Битката на неолибералските центрове и периферията. / Политика, Свят / Политика

Същността на съвременните политически кампании в повечето места по света е,
че не се сражават обособени партиини формации, например - леви/десни.
Това е най-важен извод и ако се прилага при анализите, ще направи много ясни всички процеси и идентификации.
Битката се води вътре във всяка партия - между централните ръководства, които са лоялни на световната финансова олигархия,
и мнозинството "партиици", което е в някаква степен лоялно на доктрината, официално прокламирана от партията.
Особенно важно е, че няма значение каква е доктрината - някаква, важна за тези хора. И особенно важно е, че централните ръководства
не се влияат от доктрина - лоялни са на световната финансова олигархия, а, повече за аналогия, отколкото заради
ясни параметри, доктирината на тази олигархия общо се нарича неолиберализъм - самата дума е нежелана от световните медии.
Пример в ЕС : Левите партии са против ТТИП, Мартин Шулц, успява
да накара множество евродепутати някак си да са за ТТИП.
Но най - ясно, битката между цетралните раководства - служители на неолиберализма, и истински мотивираните части от партиите,
се видя в САЩ.
Във всяка партия - демократичната и републиканската - огнена линия очерта отрязването на едните и другите.
В демократическата партия ръководител на периферията беше Бърни Сандърс, а главна кукла от неолибералският център - Хилъри Клинтън.
Изглежда, Сандърс имаше повече привърженици, но със определени особености на вътрешните номинации Хилъри надделя.
В републиканската партия кандидати на ръководството бяха няколко, най-изявен - Джон Кейсик. Кандидата на периферията Доналд Тръмп
обаче надделя, а после изненадващо - разби и другият неолибералски кандидат.
Второ много важен извод е, че световните медии и специално САЩ-ските изоставиха маската на демократичност и стандарт и
показаха ясно, че служат... Също на световната финансова олигархия.
Кампанията за изборите в САЩ може да бъде наречена "кампанията за изборите" единствено от любезност, а правилното име е "кампания
за оцапването и демонизирането на Тръмп". Либералските медии необикновенно дръзко тласнаха САЩ /не някакви си Сирия, Укранйа!/
към остра конфронтация, стигаща до преки призиви към неподчинение на закона /към армията, ако президент станел Тръмп!/. Тези призиви
доведоха до съвсем реални безредици и сблъсъци. Аз не съм приятел на САЩ, така че няма да плача, ако си спретнат втора гражданска война -
но става дума за тези, дето до преди Тръмп даваха САЩ за реализираният рай на земята. В тази връзка - за пореден път се доказа и максимата,
че този, който си сложи табелка "толерантен" получава индулгенция, поне от неолибералските медии, за най-просташко и нагло държание.
Хилъри Клинтън пряко нарече избирателите на Тръмп /мнозинството САЩ-ци, както се видя!/ отвратителни хора. И тази очевидна обида
се подмина или се повтаряше с радост от нейният фен клуб.
Трети много важен извод: Повечето хора , дори в САЩ, не приемат неолиберализма. Много важен извод, защото САЩ е бронираният юмрук за
насаждане на неолиберализма. Към тези, гласували за Тръмп, следва да се добавят и онези, които подкрепяха Сандърс.
За това - жлните вопли на платените медии не са "световноТО обществено мнение", нито "мнениеТО на цивилизованиТЕ държави". Това
е мнението на едно малцинство с порочни цели, постигани със средства в диапазона непочтенни до престъпни.