Нито вярвах, че сте тук, нито, че ще ви открия. Теми от 2003та стоят най - горе в листата, старите герои са тук - местенце незасегнато от времето ...

Мислех си днес докато се бръснех, като деца всичко беше много цветно, пъстро, интензивно - знаете как времето се проточваше секунда по секунда, даже на моменти секундите бяха прекалено дълги. Не съм го забравил, спомням си го макар и рядко, но се запитах - дали само при мен времето е почнато да се измерва с години дали/къде сбърках?

Дали при някой цветовете не са ли станали по ярки, усещанията по интензивни от онези далечни години? Дали това е изкуството да живееш?

А аз ... аз съм просто поЧитател. Ваш.

Липсва ти емоция. Коловозът те мори. Излез от него. Припомни си, че животът е кратък и ако нямаме смелост да разчупваме ежедневието, то ще става все по-сиво. И дните просто ще се нижат все по-безсмислени и сиви.
Да, това е изкуството да живееш. И шанс винаги има, щом си го усетил така:)
Хубаво е че си спомняш онова време, в което всичко ти е било непознато и интересно. Сбори се със себе си. Бъди смел в мечтите си, ако трябва и малко неразумен. Ще видиш, че ще се получи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще добавя, че шаренките неща след като пораснем, трябва вече сами да си ги правим.
Като си малък - те са такива, защото не ги познаваш. А като пораснеш, за да ти е шарено, търси нови преживявания, нови контакти с нови хора, които да ти отварят кръгозора и да ти показват хоризонти, които не си забелязвал преди.
Бъди щур и забрави за правилата. скачай срещу страховете си и ги предизвиквай. спри да правиш нещата които правиш всеки ден по инерция. счупи рамката! (колкото и рамкирано да звучи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от brymbar_ на 03.05.07 14:56.