С либерализацията на търговията с някои агропродукти България навлиза в една от най-деликатните и неясни области на преговорите с Европейския съюз - земеделието. Деликатни и неясни са защото страните-кандидатки се надяват още от деня на приемането им да се възползват от раздаваните субвенции , докато Европа смята за неоправдано , дори за аномалия да поддържа РАС/Общата земеделска политика/ чрез наливане на половината от бюджета - 41 млд.евро годишно под формата на директни плащания във възмогналите се вече евростопанства. Много е вероятно докато дойде и нашия ред, политиката на субсидиите изобщо да бъде премахната. Въпреки това трябва да се преговаря, ние сме искащите, нашият износ към ЕС представлява голямо перо от износа ни, докато за ЕС вносът към България едва ли е повече от няколко процента и ние трябва да покажем желание за сътрудничество. Споразуменията за селскостопански стоки и изобщо преговорите с Евросъюза засягащи земеделието би трябвало да предизвикат един оживен дебат в обществото. Конкретно за България либерализирането и улесняването на обмена на агростоки е едновременно шанс и предизвикателство. Навлизането на повече наши земеделски произведения на 370 милионния европазар дават големи възможности за българските стопанства, при условие, че имаме качествени и привлекателни продукти за износ. Продуктите, обаче, се движат и в обратна посока - пилешко, свинско, вина, говеждо, вина, зърнени храни и т.н и то с фиксирани едногодишно цени от Европейската комисия. Тези стоки трескаво търсят пазари, свободно ще навлизат в България, изобилието ще бъде добре дошло за консуматора, но ако не се наложат протекционни мерки и сезонни клаузи има опасност от задушаване на крехкото българско земеделие. Така, че на протестите не фермерите за фиксиране цените на млякото трябва да се погледне много сериозно. Те имат право. Вие какво мислите? Перла

Далеч не съм експерт, но мисля следното. Първо, освен за директни субсидии може да говорим и за нетарифните ограничения. Което значи, че дори ако за никого няма субсидии, дори за днешните страни-членки, пак няма да можем да изнасяме за другите страни от общността, ако имаме ограничени квоти (преди да станем членове на ЕС) или ако не им спазваме страндартите (преди и след като станем членове). Второ, не можем да искаме някакво специално отношение към нас като кандидат, защото позицията спрямо всички кандидати трябва да е обща. Ето защо фиксирането на цените не е никакво решение на проблема за натиска, който европейският земеделски внос у нас ще окаже на местното ни производство. Оставащото до влизането ни в ЕС време по-скоро трябва да се използва за подобряване на производствените ни стандарти, лицензиране на производителите ни и други подобни. Дори ако трябва затова да се правят разходи за сметка на нашия бюджет. Освен това земеделието не се отъждествява само с млекарите, нали? И без пазар на земята нашето земеделие ще продължи да бъде неконкурентно.

Ясно е, че трябва да преговаряме и за това споразумението влизащо в сила от 1 юли 2000 за трите вида стоки: напълно либерализирани, стоки с ограничени квоти и постепенно намаляващи мита и стоки с мита е една добра крачка. Позицията спрямо всички кандидати не е обща. Имаме пълното право да представим специфичността на нашето земеделие и нашите изисквания, без това да изглежда някакъв пазарлък в чаршия. Когато изнасяме безмитно или с облегчени такси продукти ние печелим, но и губим като не влизат в държавната каса мито от внесените продукти. Монетата има две страни. Можем по-лесно да се съгласим с внасянето на портокали и мандарини, въпреки че загубваме примерно митнич. такса за тях, обаче не можем да наводним с дини и пъпеши, когато нашите селски дворове са претъпкани от тях.Ето за това са измислени сезонните клаузи. Разбира се, колкото и да искаме да "протежираме", трябват преди всичко качествени стоки и приближаване до търговските и икономически норми на Европа. Защо говоря за специфичността на земеделието и за фиксиране на някои цени? Съвсем не заради ЕС. Протекция и солидарност е необходима. Нашите стопанства сега прохождат, те са дребни стопанства. Те, обаче, трябва да могат да координират продукцията си, дори да се асоциират за да има по-хомогенна и качествена продукция, и по този начин - компетитивна на външния и вътрешния пазар. Така те ще могат да устояват на изкупвачите, които по принцип са монополисти, изкупуват на едро. Трябват мерки за протекция на земеделската продукция, справедлива цена и контрол над големите дистрибутори. Ако искаме да имаме земеделие. И неолибералите държат на попарата:)) Преди всичко трябва да знаем колко струва нашето земеделие, считаме ли го за мултуфункционално, остойностяваме ли дейности "невидими" от пръв поглед като поддържане на територията и пейсажа, спомагащо за децентрализацията и равномерното разпределение на населението, екологично значение, поминък и доход утвърждаващ характера на българина като го прави по-независим, упорит и солидарен към съседи и близки. Перла Перла

от допълнителни клапи, за да може бомбата синя да гръмне по-силно, Това ще има всепрочистващ ефект ... Какво ще кажеш, Перла ? ;)

И като гръмне бомбата кой мислиш, че ще пострада от взривната вълна и осколките?

от допълнителни клапи, за да може бомбата синя да гръмне по-силно, Това ще има всепрочистващ ефект ... Какво ще кажеш, Перла ? ;)

от допълнителни клапи, за да може бомбата синя да гръмне по-силно, Това ще има всепрочистващ ефект ... Какво ще кажеш, Перла ? ;)

...

Не зная подробности за въпросните протести и не мога да ги коментирам. Но според мен знаменитите селскостопанските "помощи" в ЕС са анахронизъм, който трябва да изчезне и смятам, че ще изчезне (това ще коства само падането на едно-две френски правителства, защото във Франция за земеделците ЕС има само един единствен смисъл и съдържание - скандални субсидии, както за производство на селскостопански продукти, така ... и за въздържане от производство на селскостопански продукти). Преди влизането на Швеция в ЕС държавните (от парите на данъкоплатците) селскостопански помощи бяха изчезнали и производителите в трудното "полярно" (за разлика от нашето и френското) селско стопанство в Швеция се справяха без особени трудности. С влизането на Швеция в ЕС помощите бяха отново наложени от разпоредбите на ЕС. Имам един колега, който наследи стопанство от родителите си. Той си работи работата в моя бранш по 8-10 часа дневно, но ... печели чудесно и от "земеделие" по френски - получава субсидии от ЕС за да не отглежда култури, които са в свръхпроизводство в ЕС. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

в твоята и в няколко други глави. А призивът ти звучи като "Колкото по-зле - толкова по-добре!". Да не вземете да взривите пак някоя църква, или да почнете пак мандрите?