Случаят е следният-съвсем реален. Играят си две деца-малолетни. Едното блъска другото,блъснатото пада, и се удря в главата/немного силно/. За нещастие, падналото дете,без никой да знае до тогава, даже и родителите му, страда от "аневризма" в мозъка-установено е от съдебно-медицинска експертиза, и поради това -умира.
Предявен е огромен граждански иск от родителите на починалото дете, против родителите на блъскащото дете.
И се поставят следните въпроси-има ли причинна връзка между блъскането и смъртта?
Все пак -детето е било болно и всяко падане или удар в главата би причинил смъртта му.
Случайно това се е случило точно този ден и час, и след това злощастно блъскане.
Освен това-в какво е вината на родителите? В това, че не са упражнили надзор над детето си-но това е невъзможно-и двамата родители работят, а децата ходят на училище?
Или в това, че са го възпитали зле-като са насърчавали агресивността му? Но такива доказателства няма-съвсем нормално семейство са.
Може би нещо пропускам, или се заблуждавам?
Моля ви, дайте и вашите мнения.

Случаят е ужасен, наистина, но за да се предвиди изхода на процеса, задължително трябва да се знаят подробностите по казуса. Деликтите и отговорността за тях са твърде разнообразни и не може само теоретично да се обоснове и аргументира иска.
СпоредЧл. 48. от ЗЗД: Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Hастойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят , ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

Трябва да се изясни на колко години са децата, при какви обстоятелства е станало увреждането/ на детска площадка или в училище/и пр.
Във всеки случай и родителите на пострадалото дете биха имали вина, ако са знаели за заболяването му и не са упражнявали достатъчно надзор относно безопасността на игрите.
51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Ако знаеш подробностите по случая, напиши ги, за да поразсъждаваме.

Децата са по на 9 години.Нещастието е станало в двора на училището, веднага след като са свършили занятията. Родителите напочиналото дете не са знаели за заболяването.
Безвиновна ли е отговорността на родителите за вредите, причинени от малолетното им дете? Според мен - не. Но при деликтите вината се предполага, до доказване на противното. Какво следва да доказват родителите? Че не сабили на мястото на инцидента,и физически е било невъзможно да предотвратят вредата, или че по принцип не е възможно да упражняват непрекъснато контрол върху детето-включително когато е на училище, или когато отива и се връща от училище. В тази връзка - как следва да се тълкува -ако не сабили в състояние да предотвратят вредата?
Освен това-експертизата дава заключение, че смъртта на починалото дете е била само въпрос на време-щяла е да настъпи при ВСЕКИ сравнително силен удар или сътресение.
В крайна сметка-ударът ли е причинил смърта, или заболяването? Оттук и въпроса ми за причинната връзка.От експертизата категорично се доказва, че ударът сам посебе си не е причинил смъртта - не е с такава сила и на такова място, че при нормални обстоятелства да причини смърт.Ако делото беше наказателно, всички щеше да е ясно и просто, но случаят не е такъв.
Благодаря ти за мнението!

ответниците биха могли да развият своята защита в няколко направления,като :
1. Детето е било на училище, т.е. там където те не са длъжни да упражняват непосредствен надзор;
2. Сбиването или спречкването не е инициирано от тяхното дете; блъскането е защитна реакция и пр.
3. Смъртта е настъпила вследствие на заболяването, а не на падането, защото при такова падане не би починало здраво дете.
Не може да се твърди липса на причинна връзка между действието и настъпилата вреда, защото очевидно тя е налице, ако пострадалото дете не беше ударило главата си- нямаше да почине, нямаше да си удари главата ако не е паднало, а е паднало защото е блъснато. Но действието в никакъв случай не е основната причина за смъртта, с оглед заболяването. По -скоро вредата е съпричинена от детето на ответниците. въпросът е в каква степен и доколко те биха носили отговорност за нея.
Ако детето е агресивно, побойник и пр., отговорността им е налице пар-екселанс, поради лошото възпитание. Както виждаш, изходът на делото е непредсказуем.
Според мен, ответниците би следвало да привлекат и училището като трето лице в спора и да предяват срещу него обратен иск / ако не е минало 1 заседание/.
Ако знаеш само какви причинни връзки намират понякога съдилищата при деликти, като в момента се сещам за две наказателни дела едното приключи с осъдителна, другото с оправдателна присъда.
Ако въпросът не е спешен бих се поровила и из дебелите книги в офиса, защото в интернет май липсват основополагащите ТР и Р на Пленума на ВС.

Браво "свалям ти шапка" за това мнение - то и логиката си е на мястото , то и знанията, че и доста опит май ! Браво !!! Не бих искал да се изправям срещу теб в съдебната зала...

Благодаря! Ето че клуба може да бъде и доста полезно място. Понякога един външен поглед е много полезен. Защото заровен в подробностите на случая, и в пряк контакт с емоциите на клиентите, и следвайки собствената нишка на мисълта винаги може да се пропусне нещо.
Благодаря ти, Румяна. Очаквах мнението на повече хора. Случаят наистина представлява професионален интерес, нали? Понякога, покрай ежедневната рутина се попада на нещо, над което наистина си струва човек да се замисли.
Пък дори само и като упражнение за ума-защо не?
Ако има нещо интересно при теб - ще се радвам да го обсъдим.
С какви дела предимно се занимаваш? Аз си падам по наказателните, но в тази стагнация просто не мога да си позволя да се огранича само с тях.Нали правото освен изкуство, е и занаят, който трябва да носи доходи. А напоследък
платежоспособните клиенти са екзотична рядкост. Не се оплаквам, но не мога да си позволя да се занимавам само с наказателни дела.