... далече от тук. И високо. Ама, високо. А, пък, и зелено. Зелено и торфесто, а наоколо високи бели планини. Високи, бели и каменисти донякъде. И едно синьо небе, ама толкова синьо, че чак тъмносиньо /да не пиша черно/. И вятър. И аз съм там. Като ме няма тук.

Аз съм кучето от крайния квартал и тази нощ ще легна в лепкавата кал.

а
там има ли аспержи?

странна работа....някои знае за...аспержите ни....защото отивам да пуша не съм аз.
и все пак това ме накара да се усмихна. Спомних си как се криех от аспержите. Ккак лети времето....тогава аз все още бях мома, а ти все още намираше Розовата за привлекателна:)

ти си ... дива коза?

So make me, make me
Make me believe

Тва батка дето го описваш, на задника ти прилича.
Пак си се гледал в огледалото нагъзен.