Помните ли първата си виртуална любов, в клубовете, в чата...някъде, а втората?Нещо привлича вниманието ви, дума, постинг, почвате раговор, първоначално неангажиращ, отговаряте докато работите, с лека усмивка, сякаш радвайки се на собственото си остроумие. После почвате с нетърпение да проверявате имате ли отговор и едвам дочаквате да се отвори, четете жадно редовете и все повече очаквате вътре да откриете намек за лично отношнеие.....познато, нали...колко пъти - един, два, пет......стоп. Нищо ново под слънцето, просто старата несъвършена човешка природа.

Редактирано от пeтъk на 08.06.06 15:59.

Тва е основата за огромния успех на виртуалните връзки - въображението. Ето ти прост (ама, наистина не се сещам по-прост и елементарен) пример: тая патка темптресс. Значи, кравата написала, че е `най-красивата`, пуска циклично теми в своя възхвала (е, и аз го правя, ама тва е друга работа) и кочовете в Интернета и се лепят като мухи на говно (прясно). Простичко, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

еми, така е.....прав си, пък.

Бива си те, Коровиев.

... и на шестия път - уцели. Но вече беше късно. Енрике бе победил злия си полу-брат близнак, и наследството на чичо Хулио бе изцяло негово. Нямаше и помен от лично отношение.
:)

_____________________________
Редактирано от коровиев

Редактирано от koroviev на 09.06.06 01:51.

"Виртуална любов"?!?!?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е мисловна конструкция, Джинджер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите