Не е ли време да си организираме една група за взаимопомощ, в която да си споделяме разни неща, за да ни олеква и да се самолекуваме. Като по филмите. Събираме се в кръг и всеки си признава какво е сгрешил и какво му тежи на съвестта. В кварталното читалище "Светлохуй" може срещу символичен наем да ползваме мазето и прилежащите му помещения.

Ще си вземем и музикални инструменти и след всяко признание ще изпълняваме популярни мелодии и танци на народите, като темптрес ще ни научи на такива от Кербала и Могабагадишу...

Аз ще започна пръв с признанията: Щрунцът беше!!! Аз, г-н полицай, даже не я познавам тая Марта, даже не знам дали не е мъж... Щрунцът ша кажи, ама той си пада по травестити и не знам дали е направил разлика...Ама тоя Щрунц аз не го знам кое е, това всъщност му е псевдоним, истинското му име не ми е известно. Знам и някои други псевдоними, дето са ми съмнителни, написал съм ги в признанията...

И във връзка с нощните кражби на туршия от мензата на СУ проверете кой си е купувал очила за нощно виждане тия дни, имам чувството че може да е и жена...

А буратино да знаете, че детекторът на лъжата не го лови, използвайте по-традиционни методи...и на него не му знам истинското име…

Те всички използват някакви измислени имена!!! Ясно е, че прикриват нещо, имам чувството, че тук може да излезе нещо голямо!!!

____________________
Което силно ме съмнява!

Много се ентусиазирах в първия момент, като прочетох таки по(д)кана: "Не е ли време да си организираме една група за взаимопомощ, в която да си споделяме разни неща, за да ни олеква и да се самолекуваме. Като по филмите. Събираме се в кръг и всеки си признава какво е сгрешил и какво му тежи на съвестта."

Не за друго, ами нещо ми е възтежичко на съвестта напоследък.

Обаче впоследствие се обърках. Излиза, че трябва да накисваме други хора пред органи, и то не реда

Беше ме напряло да правя самопризнания, ти го извъртя на признания. Че искаш и да си плащаме за офис-мазе. Или ти не си в час, или аз. Обаче мисля, че на такива, дето накисват други им викат "информатори" и им плащат.

А ме е яд, щото знам само за Марта разни изобличаващи факти, и няма да съм пълнокръвен информатор, сиреч може да си умра от бедност. Тюх!

Уточни си идеята, за да знам дали да се записвам или не.


Ае, до писане. От една с измислено име, дето прикрива нещо голямо

Косата ми дзилена, очите ми редки

.... НЕ ПО ГЛАВАТААТАА, НЕ ПО ГЛАВАТААА...

....а а а а, да да! по главата, поглаватааа!

буратино, сине, какво са ти направили...

____________________
Което силно ме съмнява!

Виж сега, приятелЮ (или приятелкЮ),

Всичко е точно!

Както вече имах възможността да обява на друго място програмата за взаимопомощ на изпаднали в крайни състояния хора - за всички участници и желаещи курсът продължава - понеделник, сряда и петък от 19 и 30 в салона на читалище "Светлоструй". Таксата от 35 лева се плаща на първо число на леля Спаска, чистачката!

Гост лектор на първата сбирка за сезон 2003/2004 - доктор Любо Пенев, който ще представи новата си книга - "Изкуството да обичаш хомлеси" Д-р Любо Пенев е модератор в клуб "Взаимопомощ" на дир.бг

Бъдете победители!
Тук и сега!
Само в читалище "Светлоструй",
само за 35 лева,
всеки понеделник, сряда и петък!

/Признат грях - половин грях - т.е. ако си признаем всички грехове ще ни останат само половината, после и тях ще ги признаем втори път - и пак ще намалеят - и така докато не изчезнат - и тогава клуб пороци ще се слее с клуб споделено.../

____________________
Което силно ме съмнява!

знам какъв съм заплес, кой не натика 35 лв в ръцете на Спас, парнаджията, на!

Затова няма да рискувам, пък и не ме интересува тази програма:)

И ... да ти кажа. Ако съм искала да се сливат двата клуба, съм щяла направо там да си пиша там писанията



Давай да си споделяме и да ставаме все по-малко виновни:) Но все така порочни

Косата ми дзилена, очите ми редки

Къде си изгуби паметта впрочем

____________________
Което силно ме съмнява!

Ние трябва да се биеме със "Споделено", а не да се сливаме с тях!

ще ми повярваш, но и това съм забравила.

Помня, че беше преди години. Помня, че беше лято. Помня, че беше август. Помня, че бях на море. Помня, че там имаше един човек, по който си загубих ума. Я-я-я, колко много съм помнела!

Но паметта къде си загубих - не помня

Косата ми дзилена, очите ми редки

е то хубаво място на срещата сте си избрали да се събирате,
ама у нас няма толкова място...