Вследствие изявлението на един наш изтъкнат член-кореспондент* в смисъл че "Файл" е трудноотваряема, и с цел да задоволя нетърпеливите страсти на немногобройната аудитория от не-много мъдри (по)читатели на красивите думи подредени в грозни изречения по подходящ начин, си позволявам да обявя за открит втория сезон на досиетата "Я".

Любителите на архива могат да си копират предишната тема и да и се наслаждават тихо сврени в някой ъгъл, скромно боготворейки великия Учител и Вожд и мастурбирайки в захлас пред каталога за бельо на Некерман за сезона есен/зима 2003/2004 (с)Л.П., в противен случай рискуват да загубят скоро в дълбините на дира (дирнините) единствения светъл лъч пътеводна светлина в мрачния тунел на сивото си и безрадостно ежедневие.

Облегнете се удобно и се наслаждавайте на представлението.

Моля без коментари, приемното ми време pro bono е всеки трети и четвърти четвъртък от месеца между 12:00 и 12:30 на бележки. По належащи въпроси се обръщайте към марта_с, която може със същия успех да ви тегли една културна майна или към Л.П. за некултурна такава.

---------------------------------
* -- Какво се получава като привържеш здраво един Кур към един най-обикновен молив (или клавиатура, както е модерно напоследък)?

Редактирано от явepтъ на 05.12.03 12:28.

Снегът се вихреше на дебели стълбове и видимостта беше не повече от пет метра. Тъмната фигура с настървение пълзеше по белия планински склон. Човекът се спъваше, надигаше се отново и продължаваше напред, накуцвайки.

Огромните ели леко му кимаха със зелените си лапи, небето похлупваше света със сива пелена. Вятърът лигавеше със студената си уста лицето на индивидуума, снегът се промъкваше в очите и ноздрите, пръстите се набръчкваха като вчерашни варени кремвирши, но той вървеше - напред и нагоре. Носовете на обувките му, като остриета на тесли се впиваха в замръзналата земя, от устата му излитаха облаци пара...

Стигайки до върха, фигурата спря и се изправи. Извади от вътрешния джоб на якето пакетче с две таблетки, глътна ги, направи три дълбоки вдишвания, после свали якето, пуловера и тениската, разголвайки напомпаното си тяло.

Измъкна от задния джоб на панталона метално шило и надраска по настръхналите си гърди "666". После се засили и се хвърли по корем, плъзна се по склона, одирайки кожата си по заледената снежна кора и корените на дърветата, смеейки се и псувайки, докато главата му не се спря в дебелия ствол на едно от дърветата, под акомпанимента на хрущящите му шийни прешлени...

Тялото се затъркаля надолу и се спря в подножието на склона.

На следващото утро го намериха някакви любители на ски-разходките. Оказа се, че тялото е на един от членовете на сборния отбор по спускане с шейни, неуспял да се класира за олимпиадата.

Той беше добър човек. Странен, но добър. Още от ранното му детство в него личеше талантливия спортист. Беше се пързалял по всички хълмчета и хълмове наоколо, спускаше се надолу на парчета от шейни, на найлонови чували, на кашони, по гъз. Владееше всички видове пързаляне: лястовичка, рак, костенурка, да не говорим за прословутото влакче, в което винаги беше локомотива.

След като веднъж открадна от съседния вход железна шейна той се превърна в страшилището на големия хълм в квартала. Обичаше да блъска с пълна скорост дребосъка, пъплещ нагоре с нелепите си корита. Беше най-добрия! Родителите на обидените жълтоусти копеленца често му разбиваха мутрата, но това не му пречеше да продължава спортните си занимания с честотата и упоритостта на ебливо зайче.

Когато навърши 15 той попадна в секцията по спускане с шейни. Първият му треньор заяви, че от него абсолютно нищо не става, понеже имал порок на сърцето, пък и десния му крак бил по-къс от левия с десет сантиметра. Но той въпреки всичко продължаваше упорито да тренира, набирайки опит, повишавайки спортното си майсторство...

След година и половина той изби всичките зъби на треньора, с което доказа състоятелността си, като един истински спортсмен. Новият треньор беше по-лоялен и го сватоса за незаконната си дъщеря.

Тя се оказа забележителен човек, нашият герой я ебеше изключително и само в гъза, но това не и попречи за година и половина да му роди две и половина дечица.

Той беше добър баща - пиеше, дрогираше се, ебеше: курви, лайна, порно-списания... Чупеше ръце, крака, ключици, хрущяли, най-вече на случайни минувачи, но понякога на тренировките - своите собствени и тези на приятелите си.

Винаги в джоба си носеше метален бокс и флакон с дезодорант. Често през лятото навираше главата си във фризера и триеше лице по заскрежените пакети с миналогодишни пръжки. Той винаги е обичал снега и шейните. В сладоледаджийниците купуваше изключително изключителен сняг. Оставаше му верен винаги, той беше...

Някои ще кажат, че той беше недоносче и лайно, някои ще кажат какъв всъщност беше, някои ще премълчат и лицемерно ще се изсекнат в пожълтялата си носна кърпичка, някои никога няма да разберат че е умрял, някои ще почувстват че ги стяга обувката, някои ще се празнят по лицата на някои други и няма да се замислят над смъртта му, но аз знам едно - той умря като истински герой, смеейки се и тъгувайки, издавайки жабешки хрипове. А зимното слънце все така ще разлива мътните си, жълтеникави лъчи, нашепвайки странни мелодии на отдавна умрели певци.

Седя край гроба му вече втори час, разбивам трета пластмасова бутилка по свещенния си врат и говоря с него... Говоря за снега, за светото писание и за шейната, която той открадна от мен преди десет години.

Да, той беше...

Един каубой имал ласо, такова едно малко ласо. По тази причина той никога не го ползвал, то било късо и ненужно, който факт ласото преживявало много тежко, лежейки в ъгъла на обора. Но в един прекрасен летен ден каубоят влязъл в обора, нежно взел в ръце мъничкото ласо и се обесил направо там - в обора, на дъбовата греда. На ласото му било трудно да носи увисналото тяло на вече немладия каубой, но търпяло и се радвало, та нали е толкова важно да бъдеш нужен някому.

Един деветнадесетгодишен момък изнасилил две момиченца, едното на четири а другото на шест години. Тази история се промъкна ей-така - набързо, между другото, нямаше никаква конкретна информация или лигаво репортажче, снето от някой очилат журналист с начервени устни.
Но у мен възникнаха маса въпроси по дадената история: какво е накарало младия човек да изнасили децата? Неокосмените им още полови органи и неоформените им гърди ли са го привлекли? Бил ли е пиян? Завързал ли им е ръцете, издевателствал ли е над тях гледайки ги право в очите, или ги е обърнал по коремче и е прониквал рязко, или е смазвал със слюнка първо, а може би с детско олио "Jonsons baby"? В тях ли се е празнил или е лъскал върху дупенцата им, опитвал ли се е да го вкара в устенцата им, с кое от двете точно е започнал - с шест- или четири-годишното?
Но въпросите ми така и ще си останат без отговор. Него никога няма да го поканят в ток-шоу, запълнено с евтини "звезди" от тв и естрадата, той никога няма да седи в коженото кресло и да моли за прошка със сълзи на очи, никога няма да навира пъпчивата си физиономия с напукани устни в камерата, той така и ще си остане безименният герой на нашето време.
Не се наемам да го разбера и да го обвинявам, това не е моя работа, ще допълня само едно - тези момиченца били негови племенници.

Когато плувам усещам дискомфорт: бързо се уморявам, а стъпвайки по тинестото дъно очаквам атаката на яко дебелозъбо рибище, побиват ме тръпки от историите за мрачни водовъртежи и ледени течения, предизвикващи схващане, не ми харесват кравите серящи в езерото, страхувам се че изпражненията им ще доплуват в устата ми, не ми харесват хората, къпещи се наблизо, нали и те пикаят вътре, а после същата тази вода попада върху лицето ми, снощи дори някой се е ебал тук, празнейки се във водата, е добре де, аз бях тоя дето се еба снощи, и пиках пак аз, даже и срах, обаче онова за рибата наистина си е страшно, мамицата им!

Шест по осем - четиресе и осем, шест по шест - трийсе и шест, пет по шест - двайсе и шест, девет по девет - педесе и девет, десет по десет - двайсе и десет, едно по едно - е, това е вече съвсем лесно, сами си го сметнете.

Никога не съм бил в Калифорния, и не искам да ходя. В Калифорния има кал и форния. Кал си имам достатъчно и тук, а какво е това форния въобще не ми е известно, тъй че да върви на майната си тая Калифорния...

Вашите устни са напукани, отдръпнете се от мен! Оставете ме на мира с вашите напукани устни! Ако обичате не ми се бутайте с тези ваши напукани устни! Сега ще взема и ще отрежа с ножа си вашите напукани устни! Отдръпнете се, оставете ме на мира вие с вашите отрязани, напукани, кървави устни, моля ви!

Как, вие не сте яли лайно? Ами това е просто невероятно! Не може да бъде! Та сега всички ядат лайно, това е толкова модно! Докато не изядете поне килограм лайно, няма да разговарям с вас!

Направи си пластична операция и се гордей с безупречната си външност. Изсипи малко дребни в ръката на съсухрена старица и се гордей с добрата си душа. Еби се цял живот само с жена си, представяйки си друга жена всеки следващ път навирайки члена си - нейна приятелка, кинозвезда, съседката-курва, наркоманката от автобуса и се гордей с верността си. Наритай бъбреците на пияната лелка, която те поля с бирата си, и се гордей със силата си. Гледай "Стани богат", отгатвай лесно отговорите и се гордей с ума си. Гордей се със себе си винаги и навсякъде, до главозамайване, до кърваво-парещо гадене, та нали никой друг няма да се гордее с такова нищожество.

Педерасти с меки китки, проститутки с опънати до веждите задници, пияна, невменяема интелигенция, изнасилваща ученички, жени-гърди с килограми фон дьо тен по лицето, младежи със спринцовки в главите, полуумни старици с бели и блестящи зъби, всичко се върти като в миксер. Твърде много лиги, твърде малко чисти вестници. И ебал съм ви аз вас целокупно!

Да стоиш на спирката, чакайки своя тролей, да се намъкнеш на задната седалка, разпорена с бръснарско ножче. да пътуваш и през целия път да зяпаш през прозореца със затварящи се очи, само и само да не отстъпиш място на бременната жена. А не би ли било по-правилно да станеш, да и отстъпиш мястото си и после да я наръгаш с ножа в корема, така ще е по-честно и хармонично.

Някаква женица искала да продаде своя деветгодишен внук за органи, срещу няколко десетки хиляди долара. Глупаво, много глупава постъпка. Ето още някакви си осем - девет годинки и той можеше да играе в НХЛ, да заработва милиони на роднините си, или тенис някакъв например. Макар че можеше да стане и наркоман и да извлачи всичко от къщи. Но, както се казва, който не рискува, той не печели.

По какво се отличава девойката от зрялата жена? Девойката трябва да се пречупва, а зрялата жена трудно ще я пречупиш, тя твърдо и стабилно ляга под теб на леглото.

Хубаво е - когато си поискаш - дават. Лошо - когато приятелката ти е в мензис по един месец, всеки месец.

Почти всички хора са тъпи, но никога не им го казвайте, те освен това са и страшно обидчиви.

Не гледайте кучето в очите, може да ви се нахвърли и да ви захапе. Не ме гледайте в очите, стеснявам се и също може да ви се нахвърля и да ви ухапя.

Представете си, че жените също се празнеха със сперма. Та вижте само по коло изтича от една такава мъничка дупчица на мъжкия орган, а от една такава огромна цепка само колко щеше да се излее.

Да си избърсваш задника със сто долара (Съединени Американски Щати) - това е връх на безумието. Да си избърсваш задника със сто лева (Република България) - това е безумие. Да си избърсваш задника със сто лири (Италия) - също не е много умно, макар че е доста евтино по днешния курс. Само един проблем има - това е монета.

В гърлото ми заседна парче от радиоефира.

Гледах как някаква леличка се съвкуплява с кон и си помислих "и какво толкова намира тоя жребец в нея?!", мен ако питаш дори и с някоя кобила ще му е по-приятно.

тъпак с въпроса "Какво му е порочното на клуб "пороци", може ли да му отговарям "явертъ" или просто да му пожелая "qwert you!" и да го оставя да си блъска главата какво съм искала да кажа?

Там, где эллину сияла Красота, Мне из черных дыр (!) зияла Срамота...

проба-проба, едно-две-три

ЧИКО
Ахмед обичал кучетата и децата, хранел уличните просяци и котките. Често посещавал театри и фотоизложби. Четял лекции за ползата от употребата на презервативи от наркоманите. Занимавал се с йога в свободното си от икебана време. Свирел на флейта, занимавал се със скално катерене, по самоучител изучавал испански език, правел от глина забавни животни, на Коледа се преобличал като Дядо Коледа и носел подаръци на съседите си. Но жителите на градчето все пак го хванали един ден и го пребили до смърт с камъни. Обезобразеното му тяло захвърлили на градското сметище и всичко това съвсем не поради националността му, а защото Ахмед бил: боклук, педерас и отврат, каквито няма много по света.

НЕЖЕЛАНИ ГОСТИ
Всички гости, които дойдоха на рождения ми ден, още от самото начало не харесаха моя стар пес. Той беше голям, оплешивяващ, с несвеж аромат, ужасно глупав, бял пудел. Гостите постоянно го гонеха от себе си, и недоволно пръхтяха, усещайки миризмата му. В отговор на това песът им сдъвка обущата. Гостите също му отмъстиха като му оповръщаха килимчето, а някакъв фашист се изпразнил в любимата му паничка.

МАУГЛИ
В Индия е намерено момченце, отгледано от стадо коноп. Момчето не умее да говори, умее единствено да пуши, да се усмихва без видима причина, да се изхожда под себе си, тъй като въобще не умее да ходи, само лежи на една страна, момченцето е на четиридесет и две години.

АТРАКЦИОН
В Америка непрекъснато отварят нови атракциони. Навсякъде са поставени кабинки. Желаещият да се повесели влиза вътре, пуща монета и се накланя към специалното отверстие. Зад преградката стои специално обучен човек, който започва звучно да пърди в отверстието колкото сила има. Накрая и двамата се смеят весело.

СМЪРТ В КОСМОСА
Искам да ви разкажа истината за смъртта на Юрий Гагарин, първият човек-космонавт. През цялото време са ни лъгали, говореха, че се е разбил, а най-умните твърдяха че са го отвлекли извънземните, но никой така и не изнесе истината, аз ще съм първия.
Всичко вървяло нормално, докато Юра (както му викали приятелите му) не отворил поредната "закуска на космонавта". Била ли това диверсия или просто недоглеждане на космическия диетолог?! но супата в тубичката се оказала развалена и сокът от моркови и пюрето от мичурински ябълки, дори и свежеизстисканото свинско воняло, но пък трябвало все пак нещо да се яде! Юра плюскал и повръщал, повръщал и плюскал, напънало го и откъм гърба, не успявайки да достигне до тоалетната Героят на Съветския Съюз се изпуснал право нагоре, рядкото говно се плискало на мехурчета из космическия кораб, повърнята също се носела наблизо, всичкото това разнасяло неописуемо зловоние, влизало в носа, в гърлото на космонавта, залепвало по очите му и му пречело да вижда, той се закашлял, задавил, и умрял.
ТАЗИ истина разбира се никой не я узна. "Кумирът на целия източен блок се удави в собственоръчно произведените си редки лайна" - това е доста неприятно заглавие за първа страница.

РАЗСЕЙКИ
Понякога в градския транспорт нанасят побой над някакъв гражданин, разбиват с главата му перфоратора, и то така, че кръв и парченца кожа се разхвърчат по стъклото. Аз спокойно седя и гледам улицата навън, старите опадали и почернели листа, размазвани от колелата на преминаващите коли, голите дървета и ми става малко тъжно. Времето лети.

Ластикът на гащите ми е малко разхлабен и когато си свалям джинсите, гащите издайнически пълзят след тях. Много момичета възприемат това като призив за действие и после вече не можеш да ги спреш.

Дебелите ми пръсти засядат в ноздрите, вече не мога да достигна нито един сопол. Това е тя - старостта.

На виковете на неизвестни хулигани трябва да се реагира мълниеносно, по мъжки, на бегом. В обратна посока.

Червени очи, зелено лице, жълти зъби. Какво ми има?! Ти какво, тъпако, не виждаш ли, че съм човекът-светофар! Минавай!

Веднъж ми съобщиха, че на един стар приятел всеки момент ще му се ражда син, и той иска да го нарече Виктор. Едва не се насрах. Никак не ми беше смешно, просто в този момент много ми се сереше.

Неотдавна гледах порно, случва се, какво от това. Та там момъкът беше целия в татуировки, знака за анархия, череп с ирокези, надписи разни. И си помислих тогава - и защо такива хора са тръгнали да се снимат в киното! Виж едно време какви актьори имаше: Грегори Пек, Брад Пит, Георги Мамалев, а сега хвани единия удари другия. Филмите загубиха художествената си стойност.

Не обичам полицаите. Когато ги видя, веднага крия лимонадата и чипса. Инстинкта на правонарушителя се обажда. Понеже, в повечето случаи, в ръцете си държа бутилка и пакет с трева.

ПОДСЛУШАНИ ДИАЛОЗИ
-Чуваш ли гласове, едни такива тихички?
-Да.
-Това са писъците на дечицата в топките ми.

-Като малък ме удари силен ток и станах супергерой.
-Яко! Ти човекът-паяк ли си?
-Не, аз съм човекът-без-ръце.

-Ти ми се подиграваш!?
-Не, просто имам такова лице.

-Вчера цял ден боледувах.
-От какво?
-Ебня.

-С удоволствие бих работил в MTV.
-Като какъв?
-Курвоебец.

-Дори тембъра на гласа ми се промени.
-Порастваш.
-Не, прищипах си топките.

-Момче, колко е часа?
-Дай левче и ш' ти кажа.
Мъжът подава левче, момчето поглежда часовника му, казва му часа и побягва. Педофилът си тръгва към къщи неначесан.

-Единственото, което искаш от мен е да ме изчукаш!
-Не, любима! Не!
-А какво друго?
-Някой и друг минет няма да ми дойде зле.

-Извинете, всичката ви риба е почерняла.
-Това е черна риба!
-А тук пише, че е червена.
-Извинете, печатна грешка.

-Не ти ли се струва, че от теб мирише някак странно?
-Не. Струва ми се, че се насрах.

-Изнасилвали ли сте малки деца?
-Да!
-И с какво ще обясните това?
-От нас им беше по-близо до училище!

-Еби си мамата, върви на майната си!
-Защо толкова грубо крещиш на момичето по телефона?
-Просто се стеснявам да я гледам в очите!

-Ти мастурбираш ли?
-Що за въпрос?!
-Е признай си де!
-Никой не е идеален.

похвално е това, че се съобразяваш с изтъкнатите членове-кореспонденти. мазнотията си върши работа, все пак. кур, кур, ама те чете, нали? ако слушаш, може и нещо друго. бъди здрав!

не, не ви разбирам аз вас- тибетските якове.

Откъде се е появило всичко?
Кое е първичното - кокошката или яйцето?
Материя или съзнание?
Какво е това безкрайност?

... разтворен прозорец... луната в прозореца, пълна и бяла като тлъст задник. Беззвучно полюшване на прозрачната завеса, погалвана от летния нощен ветрец. Лунна пътечка, осветяваща края на леглото. На постелята лежи, напълно отдадено във властта на Морфей, младо създание с дълги крака. Нейният сън е лек и невинен, светъл и сладък. Тя е гола. Позата и е предизвикателно естествена - на една страна, едната ръка е отпусната върху коремчето, докосвайки невидимото, но осезаемо от езика русо мъхче. Другата и ръка е обтегната и лежи върху чаршафите. Близо до нея е поставено разтворено с корицата нагоре томче на Муроками. Краката и... спиращите дъха, замайващи главата крака са безсрамно разтворени. Единия е свит в коляното, другия е изпънат в цялата си възхитителна дължина... И, въпреки толкова провокиращото положение на краката, нейните външни полови устни са плътно, девствено, еластично затворени, като залепени с лепило. Пухкавите устни на устата и са полуотворени. Дъхът и едва-едва, съвършено безшумно, люлее ефира.

Тя не е мъртва. Тя просто спи, а организмът и продължава своите жизнени дейности. Растат косми, нокти. Гладко избръснатите подмишници отделят микроскопични капчици солена влага. В чревния тракт се оформя твърдото утринно изпражнение. В единия от яйчниците назрява поредната овулация. Дълбоко в дясната ноздра отделената излишна лимфна течност се преобразува в уверен сопол.

Нека да концентрираме вниманието си именно там. Вземаме супермегамикротелескопа. Наблюдаваме. Лимфната течност засъхва. Структурата и се изменя, молекулите се сгъстяват, рушат се междуатомните връзки. Променят се орбитите на електроните вътре в атомите.

Най-после, вътре в една от молекулите, в един от атомите се създават благоприятни условия. На третия поред от ядрото електрон се заражда някаква лигава субстанция, която се размърдва. Бахмааму! Ама това е живот, мамка му!

Младото създание спи.

Еволюцията върху електрона кипи. Относително, разбира се. Столетие след столетие. Горещият климат изпарява излишъците от вода, и тук-таме над повърхността на някогашния глобален океан се образуват континенти. От океана изпълзяват рибите-ръкоперки. Още 500 години.

Динозавър към динозавърката:
- Желая те.
- Глупак. Поне обичаш ли ме?
- Горе-долу.
- Е, тогава давай да се ебеме. Съгласна съм.

Динозавър към друг динозавър:
- Ей сегинка ще те изям!
- Друг път, ще ти избягам.
- Чавк-Чвак-Чвак.
- Хелп! (костите: хрус-хрус)

Динозаврите се ебат един друг и се ядат един друг.
Всичко е наред, всичко върви както трябва.

Младото създание притваря устни, започва да диша с носа си. В това число и с нашата ноздра, в която е третия електрон. Малки, невидими частици прах, вдишвани през милото носле, внасят някои катаклизми в привичната вече рутина на еволюцията в новия свят. Ту някоя случайна комета ще долети и ще се развърти като ненормална из вселената, ту някой метеорит ще удари някъде. Един път се фрасва доста силно, орбитата на електрона отново се променя и настъпва студ.

Динозавър към друг динозавър:
- Знаеш ли, приятелю, студено ми е, май ще взема да измра.
- И на мен ми е студено, братко. Може ли като за последно да те наеба?
- ... (умира)
- ... (празни се и умира)

Младото създание засмука всичката околна прах. На електрона отново е спокойно. Развъждат се мамути, питекантропи, евреи всякакви, и т.н.

После младото създание променя позата в съня си, пак лекичко обезпокоявайки сополчето си, а след това настъпва мноооого продължителен период (от 2 през нощта до 7:30 сутринта), когато абсолютно нищо не пречеи на развитието на цивилизацията. Покрай загадъчното ритуално "Шекел-Шекел-Цимес" евреите и останалите човеци се научиават да издават и други разбираеми, и без съмнение, смислени звуци... Измислят азбуката, цифрите и парите. Измислят богове. Научават се да обработват земята, да конструират някои сечива, да строят лодки, трактори и пр. Скучно и познато. Нека да пропуснем тази досадна епоха.

......

Хайде да продължим някъде към 7:20 сутринта, което по 3-електронното време съответства на нашия 20-ти век.
Момичето спи, но нейният биологичен часовник е настроен така, че организма и вече се подготвя за пробуждането, активизира се. Кръвното налягане се покачва. Това влияе съвсем слабо на устройството на вселената-сопол. Най-ушатите евреи успяват да разпознаят в телескопите си някакви петна по светилото-ядро и се опитват да разяснят това на останалия свят. Но никой не ги слуша. Не им е до това. Война след война. Революция след революция. Бунт след бунт. Глад и разкош. Любов и ненавист. Похот и детепроизводство. Експанзия на прогреса. Ядрена енергия. Сополен космос, околоелектронни полети, сополени космически станции. Интермрежа. Детска порнография. Култовият сайт яяя.ччч.кул. Високи технологии. Общуване без граници. Лекари без граници. Педали без граници.

7:22
21-ви век
Тероризъм. Разврат. Пиянство. Наркотици. Проституция - натурална и политическа. Култ към парите. Бръснати путки. Декаденс. Ренесанс. Легализация на марихуаната.

7:24
22-ри век
Всички терористи са локализирани в резервати, където ръфат сурово месо и ебат овце. Мир по целия свят. Всички страни се обединяват. Столицата на света - Кингстън. Компютрите не са нужни вече никому - на всеки младенец още при раждането се имплнтира микрочип, позволяващ безпроблемно да общува с всеки на планетата, по всякакъв начин, дори и ебня.

7:25
23-ти век
Човекът и евреите мутират. Микрочиповете вече се възпроизвеждат органически. Човекът се размножава, снасяйки тестиси. Хората могат да летят с усилие на мисълта.

7:28
24-ти век
Хората отхвърлят ненужните тела. Вече не се нуждаят от органичната храна. Вече не се размножават, но и не умират. Напуснали са пределите на своя електрон и са запълнили с аурите си цялата вселена-сопол. Всички аури са сплетени в един непрекъснат оргазъм. Кой педал, кой не? Не се разбира.

7:30
- Люси, момичето ми, време е да ставаш. Днес имаш английски, забрави ли?

25-ти век
идилия

Още преди да отвори очи, очарователното създание чувствено и грациозно се протяга. Това е. Очите са отворени. Бягай, сън. Люси, лекичко напрягайки се, рязко сяда на леглото... и моментално заспива. Седейки.

- Дъще, кафето е готово...

Младото създание скача на крака. Включва музиката, няколко гимнастически упражнения, халата, банята. Девойката гледа отражението си в огледалото - очите са сънено подпухнали, разкошната коса е разрошена и разхвърляна, свежа мъничка пъпчица под долната устна. Ама и аз съм една!

Преди да измие лицето си, зъбите и изцеди пъпчицата, трябва все пак да изчовърка това недоразумение от носа си. Момичето не си мисли за това, тя просто го прави. Пръстчето и прониква все по-надълбоко. Още съвсем мъничко... Готово! Сополът е между пръстите и. Без да мисли, машинално, младото създание го прави на топче, стиска го с нокти...

...и нарушава между- и вътрешно-атомните връзки, предизвиква взрив след взрив в невидимата вселена. Сее ужас и болка, унищожава светове.

Поствселенскискриптум: вселенският разум, разбира се, усети наближаващият апокалипсис. Някаква чужда, неизвестна вселена много бързо, в продължение на някакви си 20-30 години (1,2 сек.) се приближаваше застрашително към него. Световният разум предприе няколко опита да се измъкне от пределите на сопола-вселена и да се спаси. Но всеки си има граници, вселенският разум също. Не му се удаде да напусне сопола и той се примири с неизбежното.
АМИН

А вие ми говорите за "безкрайност". Мислете преди да говорите.

П.С. Колко цивилизации пострадаха при миенето на зъбите, изстискването на пъпчицата и при инсталацията на тампакса - това авторът не се наема да пресметне. Авторът скърби.

Ти да не си инвалид? Ако споделял вече сажалявам, но не смъ пропуснал... Как го приемаш?