Аз не пиех.
Можете да правите с мен, каквото щете, и за всичко друго, ­ но само не и за това ­ да ме ебете ; защото аз не пиех. Връстниците ми вече ги източваха с помпи, все едно източват вода, а не алкохол, а аз все така не пиех. Те вече четяха вътрешния правилникна изтрезвителните диспансери, а аз както не бях пил така и не пиех. Животът, впрочем, се дава на всеки човек, да не говорим за в България, само веднъж, че и този един-единствен път не струва, понеже е усложнен от черния, страшен, излизащ извън всякакви онтологически граници алкохолизъм. А аз въпреки всичко не пиех. Жив да ме дерат, любимата ми книга да вземат, единствения ми хуй да скъсат барабар с ташаците ­ но не пиех.
И все пак у човека всичко трябва да е прекрасно. Но пък чак всичко в човека не може да е прекрасно. А дори и да може, това няма да е човек, ами пън! Освен това алкохолизмът не може да бъде прекрасен у човека при никакви обстоятелства.
А аз продължавах да не пия.Така не можеше да продължава.
Човек обикновено бива погубван от жената; и най-често почва да пие заради нея! Но аз не почнах да пия дори заради жени. Приятелите ми също се опитваха да ме пропият. “Ти си българин ­- казваха, ­ и ние сме българи. Надежда виждаш ли? Не. Дай да пием тогава.” Стъписан от този толкова непоклатим аргумент, изгубих равновесие, но все пак не прибягнах до алкохолизма като такъв. Но започнах да се отнасям към него по-лоялно и да вниквам в него. И вникнах!
Алкохолизмът придава на българина цял комплекс особени черти. Ако западнякът сере, той просто сере, бърше се, става ­ и толкова. Няма друга работа. Ако обаче сере българин, той все едно прави мезе за настъпващия алкохолизъм. Затова на българина му е твърде сложно да се разделя с лайното си. Когато западнякът пикае, той просто пикае, избърсва ръба на чинията от покапалите пръски пикня и тръгва към светлия си нов живот. Българина обаче пикае така, все едно налива чашата на първия си приятел.
Да живееш в България и да не пиеш, е все едно да вземеш от нея на заем и да не връщаш. А дълговете трябва да се плащат веднага. Та после да не ти досаждат.
И аз изплатих своя дълг на България ­ и почнах да пия. Сега съм свободен от всичките си други дългове - този ми беше най-големия, ако не и единствения.
Отдадох се обаче на алкохолизма едва когато демокрацията окончателно ме разочарова. До последния момент все ми се струваше, че всичко ще се оправи ­ че всичките тия говна ще намалеят, че по кината ще почнат да пускат нови и хубави български филми, че икономиката ще почне да се стабилизира, че зиме няма да се мръква толкова рано, че ще намерят Манделщам и ще го погребат като хората: със свещите му там, с поп и сълзи и сополи, и че говната ще станат ама съвсем малко. Не станаха. Е как да не пие човек, като през октомври е тъмно още в шест вечерта и Манделщам още не е намерен!

Кой е тоа Манделщам?...Те тоя не го познавам. С какво се занимава? Умее ли да чете мисли? Прави ли разлика между "жаден съм" и "жъдно мий"? Крещи ли, когато свършва? Не обичам да ми крещят понеже. Стряскам се, плашлива съм. Отличителни белези има ли - бенка, белег, косопад? Ходи ли с изправен гръб или още ходи на нагревки с кварцови лампи? Пресича ли само на зелено и на определените за целта места или върви по осевата линия в час-пик?
Хер, ти кво пиеш всъщност?

Как така какво? Алкохол пия, със сигурност! Ако още от малък не са ме лъгали, кое е алкохола и че не тече от чешмата! Така, че ако ще те черпиш......да ти подшушна обаче, отдавна ми се е припило хубаво отелче!

Осип Манделщам (1891-1938) - пие, пуши и пише! Може би и други неща с П да прави!

Редактирано от Xep Флиr на 08.02.02 09:27.

Въобще нямам намерение да те черпя.

Добро утро....

Добро......бих се задоволил и виртуално да ме почерпиш, ам не! Ти си стисната, стисната, стисната!
Добре че не съм закъсал!Ама като закъсам пак ще се пробвам при теб!

Добро утро, свежий :)))))))
Скюз ми за нахлуването в темата, но с удоволствие ще те почерпя, за да не останеш валат!
Много хубаво си искаш :)))))))))))))))

Щастието е изкуството да се примириш с неговата липса.

Не е за всекиго предназначена моята щедрост. Дори виртуалната. Така е.

Свежий? От твойте устенца и божиите уши!
А от'де тая дащност от твоя страна , не знам? Днес е 8-ми февруари, не е 8-ми март!
Улииииии станал съм песимист! Как няма, то само жени си говорят с мен!

Можеш да спреш да се преструваш на жена, бисквитко, признай си, че си мъж!

Редактирано от Eзpa Иrнимбpитoв на 08.02.02 10:33.

Не, не, не, не, не мога такива неща да права....ти-ри-ри-рам.