Ми те за кво са си разрешили / Я! Архивите са живи / Пороци

Ода за шкембето
или
Как се каляваше шкембето в Холандия

Мисля че тази история започва по-рано. Мисля че започна в онази леко пиянска вечер когато разсъждавах в не много трезво състояние сред една ‘леко’ опиянчена компания на тема евтопейски съюз и евентуалното българско присъединяване за ефекта които това ще окаже върху разпространението и упоребата на шкембе чорба в милата ни родина. Грамогласно се възмущавах от възможността да бъде нарушена свободата на личността, чрез забрана продажбата на карантия. Боже господи, да ти забранят правото след тежка вечер да изтрезнееш със Шкембе от което като го куснеш сълзи от очите потичат. Да ама не каза поета ... ами нали те и производството да домашна шлоковица ще забранят ... мама му ... няма да има от какво да изтрезняваш.
Вече не си спомнам как изтрезнявах от онази вечер, но не и за това ни беше приказката.

ШКЕМБЕ!!!
Как звучи я го кажете пак ШКЕМБЕ!!!

Каква уникална комбинация от звучни фонеми ШКЕМ --- БЕЕЕЕЕЕЕ!!!
Знаете ли че някога е имало закон за шкембето ... които е съдържал например член постановяващ че шкембе не продадено до 10 вечерта се изхвърля. М да няма ли са хладилници хората, пак и каквото и да кажем шкембе чорбата се разваля бързо. Колкото и да се вари остава от корема какво да стартира гнилостни процеси.

Историята продължава в един слънчев но хладен съботен ден, когато двамата с колегата си браузехме из пазара в Хага. Минавайки покрай фантастичната рибна част моето око съзря на хладилната витрина на една турска сергия за месо ... невъзможното бяло като сняг шкембе. След минутна консултация със Стоян от която се разбра че и тои обича шкембе, се взе решението да купим шкембеТО. Машалах ефенди.

Правех си сметка за това как още утре ще джурна чорбицата, но както често се получава наготвих други неща и шкембето бе замразено във фризера в очакване на по-добри времена.

Края на тежка но ползотворна седмица. Петък е хората се наслаждават на началото на почивката аз пак се наслаждавам на мисълта, че шкембето се размразява и като се прибера от работа МММММММ.

Началото на готвенето като всяко начало беше трудно, но изпълнено с ентусиазъм. Изчистих старателно леко миризливото шкембе. И го сложих в първа вода да ври. Със всяка измината минута от завирането миризмата ставаше все по-страшна и по-страшна. Мисля че тукашния климат допринася за разпространенито на миризмата. След 10 минути с кухнята вонята беше невероятна, след 20 в цялата къща. А оставаха минимум 2 часа и 40 мин. Затворих всички врати ... отворих прозорците на кухнята. Скрих се в хола и почнах да се моля. А шкембето вреше ли вреше ... изпари 4 пъти първоначалното количество вода гадината. След около 2 часа Стоян доста притеснен и гледащ не много весело доиде и каза:

- Аре бе това не е ли готово!

Личеше си че не е на кеф. Седя кротко на дивана ... и на мен ми е нервно, но ако и аз дам воля на нервността ще изхвърча, ще лисна шкембето в тоалетната и два часа смрад отидоха зян. А през цялото време ме гложди мисълта, че тази кошмарна воня няма начин да не е достигнала до кротките холандци живеещи на двата етажа над нас. В този момент Стоян допълни:

- Дали няма някои съсед да доиде да види какво е умряло?

Заливаме се от смях 10 минути представяйки си възможността (напълно реална) неиздържалите на арматната атака холадци да викнат полиция да пребере онези тъмни балкански субекти, застрашаващи мирното съществуване на местните или вариант две да ни нарочат за терористи от близкия изток които се опитват да произведат в домашни условия нов вид остро-задушлив-нервно-паралитичен-и-умопомрачаващ-въздухо-задушаващ-мирисо-пронизващ-смрадо-убиващ газ. Както съм забелазал местната кухня не признава варенето. И явно никога в миналото не е имало достатачно гладен местен които да вари 3 часа шкембе, да издържи стоически смрадта и да получи чорбата която толкова обичаме. Да, за съжаление на местните, мисля че и никога няма да разберат какво значи това.

Спряхме да се смеем почти едновремено може би осъзнахме страшната действителност. Глад ни гони, от 10 часа нищо не сме слагали в устата. Гадно или не нарязахме малко луканка и с хлебец насред смрадта хапнахме, след което Стоян се оттегли. След още час установих че шкембето е сварено. Изхварлих и тази вода и с помоща на масло, червен пипер, кисело и прясно мляко и чиста вода превърнаш задушливия продукт в Шкембе-чорба. Но вече беше почти полунощ. Сложих го в хладилника и си легнах да спя.

Сънувах смрад!

На сутринта в събота станахме. Направихме задължителния пазар. Прибрахме се. Стоплихме шкембето и го сложихме на масата. Аз поне ядох едно от най-хубавите шкембета през живота си. Стигам до тук защото мисля, че не съм писателя които може да претвори с перо невероятното усещането на хубаво шкембе, аромата на чесън, меко хлебче напоено с чорба, лютоста и т.н. и т.н. всички неща които съчетани създават тази невероятна смес – ШКЕМБЕ ЧОРБАТА. Само ще допълня, че поканихме местни българи на шкембе вечерта, които почнаха да цвилят от удоволствие като чуха, чудейки се същевременно от къде сме намерили шкембе, а те са тук от година и не са имали възможност да куснат досега.

Да живее Шкембето! Бенсеремос! Ще победим!

Христо Хаджичонев
Хага - 5 април 2003