http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/06/01/2072691_turciia_se_gotvi_za_vulna_ot_protesti_sled_sblusucite/


Станали бунтове в Турция... В много градове.

Според официалната версия - народа пазел някакъв парк в Истанбул.
Според мен, политиката на ердоган на максимални проблеми и сеч над едноверци-мюсулмани, е изкарала народа.
Ще припомня, че т.нар. сирииски бежанци вече често са клани с ножове от местни турци, защото, където се появявали, рязко скачали либералните ситуации - обири, изнасилвания, зарази, атентати. Антидемократичните прояви на кореняците очевидно са достатъчно мащабни, че получовеците от азия и африка, дето се сбираха на глутници в Турция да връхлитат Сирия, почнали да търсят други бърлоги.
При турските размирици, Ердо, подобаващо на сащанско псе, казал, че ще подави бунта.

Дотук всичко е логично, но по-натам - не. Днес съобщиха по ТВ-то, че САЩ се скарали на Ердо дето полицията биела протестиращите, Амнести-педалнести зациврило за тях. /?/.
ЛОШО става за ердо. Да се сети за Мубарак...
За мене остава въпросът дали сащанците са полудели от омраза и страх или имат някакъв много подъл и невероятен план. Това са двете възможности защо ритат изотзадзе приятеля си.
Толкова мръсна работа им свърши Ердо, толкова масови убииства на мюсулмани измайстори. А те така да го захвърлят.
Странно. Или може би не. С оглред какво ще се разбират или са се разбрали САЩ и Русия+Китай за региона.

.... по повод на събитията в Турция може да се градят всякакви конспирологични теории , ибо не е съдено на нас форумните анализатори да вникнем в Голямата Игра.

Така и така става въпрос за лични мнения , предлагам и аз своето :

Бих се върнал малко назад във времето и да припомня гоненията на висши турски военни от преди 3-4 години , при които Ердоган обезглави турската армия.
По старата им конституция , турската армия се явява защитник и ГАРАНТ на светското развитие на Турция според заветите на Ататюрк (Ата=баща , Тюрк = на турците).

Проислямистката линия на Ердоган явно е дошла в повече и разбиването на ататюркското крило и заиграването с ислямистите имат своето място.

Предполагам , че сегашните протести ще се използват от светските опозиционни сили , което си личи и от вече забелязващите се признаци на организация на мероприятията.
По нашите медии почти нищо няма , но е пламнала почти цяла Турция.

Целта на тия протести ще бъде да се нажежи положението и да се предизвика включване на армията в събитията.

И дори и Ердоган да е сложил на ключови постове свои хора , то кемалистката линия има своите подръжници.

Въпроса ще бъде ..... А после накъде ? Към Сирия - по замисъла на някои евроатлантици , или .........

Всъщност с вчерашна дата подобни събития са избухнали в Киргизстан и нещо се мъти в Азарбайджан.

В Киргизстан преди няколко седмици приеха закон да закрият американската база "Манас".

А в Азарбейджан силно недоволстват от руската база "Обект № еди кой си" в Армения , която е единствения гарант за съществуването на Нагорни Карабах.

Тука забелязвам две неща които ми се набиват в очите :

1. че събитията в тези три държави се случват едновременно

2. Географията на подобни революционни събития , независимо дали са светски или ислямистки , упорито ПЪЛЗИ към нашите географски ширини.

Едно е да четеш абстрактни понятия за размирици в Ирак , в Ливан , дори и в Сирия и съвсем друго е в Истамбул ....... щото до София нямат и 600 км.

SI VIS PACEM PARA BELLUM

Има няколко варианта, трудно е да се определи кой е най-правилният:

- руснаците натискат с пари, за да има протести - някои сходства с развитията у нас;
- американците са недоволни от някои аспекти на политиката на Ердоган и го "озаптяват";
- няма съгласие между опозиционерите и Ердоган по отношение на Сирия и докато не е постигнат консенсус се организира един театър, който да занимава населението;
- опозицията не е помирисвала власт от 12 години и вече започва да й идва много, тя трябва да получи някакво влияние върху процесите, въпреки че не е във властта (наистина такава изолация на съществена част от населението е дефект на демокрацията);
- Ердоган подклажда ситуацията, за да има повод за оправдание пред САЩ, при евентуален натиск за Сирия;
- Ердоган планира да даде една победа на опозицията вътре в страната (затягане на нейните редици с демонстрациите), стига тя да е съгласна на консенсус по външната политика за Сирия.