|
Понеже е такъв форума, а аз не съм пускал тема до сега и поради факта, че модератора чат-пат не допуска темите ми в съседния форум, този линк така или иначе си е за тук:
Сформиране на правителство между първите две политически сили ГЕРБ и коалицията ПП/ДБ, което да може да се еманципира от държавния глава Румен Радев и да препотвърди евроатлантическия курс на България. Това прогнозира като изход от политическата криза, в която продължава да затъва България след поредния парламентарен вот от 2 април, Надеж Рагару, професор по история в парижкия Институт по политически науки (Sciences Po)
Sciences Po: Парламентарните избори на 2 април, петите за две години в страната, не успяха да излъчат управленско мнозинство. С какво се отличават тези нови избори?
НАДЕЖ РАГАРУ: При все, че гласуването не позволи ясно да се демаркира популистката консервативна партия на Бойко Борисов (ГЕРБ) (26,49% от гласовете, 69 депутати от 240) от нейния основен конкурент "Продължаваме промяната", реформаторската прозападна формация на Кирил Петков, обединена с Демократична България (24,56% от гласовете, 64 депутати), то потвърждава няколко важни развития. Първото се отнася до значението на вота за радикалните националисти. Политическата партия, която най-ясно олицетворява тази тенденция, е "Възраждане", която се класира на трето място с 14,16%, безпрецедентен успех (37 депутати, с десет повече от предишния парламентарен вот през октомври 2022 г.). Нейният лидер Костадин Костадинов, който наскоро влезе в политиката, защитава изрично пропутинска линия, враждебна към НАТО и Европейския съюз.
Второто развитие, макар и по-сложно, се отнася до електоралната тежест, придобита от партии, които насърчават, открито или по по-дискретен начин, интересите на Русия: освен "Възраждане" в тази посока може да се мисли за Българската социалистическа партия (БСП), наследник на бившата Комунистическа партия, която остана пета с 8,93% от гласовете и 23 депутати, както и за "Има такъв народ", популистката организация на телевизионния шоумен Слави Трифонов, която преодоля избирателната бариера от 4% (4,11%, 11 депутати). ). По начин, който е по-трудно забележим от чуждестранен наблюдател, ГЕРБ, официално прозападна формация, не е лишена от общи икономически интереси с руските бизнес кръгове... точно като друг влиятелен герой в този законодателен орган, както и в предишните, ДПС, което представлява турското и мюсюлманското малцинство в България (13,75%, 36 депутати). С други думи, макар и по различни пътища, почти всички партии, влезли в парламента след тези избори, са за Русия на Владимир Путин - с изключение на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България".
Третото наблюдение се отнася до много слабата адекватност на класификацията в дясно-лeвия спектър на мислене на българските политически съюзи и разделения: през последните петнадесет години, в зависимост от момента, ГЕРБ (популистката десница) и Движението за права и свободи (ДПС) поддържаше отношения, които първо бяха изключително напрегнати (така беше в началото на първия мандат на ГЕРБ, между 2009 и 2013 г.), после отлични (почти десет години), после напрегнати (през 2020 г.), после пак променливи... И това при положение, че ГЕРБ не се поколебаха да мобилизират патриотични лозунги, които не бяха особено благосклонни към насърчаването на културното многообразие в България. По същия начин на пръв поглед може да се предположи, че много силният антагонизъм на ГЕРБ срещу президента на републиката Румен Радев (социалист и русофил), който беше един от ключовите фактори за дестабилизирането на правителството на ГЕРБ през 2020 г. и един от двигателите на политическата криза, наблюдавана през последните две години, се основава на дясно-ляв анализ... ако не беше неформалното сближаване, наблюдавано между тези двама актьори в продължение на няколко месеца, и общата враждебност към "Продължаваме промяната" което показаха в предизборната кампания. Що се отнася до последната формация, тя е резултат от срещата между двама възпитаници на Харвард (които следователно си представяме като доста либерални), работили в правителства на експерти, назначени от държавния глава Румен Радев (следователно от левицата), през 2021 г.
Тази нечетливост на партийните разцепления не може да се припише на предполагаеми "източноевропейски" провали, свързани с прехода на тези европейски страни към демокрация след 1989 г. Това, че дихотомията Изток-Запад остава действаща в преценките, направени от много анализатори от Запада, относно "новите членове " на Европейския съюз (ЕС) е изненадващо. Това е нужно за да забравим малко прибързано, че други европейски демокрации са били сцена на много непредсказуеми и много бързи реорганизации на техните партийни системи. Така успяхме да наблюдаваме колапса на социалистическите партии, след това на тези на републиканското дясно, изместването на виртуозни формации от политическия спектър и в крайна сметка отслабване на демократичните посреднически структури. Спецификата на българската конфигурация може да се крие в подкрепата на тази ерозия на идентичностите и партийните разделения на геополитическата логика, тежестта на картелите в националната икономика и влиянието на корупцията върху политическата игра.
Sciences Po: ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов остава водеща партия в страната; тя изпревари с малко реформаторската коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България". Какви са причините за този резултат?
Н. РАГАРУ: Бившият бодигард Бойко Борисов, който първо се отличи в частната охрана на бившия комунистически диктатор Тодор Живков, преди да осигури тази на бившия цар Симеон II, след което влезе в политиката чрез Министерството на вътрешните работи, много рано демонстрира страхотна способност да разчита политическата игра и също толкова забележителна способност да се приспособява към променящите се обстоятелства. Някои местни наблюдатели също предполагат, че той може да е организирал корупционни и клиентелистки мрежи със завидна сила. Да вземем случая с избирател, живеещ в община, където една или две фирми сами държат основната част от местната заетост, пряко или косвено контролират столовата, родилния дом, социалните услуги и т.н.; за същия този избирател може да изглежда уместно да направи електорален избор, който няма да застраши нито работата му, нито достъпа на неговите роднини до монополни услуги. Солидността на тази пирамида често се разглежда като обяснение за падането на правителството, сформирано през януари 2022 г., от "Продължаваме промяната". Премиерът Кирил Петков се ангажира с борба с корупцията и преструктуриране на съдебната система. В политическия контекст, създаден от нахлуването на Русия в Украйна, това усилие за разбиване на незаконни мрежи, особено в управлението на българо-турската граница, му спечели противопоставянето на установени интереси и в крайна сметка падането му.
Освен това не може да се изключи възможността възстановяването на гласуването с хартиени бюлетини - което, с надеждата да намали броя на нередностите при преброяването на гласовете, преди това беше заменено с гласуване чрез машини - да е оказало влияние върху разпределението на гласове. За връщането на хартията водеха кампания три партии - ГЕРБ, ДПС и БСП.
Sciences Po: Можем ли да си представим сформирането на голяма коалиция, обединяваща ГЕРБ на Бойко Борисов и коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" на Кирил Петков, която да управлява България?
Н. РАГАРУ: От математическа гледна точка, определено. Взети заедно тези партии имат мнозинство в парламента, с лека подкрепа от "Има такъв народ". От геополитическа гледна точка много западни правителства се стремят към такъв тандем, в който виждат гаранция за политическа стабилност и сигурност, че България най-после ще окаже недвусмислена подкрепа на общата европейска политика пред лицето на войната в Украйна. Държавният глава връчи на водещата политическа сила ГЕРБ мандат за съставяне на кабинет. Тежки преговори се водят между "Продължаваме промяната- Демократична България" и партията на Б. Борисов, която желае да търси отговорност от събеседниците си за евентуален провал на преговорите. Неговите партньори, от своя страна, искат да избегнат усещането на избирателите си, че изоставят предизборните си обещания (борбата с корупцията и реформата в правосъдието). Като компромис бяха заложени някои стъпки, които не са лишени от несигурност: след първия неуспешен опит за избор на нов председател на парламента ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и "Има такъв народ" се споразумяха за името на кандидата, подкрепен от ГЕРБ - Росен Желязков - на 19 април. Подчертавайки неотложността на приемането на бюджета за 2023 г., държавният глава прикани парламента в новия му състав да съгласува основните линии на бюджета. Коалицията на Кирил Петков и Христо Иванов се договори да работи с ГЕРБ за изготвяне на програма с приоритетите, които съвместно да внесат в парламента. За момента К. Петков и Хр. Иванов изключват възможността за правителствена коалиция отвъд този хоризонт.
Sciences Po: Можем ли да квалифицираме отношенията с Русия като структуриращо разделение в политическия дебат в България днес?
Н. РАГАРУ: Дори повече, отколкото често си представяме на Запад. Според един договорен наратив България поддържа близки отношения с Русия поради историческия принос на последната за нейното освобождаване от Османската империя (през 1878 г.), а след това и по-амбивалентната роля, изиграна от СССР през септември 1944 г. в свалянето на една власт, която беше взела страната на нацистка Германия по време на Втората световна война. По време на комунизма България на диктатора Тодор Живков се обзаложи, че непоколебимата лоялност към Москва ще донесе икономически и политически дивиденти, които нарастваха, докато кризите, въстанията и недоволството отслабваха Източния блок. По време на комунизма страната всъщност преживя значителна индустриализация, урбанизация и социална мобилност.
След 1989 г. разделението между бившите комунисти (Българска социалистическа партия) и антикомунистите (Съюз на демократичните сили, СДС), т.е. между привържениците на една ограничена промяна и тези на истинската деморкатизация, частично се припокри с противопоставянето между проруските и прозападни партии. Но след като Българската социалистическа партия се присъедини към евроатлантическия проект (и прие принципа за присъединяване към НАТО през 2000 г.), Москва, сама поела по пътя на стабилизация, играе значително по-малко важна роля в българския политически живот, медиите и чувствителността на гражданите. Разбира се, социалистическите гласоподаватели, особено привързани към постиженията на социалистическото минало, продължават да изразяват привързаността си към Русия, нейния език и култура, като същевременно поддържат резервирани, ако не и критични чувства към Съединените щати. Но за едно десетилетие - приблизително между 2000 и 2010 г. - отношенията с Русия вече не представляват компас на българската политическа система.
Оттогава са настъпили две промени. Важно е да се разграничат (за да се разберат по-добре техните сложности) динамиката, наблюдавана повече от десетилетие, от тази, предизвикана от нахлуването в Украйна. След интеграцията на България в Европейския съюз (2007 г.) с полифонични ефекти (най-накрая възвърнатото чувство на гордост пред лицето на "европейската нормалност", разочарование по отношение на слабия капацитет на европейските институции да стимулират институционалните реформи в страната, изострена конкуренция за получаване на европейската помощ и др.), Русия постепенно отново се превърна във важен фактор в обществения живот. Докато по-доброто познаване на динамиката на Европейската общност и на западните страни допринесе за подхранването на разочарованието в България по отношение на дълго идеализирания Запад, появата на радикално националистическо политическо предложение с антизападни тези и еволюциите, наблюдавани в Русия след първите два мандата на Путин (развитие, предавано от руската телевизия и от "влиятелни лица", близки до режима, благодарение на развитието на социалните мрежи) придадоха идеологическа съгласуваност на това, което досега се основаваше на възприятия и разпръснато недоволство. Фигурата на Путин, силният човек, който върна Русия в работен режим, съблазняваше, осъждането на унижението, нанесено от Запада, и речта на властта също.
Нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г. беше едновременно разкриване и ускоряване на предишната логика. Днес не може да се бърка тази част от българското население, привързана към образа на Русия/СССР от миналото, този на късния социализъм и неговото относително спокойствие, със защитниците на агресивна и милитаризирана руска политика, предлагаща създаване на световен ред , алтернативен на Запада, смятан за упадъчен. Ако можем да наблюдаваме известна степен на припокриване, сегашното русофилство засяга по-широки сектори на мнение, по-разнородни от гледна точка на политически убеждения и по-разнообразни в поколенческо отношение. Придържането към руския дискурс относно украинския конфликт и, по-общо, подкрепата за укрепване на връзките (особено енергийните) с Русия и нежеланието по отношение на европейската политика за подкрепа на Украйна са подкрепени от три стълба: първо, авторитетът и влиянието, с които се ползва българският президент Румен Радев, бивш боен пилот, който постепенно слива русофилството и национализма; второ, наличието на медии, заемащи проруска линия; трето, руското посолство в София и особено динамичните проруски социални мрежи.
Политическата криза, през която България преминава от две години и половина, даде основа за промените, наблюдавани от февруари 2022 г. Тя на практика засили правомощията на президента на републиката, фигура, избирана чрез всеобщо гласуване, но с относително ограничени прерогативи в българския парламентарен режим. При липсата на стабилно мнозинство страната се управляваше от поредица от така наречените експертни правителства, т.е. преходни кабинети, назначавани от държавния глава. Отслабването на законодателната институция и изборите с все по-анемични проценти на участие (малко над 40% на 2 април) създадоха институционален и политически вакуум, който държавният глава иска да запълни. Твърдото му противопоставяне на прозападната линия, защитавана от правителството на Петков между февруари и юни 2022 г., допринесе за засилване на поляризацията на българското общество около руско-украинския въпрос. И ако е вярно, че България доставя оръжиена Украйна по начина, който беше перфектно описан в скорошна статия в Le Monde, публичното пространство все пак е доминирано от проруския разказ за войната като икономически и геополитически проблеми на настоящата ера.
Sciences Po: България, източната граница на Европейския съюз и НАТО, ли е слабото звено в Европа?
Н. РАГАРУ: Траекторията на България ни приканва да обърнем по-обширно внимание на регионалната нестабилност, предизвикана от войната в Украйна. От време на време се предлагат анализи на рисковете, пред които са изправени страните в близост до конфликта, по-специално Молдова и балтийските страни. По-малко присъстващи в медиите, специалистите от Западните Балкани се опитаха да накарат хората да разберат как войната в Украйна може да повлияе на незавършените преговорни процеси (като тези между Сърбия и Косово), да дестабилизира държави, в които споменът от 90-те години остава (Босна и Херцеговина на първо място), да насърчи сложни геополитически преконфигурации (неотдавнашното сближаване между Черна гора и Сърбия, например) или да увеличи интензивността на двустранните спорове (като историческия спор между България и Северна Македония). Териториите на "хибридната война" значително надхвърлят тези на въоръжените конфронтации. В настоящата конфигурация всеки трус в единия край на региона може да окаже въздействие върху останалата част от Югоизточна Европа. Несигурността има тенденция да подхранва самоизпълняващи се пророчества.
Следователно би било от съществено значение да се даде предимство на една междусекторна перспектива, която обръща внимание на връзките между областите на нестабилност, а не на държавно-национален анализ, предвиждащ кризите, засягащи една или друга държава. По същия начин без съмнение трябва да се внимава, за да се гарантира, че всяка пропутинова и националистическа промяна в България не изпраща тревожни сигнали към държави, които са териториално и исторически близки до Европейския съюз и НАТО. На всички тези територии войната в Украйна ще бъде спечелена. Това при условие, че институциите на Общността успеят да благоприятстват демократичната и прозападна позиция на държавите-членки, както и на страните, стремящи се да се присъединят към Двадесет и седемте.
Sciences Po: Как смятате, че може да бъде сложен край на българската политическа криза?
Н.РАГАРУ: Стъпка в тази посока би било сформирането на правителство със солидно парламентарно мнозинство, способно да се еманципира от държавния глава и да препотвърди евроатлантическия ангажимент на България. Изборният цикъл обаче далеч не е приключил, тъй като през есента предстоят местни избори. В международен контекст, в който войната в Украйна стимулира (или направи видими) глобални пренареждания, на фона на икономическа криза, заплашваща във всеки един момент да бъде съчетана с финансово сътресение и в период, често (прибързано) описван като "пост Ковид", да успееш да възстановиш отношенията на доверие между управляващи и управлявани е предизвикателство. В българското общество "теориите на конспирацията", мощен фактор за ерозията на демокрацията, се разпространяват още по-лесно от началото на войната в Украйна поради дълбокото разочарование от политическата класа, която се грижи повече за защита на лични и корпоративни интереси, отколкото за общото благо. В много отношения България не е изолиран случай; кризата, през която страната преминава, ни говори и за европейски проблеми. Основният въпрос не е за качеството на дискурсивните стратегии на управляващите елити, а за все по-разпространеното усещане, че настоящите политически и социални порядки са несправедливи и предоставят безнаказаност на управляващите.
Сформиране на правителство между първите две политически сили ГЕРБ и коалицията ПП/ДБ, което да може да се еманципира от държавния глава Румен Радев и да препотвърди евроатлантическия курс на България. Това прогнозира като изход от политическата криза, в която продължава да затъва България след поредния парламентарен вот от 2 април, Надеж Рагару, професор по история в парижкия Институт по политически науки (Sciences Po)
Sciences Po: Парламентарните избори на 2 април, петите за две години в страната, не успяха да излъчат управленско мнозинство. С какво се отличават тези нови избори?
НАДЕЖ РАГАРУ: При все, че гласуването не позволи ясно да се демаркира популистката консервативна партия на Бойко Борисов (ГЕРБ) (26,49% от гласовете, 69 депутати от 240) от нейния основен конкурент "Продължаваме промяната", реформаторската прозападна формация на Кирил Петков, обединена с Демократична България (24,56% от гласовете, 64 депутати), то потвърждава няколко важни развития. Първото се отнася до значението на вота за радикалните националисти. Политическата партия, която най-ясно олицетворява тази тенденция, е "Възраждане", която се класира на трето място с 14,16%, безпрецедентен успех (37 депутати, с десет повече от предишния парламентарен вот през октомври 2022 г.). Нейният лидер Костадин Костадинов, който наскоро влезе в политиката, защитава изрично пропутинска линия, враждебна към НАТО и Европейския съюз.
Второто развитие, макар и по-сложно, се отнася до електоралната тежест, придобита от партии, които насърчават, открито или по по-дискретен начин, интересите на Русия: освен "Възраждане" в тази посока може да се мисли за Българската социалистическа партия (БСП), наследник на бившата Комунистическа партия, която остана пета с 8,93% от гласовете и 23 депутати, както и за "Има такъв народ", популистката организация на телевизионния шоумен Слави Трифонов, която преодоля избирателната бариера от 4% (4,11%, 11 депутати). ). По начин, който е по-трудно забележим от чуждестранен наблюдател, ГЕРБ, официално прозападна формация, не е лишена от общи икономически интереси с руските бизнес кръгове... точно като друг влиятелен герой в този законодателен орган, както и в предишните, ДПС, което представлява турското и мюсюлманското малцинство в България (13,75%, 36 депутати). С други думи, макар и по различни пътища, почти всички партии, влезли в парламента след тези избори, са за Русия на Владимир Путин - с изключение на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България".
Третото наблюдение се отнася до много слабата адекватност на класификацията в дясно-лeвия спектър на мислене на българските политически съюзи и разделения: през последните петнадесет години, в зависимост от момента, ГЕРБ (популистката десница) и Движението за права и свободи (ДПС) поддържаше отношения, които първо бяха изключително напрегнати (така беше в началото на първия мандат на ГЕРБ, между 2009 и 2013 г.), после отлични (почти десет години), после напрегнати (през 2020 г.), после пак променливи... И това при положение, че ГЕРБ не се поколебаха да мобилизират патриотични лозунги, които не бяха особено благосклонни към насърчаването на културното многообразие в България. По същия начин на пръв поглед може да се предположи, че много силният антагонизъм на ГЕРБ срещу президента на републиката Румен Радев (социалист и русофил), който беше един от ключовите фактори за дестабилизирането на правителството на ГЕРБ през 2020 г. и един от двигателите на политическата криза, наблюдавана през последните две години, се основава на дясно-ляв анализ... ако не беше неформалното сближаване, наблюдавано между тези двама актьори в продължение на няколко месеца, и общата враждебност към "Продължаваме промяната" което показаха в предизборната кампания. Що се отнася до последната формация, тя е резултат от срещата между двама възпитаници на Харвард (които следователно си представяме като доста либерални), работили в правителства на експерти, назначени от държавния глава Румен Радев (следователно от левицата), през 2021 г.
Тази нечетливост на партийните разцепления не може да се припише на предполагаеми "източноевропейски" провали, свързани с прехода на тези европейски страни към демокрация след 1989 г. Това, че дихотомията Изток-Запад остава действаща в преценките, направени от много анализатори от Запада, относно "новите членове " на Европейския съюз (ЕС) е изненадващо. Това е нужно за да забравим малко прибързано, че други европейски демокрации са били сцена на много непредсказуеми и много бързи реорганизации на техните партийни системи. Така успяхме да наблюдаваме колапса на социалистическите партии, след това на тези на републиканското дясно, изместването на виртуозни формации от политическия спектър и в крайна сметка отслабване на демократичните посреднически структури. Спецификата на българската конфигурация може да се крие в подкрепата на тази ерозия на идентичностите и партийните разделения на геополитическата логика, тежестта на картелите в националната икономика и влиянието на корупцията върху политическата игра.
Sciences Po: ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов остава водеща партия в страната; тя изпревари с малко реформаторската коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България". Какви са причините за този резултат?
Н. РАГАРУ: Бившият бодигард Бойко Борисов, който първо се отличи в частната охрана на бившия комунистически диктатор Тодор Живков, преди да осигури тази на бившия цар Симеон II, след което влезе в политиката чрез Министерството на вътрешните работи, много рано демонстрира страхотна способност да разчита политическата игра и също толкова забележителна способност да се приспособява към променящите се обстоятелства. Някои местни наблюдатели също предполагат, че той може да е организирал корупционни и клиентелистки мрежи със завидна сила. Да вземем случая с избирател, живеещ в община, където една или две фирми сами държат основната част от местната заетост, пряко или косвено контролират столовата, родилния дом, социалните услуги и т.н.; за същия този избирател може да изглежда уместно да направи електорален избор, който няма да застраши нито работата му, нито достъпа на неговите роднини до монополни услуги. Солидността на тази пирамида често се разглежда като обяснение за падането на правителството, сформирано през януари 2022 г., от "Продължаваме промяната". Премиерът Кирил Петков се ангажира с борба с корупцията и преструктуриране на съдебната система. В политическия контекст, създаден от нахлуването на Русия в Украйна, това усилие за разбиване на незаконни мрежи, особено в управлението на българо-турската граница, му спечели противопоставянето на установени интереси и в крайна сметка падането му.
Освен това не може да се изключи възможността възстановяването на гласуването с хартиени бюлетини - което, с надеждата да намали броя на нередностите при преброяването на гласовете, преди това беше заменено с гласуване чрез машини - да е оказало влияние върху разпределението на гласове. За връщането на хартията водеха кампания три партии - ГЕРБ, ДПС и БСП.
Sciences Po: Можем ли да си представим сформирането на голяма коалиция, обединяваща ГЕРБ на Бойко Борисов и коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" на Кирил Петков, която да управлява България?
Н. РАГАРУ: От математическа гледна точка, определено. Взети заедно тези партии имат мнозинство в парламента, с лека подкрепа от "Има такъв народ". От геополитическа гледна точка много западни правителства се стремят към такъв тандем, в който виждат гаранция за политическа стабилност и сигурност, че България най-после ще окаже недвусмислена подкрепа на общата европейска политика пред лицето на войната в Украйна. Държавният глава връчи на водещата политическа сила ГЕРБ мандат за съставяне на кабинет. Тежки преговори се водят между "Продължаваме промяната- Демократична България" и партията на Б. Борисов, която желае да търси отговорност от събеседниците си за евентуален провал на преговорите. Неговите партньори, от своя страна, искат да избегнат усещането на избирателите си, че изоставят предизборните си обещания (борбата с корупцията и реформата в правосъдието). Като компромис бяха заложени някои стъпки, които не са лишени от несигурност: след първия неуспешен опит за избор на нов председател на парламента ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и "Има такъв народ" се споразумяха за името на кандидата, подкрепен от ГЕРБ - Росен Желязков - на 19 април. Подчертавайки неотложността на приемането на бюджета за 2023 г., държавният глава прикани парламента в новия му състав да съгласува основните линии на бюджета. Коалицията на Кирил Петков и Христо Иванов се договори да работи с ГЕРБ за изготвяне на програма с приоритетите, които съвместно да внесат в парламента. За момента К. Петков и Хр. Иванов изключват възможността за правителствена коалиция отвъд този хоризонт.
Sciences Po: Можем ли да квалифицираме отношенията с Русия като структуриращо разделение в политическия дебат в България днес?
Н. РАГАРУ: Дори повече, отколкото често си представяме на Запад. Според един договорен наратив България поддържа близки отношения с Русия поради историческия принос на последната за нейното освобождаване от Османската империя (през 1878 г.), а след това и по-амбивалентната роля, изиграна от СССР през септември 1944 г. в свалянето на една власт, която беше взела страната на нацистка Германия по време на Втората световна война. По време на комунизма България на диктатора Тодор Живков се обзаложи, че непоколебимата лоялност към Москва ще донесе икономически и политически дивиденти, които нарастваха, докато кризите, въстанията и недоволството отслабваха Източния блок. По време на комунизма страната всъщност преживя значителна индустриализация, урбанизация и социална мобилност.
След 1989 г. разделението между бившите комунисти (Българска социалистическа партия) и антикомунистите (Съюз на демократичните сили, СДС), т.е. между привържениците на една ограничена промяна и тези на истинската деморкатизация, частично се припокри с противопоставянето между проруските и прозападни партии. Но след като Българската социалистическа партия се присъедини към евроатлантическия проект (и прие принципа за присъединяване към НАТО през 2000 г.), Москва, сама поела по пътя на стабилизация, играе значително по-малко важна роля в българския политически живот, медиите и чувствителността на гражданите. Разбира се, социалистическите гласоподаватели, особено привързани към постиженията на социалистическото минало, продължават да изразяват привързаността си към Русия, нейния език и култура, като същевременно поддържат резервирани, ако не и критични чувства към Съединените щати. Но за едно десетилетие - приблизително между 2000 и 2010 г. - отношенията с Русия вече не представляват компас на българската политическа система.
Оттогава са настъпили две промени. Важно е да се разграничат (за да се разберат по-добре техните сложности) динамиката, наблюдавана повече от десетилетие, от тази, предизвикана от нахлуването в Украйна. След интеграцията на България в Европейския съюз (2007 г.) с полифонични ефекти (най-накрая възвърнатото чувство на гордост пред лицето на "европейската нормалност", разочарование по отношение на слабия капацитет на европейските институции да стимулират институционалните реформи в страната, изострена конкуренция за получаване на европейската помощ и др.), Русия постепенно отново се превърна във важен фактор в обществения живот. Докато по-доброто познаване на динамиката на Европейската общност и на западните страни допринесе за подхранването на разочарованието в България по отношение на дълго идеализирания Запад, появата на радикално националистическо политическо предложение с антизападни тези и еволюциите, наблюдавани в Русия след първите два мандата на Путин (развитие, предавано от руската телевизия и от "влиятелни лица", близки до режима, благодарение на развитието на социалните мрежи) придадоха идеологическа съгласуваност на това, което досега се основаваше на възприятия и разпръснато недоволство. Фигурата на Путин, силният човек, който върна Русия в работен режим, съблазняваше, осъждането на унижението, нанесено от Запада, и речта на властта също.
Нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г. беше едновременно разкриване и ускоряване на предишната логика. Днес не може да се бърка тази част от българското население, привързана към образа на Русия/СССР от миналото, този на късния социализъм и неговото относително спокойствие, със защитниците на агресивна и милитаризирана руска политика, предлагаща създаване на световен ред , алтернативен на Запада, смятан за упадъчен. Ако можем да наблюдаваме известна степен на припокриване, сегашното русофилство засяга по-широки сектори на мнение, по-разнородни от гледна точка на политически убеждения и по-разнообразни в поколенческо отношение. Придържането към руския дискурс относно украинския конфликт и, по-общо, подкрепата за укрепване на връзките (особено енергийните) с Русия и нежеланието по отношение на европейската политика за подкрепа на Украйна са подкрепени от три стълба: първо, авторитетът и влиянието, с които се ползва българският президент Румен Радев, бивш боен пилот, който постепенно слива русофилството и национализма; второ, наличието на медии, заемащи проруска линия; трето, руското посолство в София и особено динамичните проруски социални мрежи.
Политическата криза, през която България преминава от две години и половина, даде основа за промените, наблюдавани от февруари 2022 г. Тя на практика засили правомощията на президента на републиката, фигура, избирана чрез всеобщо гласуване, но с относително ограничени прерогативи в българския парламентарен режим. При липсата на стабилно мнозинство страната се управляваше от поредица от така наречените експертни правителства, т.е. преходни кабинети, назначавани от държавния глава. Отслабването на законодателната институция и изборите с все по-анемични проценти на участие (малко над 40% на 2 април) създадоха институционален и политически вакуум, който държавният глава иска да запълни. Твърдото му противопоставяне на прозападната линия, защитавана от правителството на Петков между февруари и юни 2022 г., допринесе за засилване на поляризацията на българското общество около руско-украинския въпрос. И ако е вярно, че България доставя оръжиена Украйна по начина, който беше перфектно описан в скорошна статия в Le Monde, публичното пространство все пак е доминирано от проруския разказ за войната като икономически и геополитически проблеми на настоящата ера.
Sciences Po: България, източната граница на Европейския съюз и НАТО, ли е слабото звено в Европа?
Н. РАГАРУ: Траекторията на България ни приканва да обърнем по-обширно внимание на регионалната нестабилност, предизвикана от войната в Украйна. От време на време се предлагат анализи на рисковете, пред които са изправени страните в близост до конфликта, по-специално Молдова и балтийските страни. По-малко присъстващи в медиите, специалистите от Западните Балкани се опитаха да накарат хората да разберат как войната в Украйна може да повлияе на незавършените преговорни процеси (като тези между Сърбия и Косово), да дестабилизира държави, в които споменът от 90-те години остава (Босна и Херцеговина на първо място), да насърчи сложни геополитически преконфигурации (неотдавнашното сближаване между Черна гора и Сърбия, например) или да увеличи интензивността на двустранните спорове (като историческия спор между България и Северна Македония). Териториите на "хибридната война" значително надхвърлят тези на въоръжените конфронтации. В настоящата конфигурация всеки трус в единия край на региона може да окаже въздействие върху останалата част от Югоизточна Европа. Несигурността има тенденция да подхранва самоизпълняващи се пророчества.
Следователно би било от съществено значение да се даде предимство на една междусекторна перспектива, която обръща внимание на връзките между областите на нестабилност, а не на държавно-национален анализ, предвиждащ кризите, засягащи една или друга държава. По същия начин без съмнение трябва да се внимава, за да се гарантира, че всяка пропутинова и националистическа промяна в България не изпраща тревожни сигнали към държави, които са териториално и исторически близки до Европейския съюз и НАТО. На всички тези територии войната в Украйна ще бъде спечелена. Това при условие, че институциите на Общността успеят да благоприятстват демократичната и прозападна позиция на държавите-членки, както и на страните, стремящи се да се присъединят към Двадесет и седемте.
Sciences Po: Как смятате, че може да бъде сложен край на българската политическа криза?
Н.РАГАРУ: Стъпка в тази посока би било сформирането на правителство със солидно парламентарно мнозинство, способно да се еманципира от държавния глава и да препотвърди евроатлантическия ангажимент на България. Изборният цикъл обаче далеч не е приключил, тъй като през есента предстоят местни избори. В международен контекст, в който войната в Украйна стимулира (или направи видими) глобални пренареждания, на фона на икономическа криза, заплашваща във всеки един момент да бъде съчетана с финансово сътресение и в период, често (прибързано) описван като "пост Ковид", да успееш да възстановиш отношенията на доверие между управляващи и управлявани е предизвикателство. В българското общество "теориите на конспирацията", мощен фактор за ерозията на демокрацията, се разпространяват още по-лесно от началото на войната в Украйна поради дълбокото разочарование от политическата класа, която се грижи повече за защита на лични и корпоративни интереси, отколкото за общото благо. В много отношения България не е изолиран случай; кризата, през която страната преминава, ни говори и за европейски проблеми. Основният въпрос не е за качеството на дискурсивните стратегии на управляващите елити, а за все по-разпространеното усещане, че настоящите политически и социални порядки са несправедливи и предоставят безнаказаност на управляващите.
Редактирано от kuduger965O6 на 26.04.23 15:28.
|
