива и усъвършенства.
Нямам нищо против, ако не беше края на решението от 2001 г., който гласи" както ВКС нееднократно и постоянно е застъпвал в своята практика???!!!"
Явно съдия З. нееднократно и постоянно, развивайки се е забравила своите собствени решения от няколко години преди това...

да има обвързаност на решенията с други решения постановени преди това, а не само с тълкувателните или решнията ан Пленума. Имше и такова произнасяне във връзка с понятието "последващ съпруг", извъртяно два пъти така, че двете решения взаимно се изключват като логика, с един и същи докладчик.
Вчера, обаче, бях на консултация с мои клиенти при един от най-великите хора на правната мисъл. За около час, човекът ми върна вътрешното убеждение, че в правото има и логика и философия. Жалко е, че неговият начин на мислене се среща все по-рядко сред правоприлагащите.
Правото се формализира. Но това е друга тема, по която можем да си говорим много.

Съдиите, слава Богу, също са хора. И те грешат, като всички останали - включително и адвокати, но грешките им стават публично достояние и дават повод хората да се дърлят с тях. Защо например да не се признава на съдията правото да еволюира в убежденията си, в способностите си, във вижданията си по правната материя?! Защо му отричаме правото да повишава качеството на своите актове! Ами ако въпросния върховен съдия, цитиран от теб, е сгрешил в средата на 90-те години? Защо трябва сляпо да се води по грешките си и да бъде обвързан от тях, като всеки следващ път, макар и да иска да реши делото съобразно закона, е длъжен да казва - абе, аз знам вече, че не трябва така, но нали преди пет години реших (или колегата е решил) подобно дело еди как си и край - вече няма мърдане. Еба ти и законността, която би се възцарила тогава. Изобщо, много е радостно, че у нас се прилага континенталната правна система, а не англосаксонската (на прецедентния принцип). Още повече - макар и да не познавам до детайли с прецедентното право, си спомням, че в онези държави (май по-конкретно в Англия) на прецедент можеш да се позовеш, ако той изхожда от Камарата на лордовете, до която конкретни казуси стигат много рядко. А у нас ВКС и ВАС имат на производство по хиляди (понякога и десетки хиляди) дела годишно.
N.B. Не бива да се забравя и друго важно нещо - у нас производството пред ВКС е организирано предимно като контролно-отменително. Предмет на контрол е законосъобразността на решението на втората инстанция. Затова при идентични откъм материално-правна гледна точка казуси може съвсем законно да се стигне до противоположни по своето съдържание решения. Примери - конкретно свързани с описания от теб казус по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ: В предходните инстанции работодателят - ответник не е ангажирал никакви доказателства, за да докаже наличието на спиране на работата, съответно и законността на уволнението, поради което исковете на работника са уважени. ВКС би следвало да потвърди решението на въззивния съд, тъй като няма да тръгне служебно да събира факти и да ги приобщава към доказателствения материал. Ако обаче в предходната инстанция работодателят е ангажирал доказателства в подкрепа на законността на уволнението, но съдът ги е неправилно събрал, оценил и пр., като е постановил отмяна на уволнението, ето ти отмяна на решението от страна на ВКС.
Извинявам се за многословието, но то се поражда от желанието ми да апелирам към съобразяване с все по-пълното диспозитивно начало в ГПс, което създава много главоболия дори и на опитни и препатили адвокати. И до ден днешен могат да се видят много жалби, в които дословно пише: "Обжалвам в срока..., Недоволен съм от Решение..., което е незаконосъобразно, Моля да постановите друго законосъобразно решение...".
Да имаме повече уважение към съдийския труд, те са наши колеги, трудът им е неблагодарен и невинаги им е лесно да се справят с простотиите, които сме избълвали ние - от другата страна на съдийската банка.

...щеше да бъдеш абсолютно прав, ако не беше това изречение, което ме подразни.
А именно, ще го цитирам отново... "" както ВКС нееднократно и постоянно е застъпвал в своята практика???!!!"
Ето в това е проблема! Защото казусът е интересен и особен, практиката на ВКС наистина е оскъдна, но аз открих две решения само в противната насока.
Така че нито е "нееднократно", нито е "постоянно".
Проблемът е също така, че излизайки с такова становище и "тълкувайки" материалната норма въпросното решение на ВКС ще окаже силно въздействие върху въззивната инстанция.
И понеже казусът наистина е особен аз нямам нищо против да уважавам съдия З. и нейното възходящо правно развитие, но нека и тя да уважава предишните си мнения и да се мотивира по-подробно, когато реши нещо друго!
Поздрави!

Гледай сега, ти и аз можем много да си ровим и да намерим само едно - две решения по даден казус, защото само толкова са публикувани - било в бюлетина на ВКС, било по правните списания. Ако ти прави впечатление, в разните компютърни правно-информационни системи актовете на ВКС ги има, доколкото те са публикувани някъде другаде, а пък там "другаде" се публикуват решения и определения само по принципни въпроси.. За практиката на ВАС не е така - можеш да намериш стотици и дори хиляди актове - решения и определения, за идентични казуси, като в самия прозорец нищо не е посочено за това откъде те са взети - явно администрацията на ВАС им ги предоставя всичките (не знам). Тези въпроси са ми интересни, но може би са за друга тема.
Но принципно съм напълно съгласен с теб - най-лесно и най-трудно оборимо е да се мотивираш с "трайната и постоянна практика на ВКС". С други думи - "Над нас - Господ!"
Поздрави!!!

Съчувствам ви. Един приятел се развежда. Иска детето - момиче при себе си. Тъпата съдийка се изцепила:

- Ами, когато се къпе и ти рече, ела да ми изтриеш гърба?

Той пък се троснал:

-Ако беше момче, к'во щеше да ме попиташ, ма?

Това нали е виц? :)
Не ми казвай, че е истински случай...

то съдебната практика предлага къде - къде по големи идиотии.
Вчера в кантората донесаха една искова молба и уточнение на петитума, но трябва да ви го препиша, посто преразказа би унищожил ефекта.

...го препиши :)
Иска ми се нещо за развеселяване. Че то и аз с големи простотии се сблъсвам напоследък!