От известно време съм поставена пред следния проблем:
Става въпрос за един договор между българско юридическо лице /борса/ и чуждестранно юридическо лице. Договорът е сключен през 1998 и предмет на договора е машина. Машината все още е на склад в България, но чуждестранното юридическо лице е решило да си изнесе най-после собствеността.
Тук го заплашват, че машината може вече да не е негова, поради причината, че е минала ТРИГОДИШНА погасителна давност, което можело да значи разваляне на договора.

Колеги, какво мислите за подобен давностен срок?
И за случая като цяло?
Аз съм леко изненадана от ситуацията.

"Погасителната давност" е термин, който обозначава погасяване на процесуални срокове и няма вещно правен ефект.

И аз точно затова се облещих като ми го изтресе един цял изпълнителен директор на борса, при това юрист, та реших да питам, щото ми се видя пълна глупост казаното от него.

Ако той изпълнителен директор е назначен, по принципа на лоялността, а не на компетентността, не се чуди.

Процесуалните срокове никога не са давностни, колега, а са преклузивни! Освен това у нас погасителната давност е материалноправен институт.

Ами добре де, отговори ми тогава на въпроса.
Аз събирам мнения всякакви

Засега ще се въздържа да ти дам конкретно и ангажирано мнение, а обяснението за това може да ти се види банално, но така постъпвам винаги - нищо не мога да кажа, след като не съм видял документи и не съм се запознал в детайли с фактите. Това не означава, че съм любопитен за търговските ви тайни, а че подхождам по-хладно към нещата (избягвам думата професионално, защото не ми се ще да прозвучи като реклама).
Засега казвам следното - ако договорът има за предмет индивидуално определена вещ, а не родово определена, то се презюмира, че този договор е произвел предвиденото в чл. 24 от ЗЗД вещно действие - с него се прехвърля автоматически правото на собственост върху вещта. Купувачът, ако при горните условия е станал собственик, ще може успешно да проведе един иск за собственост, независимо, че не владее вещта.
Тук според мен има и един друг момент - ако продавачът, който упражнява фактическата власт върху вече продадената вещ, я продаде на трето лице и МУ Я ПРЕДАДЕ, това трето лице ще може да се ползва от чл. 78 от Закона за собствеността. При евентуален заформил се спор в последната хипотеза, продавачът, за да се освободи от отговорност към първия купувач, вече би могъл да му противопостави възражение за изтекла погасителна давност за вземането му с предмет предаване на вещта.
Не знам какви са клаузите на договора за продажба на машината, но първият купувач, поне по принцип, е изпаднал в mora creditoris (забава на кредитора). В такива случаи длъжникът по предаването (продавачът) има правата по чл. 95-98 от ЗЗД.
УСПЕХ в борбата!

Поздравления!
Удоволствие е да се четат такива мнениия!

Ей, ама Mima, ти сериозно ли...? Благодаря ти за хубавите думи, правя каквото мога. Ако мнението ми е издържано и е прозвучало добре, това до голяма степен е благодарение на великолепния Закон за задълженията и договорите. Аз съм млад човек, но свалям шапка пред старите юристи, които са сътворили тази "Конституция" на гражданското право. За съжаление нивото на сегашното ни законодателство е много ниско. Без усилия мога да кажа, че днес българските закони, а оттам и правото, са вулгаризирани. В този смисъл мнението ми би звучало далеч по-нечетивно, объркано и дори глупаво, ако трябваше да отговарям на въпрос по Закона за закрила на детето, Закона за администрацията, Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица, Закона за юридическите лица с нестопанска цел или нещо друго подобно...
Без да внасям политика в изказването си, се надявам в законотворчеството в Новото Време да вземат РЕАЛНО участие с тежестта и капацитета си нашите уважавани преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", за да се възродят юридическите ни традиции, а не калпаво да се преписват чужди закони и да се приемат на килограм и тон.
Да живее Правото!

И аз ти благодаря.
При забава на кредитора в този случай, за петгодишен срок ли става въпрос?