Г-н Първанов днес ни заяви че БСП е против разширяване на президентските пълномощия и въобще против промени в конституцията.Това най- малкото означава,БСП да е против против продажбата на земя на чужденци.Според Първанов с тази конституция добра или лоша трябвало да караме докато ни приемат в ЕС.Тогава ако се наложело, можело нещо незначително да се промени.Прав ли е г-н Първанов?

По-интересното е как всички партии започнаха в дружен хор да защитават сегашната конституция и особено парламентарната демокрация. А иначе какво искаш от Първанов - той все още сигурно сънува че утре ще се събуди, ще си облече новия костюм и ще отиде на манифестация пред мавзолея, където бай Тошо ще му помаха приятелски от трибуната.

Абе вийй може и да си имате вашите си основания, но аз съм против президентска република. А за Първанов - ами не мисля, че е от най-затъпелите и нагли комунисти, дори напротив. На фона на разните Първанови, Виденови, Пирински-Овчорови и т.н. той направо блести със такт, грамотност и добро възпитание ...... ;o)) Майтап бе, ама и не съвсем!

Би било интересно да чуем твоите съображения против президенстката република. Все пак в спора се ражда истината :)))

Spored mene komunisti4eskata partia ili kakto se preimenuvaha na sozialisti4eska e protiv promjnata pqrvo za100to te e priela poslednata konstituzia, vtoro te sa srestu promeni koeto mozebi ste uveli4i vanshno vlijnie. Tjhnata zel e da dokarat BG do razmirizi za da mogat da se varnat pak na vlast. Zalkoe 4e v poslednite 10 godini uspjha da izlazat naroda. Spored mene BG njma da varvi napred ako nenakaze spored zakona prestapnizite koito sa 4lenove na tazi partij. Tehnite prestaplenij sa: ograbiha pensionij fond, razoriha selskoto stopanstvo, razroshiha morala, susdadoha rasiski 4ustwa, unistoziha imeto na BG i Bulgarin, otneha ziwota na nevini grazdani.

Интересна е спекулацията, която ползват партийните играчи. Доколкото си спомням, президентът поиска "разширени правомощия" (впрочем, и досега не е обяснил кои точно и в каква посока правомощия иска да се променят и разширят). Отговорът на това звучи горе-долу като "няма да ставаме президентска република!". Видяхте ли разликата? Президентът не е поискал да замени парламента в правомощията му спрямо изпълнителната власт.Съдейки по изявления на хора в близки отношения с държавния глава, става дума за определени корекционни механизми като законодателна инициатива, контрол над специалните служби и пр. Партийците, обаче започват да говорят направо за президентска република, като се опитват да внушат, че всяка промяна в сегашното устройство води към личен режим. Впрочем, не е ли личен режим това, което наблюдаваме в последните шест години - властта на премиерите на двете партийни правителства от 94-та насам е неограничавана и наконтролирана (освен ако не броим за контрол котерийните боричкания на "Позитано" и "Раковска").

1. Президентът и нас не е власт. Властите у нас са класическите - законодателна, изпълнителна и съдебна. Президентът е само държаван глава и неговите функции са символични и представителни. Той подписва законите без да има възможност да не ги подпише, той е главнокомандващ на армията без да има оперативни командни права, той извършва формални действия по решение на изпълнителната власт (назначаване на посланици, произвеждане на военни, издаване на решения за българско гражданство и прочие). Предоставените му две ограничени и в крайна сметка също символични политически функции - да върне веднаж закон в НС за подобряване или да се обръща с изказвания към нацията, са нещо, което не е достояние на държавни глави в напълнодемократични и процъфтяващи страни, като Германия, Великобритания, Дания, Норвегия, Холандия, Швеция (в Швеция държавният глава не подписва законите и няма право на политически изказвания). Аз не виждам никакви причини държавният глава у нас да придобие каквито и да са допълнителни законодателни или изпълнителни правомощия - съответните власти си имат съответните правомощия. Не виждам смисъл в логиката, че ако объркаме властите, нещата ще се "оправят". Не трябва да забравяме, че днес имаме един приличен човек за президент, който едва ли ще злоупотреби с повече права, но утре може да дойде някой "по-инакъв". Конституцията не би трябвало да е конюктурна с оглед на днешните личности или краткосрочни нужди, а да може да служи поне 10-20 години напред. 2. В Европа има две демократични страни - Франция и Финландия, в които държавният глава, президентът, има и политически функции, специално във външната политика. Тези страни са пример на неуместна конструкция винаги, когато правителството и президентът са от различни партии, а понякога и дори когато са съпартийци. Най-страшният пример на конструкция "Не се знае кой пие, кой плаща" е Русия с президентската мощ да сменя правителството без отговорност за управлението, за което марионетно на президента правителство носи пълната отговорност без да знае дали и утре ще е правителство, а на парламента в много случаи е отделена церемониална функция. В други страни, като например САЩ, президентът е всъщност министър-председател (шеф на правителството), но изпълняващ функциите и на държавен глава. 4. Днешната българска конституция има доста дефекти, но те са безобидни - в мнозинството случаи се касае само за празнословия, които са беполезни, но не носят никаква вреда. Когато представителите на СДС във ВНС го напуснаха, това постави комунистите в скандално положение, в ситуацията, че те единствено носят отговорност за демократичността на конституцията, те бяха във фокуса на внимание на вътрешните и външните средства за информация. В тази обстановка те нямаха друг избор, освен да оставят в конституцията основните демократични принципи, вмъквайки само неподплатените с нищо упоменавания за СОЦиалната държава. Ако днешната конституция се спазва, тя според мен може да бъде основата на една прилична демократична държава. Въпросът е, че не се спазва. 5. Една конституция не бива да се мени преди да е "отлежала" достатъчно, за да се види нейната дългосрочна годност. Днес според мен ние нямаме никаква спешна нужда от промяна на конституцията. Ограничението за продажба на земя на чужденци е само от принципно и морално значение, но не и от практическо значение. Днес тези чужденци (ако действително има такива), които имат нужда от земя за селскостопанско производство или за строеж могат да наемат земя или за закупуват суперфиция (право на строеж). Твърденията, че Конституцията не допуска наказателно преследване и осъждане на депутати са също напълно неоснователни - депутатите могат да бъдат разследвани, следени, подслушвани, отвеждане за разпит за време, за което не се иска разрешение за задържане от съд, да бъдат призовавани да се яват на разпит или на съд и да бъдат осъждани, да бъдат ограничавани да напускат страната. Единствените две ограничения в Конституцията са, че те не могат да бъдат задържани в предварителен арест без одобрение на Народното събрание и че не могат без одобрение на Народното събрание да бъдат въдворявани в затвор за изтърпяване на наказание до края на последното заседание от мандата им (след което могат да бъдат незабавно задържани и въдворени да изтърпят наложеното им с присъда наказание). Иван Иванов, Упсала, Швеция

Моля, четете "1. Президентът у нас не е власт." и не търсете "3." (изчезна в "малките" сънливи часове). Моля за извинение. Иван Иванов, Упсала, Швеция

.

Уважаеми г-н Иванов, За съжаление, както знаете от предишните теми, аз не застъпвам Вашето становище относно качествата на сегашната Конституция. В общи линии вече изложих моите основни аргументи, но ще си позволя отново да подчертая най-съществените от тях. Първо. В България нямаме естветвената социална основа върху които се крепят парламентарните демокрации в посочените от вас западно-европейски страни. Тези социални условия са резултат на многовековно развитие на гражданските институции, които правят невъзможна злоупотребата с общественото положение от страна на политиците, а оттам и дестабилизацията на държавните институции. Компромати, клевети, демагогия и целия останал арсенал от недостойни похвати за борба с противника почти не съществуват тъй като хората, участващи в политическия процес там, имат за основен ориентир морални обществени правила на поведение, които са били възпитавани в продължение на поколения и те са истинската бариера пред мръсните удари под кръста. Могат ли да се използват там похватите, които в момента ние сме свидетели да се използват срещу настоящето правителство на България? Да, определено, винаги може да се спретнат кампании с полулъжи и очернистелство, които да нанесат вреда на противника, но да бъдат трудно наказуеми в съдебната зала. Но там такова нещо не става. И според мен причината е, че самата идея за такова политическо поведение, там се смята за абсурдна. А се смята за абсурдна, защото всеки знае, че опитът да използва такива приоми ще докара не вреда на неговия противник, а на него самия. Това е наследено още от времената на аристокрацията и нейните неписани правила на поведение. Не случайно парламентарната демокрация има стабилни позиции, в страни които имат силни и многовековни монархически традиции. Тъкмо тази обективна социална подплата на парламентарната демокрация липсва (и винаги е липсвала) в България. Тъкмо затова имаме парадоксалната ситуация в политическия живот на странта да са активни фигури, които би трябвало отдавна да са политически трупове. Второ. Липсата на естествено възникнали морални корективи в поведението на политиците, води и до парализа на две от държавните власти - законодателната и изпълнителната. По-точно казано, то е условие за прояваване на основния недостатък на парламентарната демокрация - липсата на ясно и точно разграничение между изпълнителна и законодателна власт. Това води, в нашите условия, до верижно предаване на конфликти и нестабилност по всички звена на политическия процес. Необузданите политически страсти вътре в самите партии, поставят баланса в парламента като заложник на задкулистни вътрешно-партийни или между-партийни игри, а оттам застрашават и стабилността на изпълнителната власт. Един път през последните 10 години това вече се случи - изпълнителната власт беше детронирана, точно с такива нечистоплътни машинации. В последствие страната се "управлява" две години от марионетно правителство, при което решенията се взимаха навсякъде другаде, но не и в министерския съвет. Последваха две години на партийно правителство на мнозинството, при което очевидната геометрична прогресия на кризата в България въобще не можеше да бъде спряна тъй като правителството се беше срастнало с парламента и нямаше институция, която да коррегира неговото поведение. Сега имаме друг вариант на очевидната нефункционалност на парламентарната демокрация в условията на нашата страна - правителство, което фунционира и достигна безпорни успехи в стабилизацията на страната започва да бъде атакувано поради вътрешно-партийни боричкания, интереси на групировки, и партии, на които единственото място им е в музея. Като причината за това е самата възможност, макар и теоретична, политическото пространство в парламента да бъде прекроено със задкулистни сделки, а оттам и правителството да бъде отстранено. За мен е очевидно, че ние винаги ще се въртим в този омагьосан кръг, докато в конституцията не залегне ясно и точно разделение между правомощията и задълженията на изпълнителна и законодателна власт. И накрая. Аз не мога да разбрера откъде се взимат спекулациите, че президентската република означава личен режим, край на представителната демокрация и отстраняване на партиите от политическия живот. Имаме нагледен исторически пример че това НЕ Е ТАКА. Никой не иска да повтаряме модела на Русия, Финландия или Франция. Единственото което смятам че трябва да се направи е да повторим модела на САЩ - неговата ефективност и функционалност се доказва непрекъснато вече в продължение на повече от 200 години. С уважение, и в очакване на плодотворна дискусия, ex-Pesho