Харвардски опорки / Политика, Свят / Политика

Добре, да почнем с чуждите влияния: като тийнейджър бях 'хеви метъл'. Дружах с такива, обличах се като образците ми от рок-бандите и т.н. Тогава бяхме част от така наречените неформални групи, точно преди да падне комунизма. Другите подобни бяха рокерите, пънкарите и хипарите... Все американско влияние и донякъде британско. После чрез киното то продължи. Това само по себе си само показва, че американците са станали водещи и в културно отношение. Много други ги копират по цялата планета, че дори имаше момент в който японци и японки си "отваряха" очите, копираха модни прически и поведенчески модели от Запада, предимно Щатите.
Само че някои от културните особености в САЩ са се превърнали в индустрия.
Музиката и киното са сред тях, модата също. Разбира се кънтрито е една много забележителна американска културна отлика.
Влиянието им сред моето поколение българи не е малко, ноо недостатъчно.
Ако беше обратното, Русия нямаше да постига успехи на пропагандното поприще, където само в Сърбия е по-голямо, но при тях е оправдано, защото са в друга геополитическа орбита.
Сред младите, които и не знаят руски, нещата са по-добре. На тях просто не им пука за Путю, Лаврьо, Медведь и прочие човешки отпадъци! Харвард и Йеил са им цел, поне на по-амбициозните.
Опираме до познаването на собствената си култура. До голяма степен чалгясването на големи маси от хората у нас, направи така, щото да не познават забележителната българска култура, световно явление, което запознатите по света културтрегери и меценати, отбелязват при всяка възможност.
Би трябвало да започна от формирането и в дълбочина, доколкото тя се развива повече от хилядолетие. Пъстра, многообразна, необхватна и уникална, това са само част от суперлативите по неин адрес.
Музиката, танците, песните, инструментите, облеклото, традицийте и обичаите, вплели християнство и паганизъм. Невероятно! Тук почти всеки по-многоброен народ е оставил нещо от себе си, а те са много извън главните. След религиозната, преобладавала в средновековието, ще дойде и светската литература в по-новите времена по време и най-вече след възраждането. Естествено архитектурата, като се почне от средновековната, която макар да копира някои византийски образци си носи и белези от пред-християнската епоха. Така по-късно в османските времена ще видим раждането на възрожденския архитектурен стил, който все пак има своите подстилове, някои от които са характерни за целите Балкани, дори и за части от Турция, но други са уникални само за България.
После идват модерните културни феномени, като киното в което бяхме силни още във времето на комунистическата власт. Оперното пеене също, но то е в гена на българина, особено онзи от Родопите (излишно е да споменавам "Излел е Дельо хайдутин" на Ваня Балканска, който кой знае в коя далечна слънчева система лети). Поезията с патриарха на българската литература, възрожденските и пост-възрожденските ни поети и прозаици, техните по-късни наследници,..

Тази тема е толкова наистина дълга, колкото е ужасно късо познанието на много българи по нея, за съжаление!
Понякога навън, извън България биват озарени. Донякъде така се случи и с мен.
Макар да се приписвам към категорията икономически имигрант, аз заминах от любопитство. Мога само да споделя, че е трудно в началото и важи за почти всеки, не само за нас, т.е. имам предвид без значение от коя държава си. Дори за мусюлманските народи е още по-трудно. Там културно-религиозният сблъсък е колосален и последиците в мисленето са по-значими. Естествено никой не ни е виновен за мизерията тук. Там също я има, макар поприкрита, но е и въпрос на избор. Това е и в основата на неразбирането ни за нея: как може хора да искат така да живеят!
Ами има такива, не са малко, а изглежда у нас дори са повече. Когато нещо не ти харесва, го променяш. Там така ги учат още в училище и те вярват в това, аз също.