А каква.. / Я! Архивите са живи / Пороци

Седим си със Стоян на дивана и пиеме бира. Причто уморени сме, били сме на работа през деня. Работим на едно и също място - предпиятието "Голямата дупка".
Целият град работи там. Копаеме дупка към центъра на Земята и всички много харесваме рабтата си. Аз работя на борер (огромен багер, който пробива до 20 метра гранитна скала на ден), ствола на боргията хвърля исри докато се търка в гранита, вдига се прах. Стоян работи на също толкова голям камьон с гуми по-високи от пикапа ми. Дупката е добила нечовешки размери за последните 15 години. На връщане от работа Стоян кара мотора си не по пътя , а направо през поляните. Пътя е за женчовци. Аз го следвам.
Прашни, с петна от машинно масло по дрехите и почернели от работа ръце се отбиваме през склада за храна. Не се къпеме, къпането е за женчовци. Взимаме каса бира, опаковка пикантни кюфтета и право вкъщи. Не обичаме да готвиме, готвенето е за женчовци. Със Стоян живееме в гараж. Огромен гараж , с баскетболни кошове, футболни врати, варел, в който си палиме огън, кожен диван на който спим, пред него масичка на която си опъваме краката и 100 цолов телевизор (в инчове мерят само женчовците). Също има огромен хладилник и тезгях с инструменти.

Седим и гледаме много интересен, документален филм за женчовците. Те са живели на друго място и в друго време. Работили са като роби за да хранят жените си и да задоволяват техните капризи . Водели са войни, пак заради жени. Постоянно са били недоволни, повечето мразели работата си . Лишавали се от труда си за да организират ред във всичко - министерства, институции и служби. Едни били принудени да работят, а други женчовци постоянно ги крадяли. Постоянно живеели в стрес, нямали никаква цел (като наща дупка да речем). "Много тъжна история" с три думи. От мъка и съжаление се изпикаваме във варела за да загасиме огъня (да се оставя запален огън вкъщи е опасно, само женчовците го правят) и си лягаме с дрехите. Мързи ни да се събличаме.

Дълго мисля за това как са живяли женчовците , мъчно ми е за тях. Искам да съм можел да им покажа какво представлява истинският живот. Мислите ми се разсейват от комар, който кръжи над главата ми. Замервам го с чорапа си и той умира от на мига от страшната миризма. Успокоявам се ,че нямаме нищо общо с хората от филма и заспивам.