В тая тема ще пиша за разни интересни същества, които срещам през деня и кво точно в тях ми е образувало интерес. Тъй като след малко трябва да ходя да бачкам, ще развия тезата си когато ....еми, когато се върна от бачкане, а тва хич няма да е скоро. Може и вие да пишете тук.

Събудете се! Влезте в Матрицата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам кво е "същество", кво да пиша ?

всичко е в ръцете ми:)))))

Сотир знае кво е "същество".

...щото аз всеки понеделник ходя в офиса, за да не забравят, че съществувам и трябва да ми плащат заплата, както и по разни други причини, които не са предмет на сегашната тема, но няма как да не ги спомена...та, понеже беше студено последния понеделник и отидох на бачкане с една от новите шестотиничетворки /тук правя отклонение, за да вметна, че тва са най-тъпите автобуси на Земята, както и в познатата и голяма част от непознатата ни Вселена/....ъъъ, абе, слязох на една спирка и тръгнах пеша към офиса. Имам навик сутрин да се движа и като не съм с колелото, гилам пеша около 20-25 мин. просто за да не забравя как става тая работа. Пресякох една улица и тръгнах по друга, после пресякох още една на червено и видях една жена. Тя вървеше и се усмихваше. Стана ми интересно, беше понеделник.

If I could fly .... see the world though my eyes...

От около две-три седмици бачкам на една фасада на една къща в Орландовци. Приблизително. Приблизително две-три седмици и приблизително в Орландовци. Според един дядка, тва там е Малашевци, но едва ли е толкова важно. В къщата живеят хора и две котки. Може да има и други същества, но на мен най-интересни са ми котките. Те са дебели, пухкави, страхливи и разнополови. Сивата е мъжка, щото има топки отзад, пък бежовата тряба да е женска, поради липсата на топки отзад. Още не съм имал възможност да я хвана и разгледам подробно, възможно е нейните топки да са отпред или на някое още по-странно за топки място. Възможно е, също така, женските котки да имат топки, възможно е и да нямат. Тая, специално, няма.

If I could fly .... see the world though my eyes...

Преди няколко седмици бързам по главната и почти неволно чувам разговора зад себе си. Явно са мъж и жена (момче и момиче, по-скоро), вървят с моето темпо и успявам да чуя няколко реплики, които ме карат да продължа да надавам ухо.
Тя: “Точно пък аз....с моята външност...”. Интонацията е подигравателна, но по онзи начин, по който в пубертета признаваме страхливо най-големите си “недостатъци”, като се мъчим да мине за самоирония. Почвам да се ослушвам.
Той: “Недей...” – нежно, блеещо, с овча покорност в гласа. Блах, мисля си, лигав момък, и неуверен.
Тя: “Ама защо, аз се самоиронизирам, адски ме кефи, това е страхотно качество!” с тон сякаш са и присъдили Нобелова награда за самоирония. И определено си мисли, че е по-интелигентна от него. Да бе, кефи те, открила си топлата вода.
Той: “Ами когато ти говориш лоши неща за себе си, мен..такова...ми става гадно...” Тука вече ми се драйфа.
Обръщам се, не мога повече, колкото и добре възпитана да съм.
И виждам мила картинка. Двама младежи, просто създадени един за друг: дълги, кльощави, еднакво грозни и с най-невероятно гърбавите носове.Не смеят да се хванат за ръка...И ме задминаха.

.

простак, простак - но вече европеец!

Срещам се с комшийката от първия етаж. По-често отколкото ми се иска.Тя има дебел съпруг зъболекар с последен модел на Пежо и обзавеждане от списание. С нея се скарах най-бързо.За това кой къде да си държи детската количка и кой на кого е заел мястото на партера. Разминаваме се надуто и процеждаме през зъби по едно “здрасти”.
На втория етаж има офис на фирма за паркет. Там с никого не съм се карала, нямаме сблъсък на интереси.
Със съседа от третия етаж се скарахме един ден, когато той се прибираше мъртво пиян от футболен мач с дръгливия си боксер и се разкрещя за това кой си позволявал да оставя входната врата отворена, аз му обясних, и така...
На четвъртия етаж живее Хамлет. Ултра богат арменец. Тръбите на аспиратора му минават през нашата баня и точа лиги, когато жена му готви вкусотии. На нея и викам Офелия, ясно защо. С Хамлет не съм се карала. Скарах се с жена му. Понеже мъжът ми си хвърлил цигарата през балкона и тя паднала на Хамлетовия климатик, който леко поизгорял, а струвал две хиляди лева, по данни на Офелия, която дойде да ми вдига скандала.
Етаж пети. Млада двойка дебели асистенти от местния университет. Тя- инфантилна, той- истеричен. Поводът- идват да ми закачат нет и момчето се качва на покрива. Обаче! Излиза асистентът и изпада в гибелен гняв спрямо мен и горкия интернетаджия- как можело, ние тоя покрив нямало да го платим с 3 години труд, никой да не стъпвал на покрива....сигурно е граден по специална технология.
Комшията на шестия етаж си идва само през лятото, иначе пребивава в София. С него сме в добросъседски отношения – понеже е зима.

За съжаление, никой от героите в тази история не е измислен. Лицата, имената и събитията са съвсем действителни.

А иначе, миналата година на път за работа срещах всяка сутрин едно момче на едно и също място. Ако го нямаше някоя сутрин, се чудех къде е.Веднъж се видяхме на друго място при други обстоятелства и се захилихме като стари познати.

hormonally yours

След малко отивам на щанги. Значи, около 9,15ч ще съм в залата на 125-то СОУ. По пътя вероятно ще видя Коцето - домоуправителя на нашия блок. Той е заковавял алкохолик и ще умре до няколко месеца. Гадното е, че после ще се избира нов домоуправител и нищо чудно и на мен да ми го сложат. След това, на ъгъла на сто и осмо и будката за вестници ще видя чичкото, който продава мляко. Преди си купувах от него щото е на далавера, но един път то се пресече и оттогава преосмислих стратегията си. Сега си купувам от магазина и пазя касовата бележка докато изтеге срокът, в който мога да се разболея от кравешка туберкулоза. Кафето на ниския блок - там вече /още/ са се събрали кварталните аутсайдери и пият кафе. Ще се обърна на другата страна, щото част от тях са ми набори и ми не искам да видят презрението, с което ги гледам. Гумаджийницата на свегофара при "Тих труд" - там ще спра, за да си напомпам предната гума. Ако дебелия гумаджия е там, сигурно ще ме гледа тъжно, че не си плащам десетте стинки, както сигурно му се иска. Шибаняк, да го духа! По спирките на градския транспорт ще виждам хора, но съвсем бегло защото сутрин спринтирам към залата и се движа с такава скорост, че пейзажът се слива в тунел. В двора на 125-то ще има тлъсти чичковци /деба, последния път като играх в квартала футбол ме разделиха в отбора на "старите" и оттогава ги игнорирам тия простаци/, които ще раздрусат сутрешно сланините /и предимно, гласните си струни/ за около половин час и после ще ходят да къркат бира. После ще вляза в залата /в мазето е, влиза се фром бихайнд/ и ще видя киселата муцуна на кучката, която събира кинтите и чисти залата. "Инструктурката", де. Дано е дребничкото момиче, тя е винаги усмихната! Освен това, има големи цици и май .... абе, гаджето й е някакъв сопол, изобщо не може да ми е конкуренция. В залата ще се мотат м/у 2 и 4 цървула, на част от които ще кажа "Здрасти!" Тъй като тренировката ми трае около час и половина, ще се появяват и разни други мумии, които ще се правя, че не забелязвам. Е, разбира се, когато някой се опита да ми вземе уреда, ще бъде забелязан и предупреден строго. След щангите ще врътна педалите до "Спортна София" където пичовете от клуб "Футбол" ще играят решителна среща с някакви смотаняци и ще пробвам да се включа незаконно. Не, преди това ще чакам един тъпанар от чата "звезда СТРОНГ ИНЪВ звезда" /на латиница/ при касите на кочината от 12,00 до 12,15 и ще виждам как тлъсти създания тичат из парка с кучетата си или без тях, майки бутат колички, мангали метат шумата без желание, полицаи гледат от височината на конете си и разни други екскременти. След това, май ще се прибера в дупката, от която съм изпълзял и ще залея Форума със спам. Ще срещна и други хора, но май ще се размина с Мисисипи, поне днес.

Само ЛЕВСКИ, оле!!!

познай коя ще дойде да я навечерям?