Случаят "Опиц" - българската афера "Драйфус"

Предполагам, че не си ходил в казарма

sol lucet omnibus

Нямам спомен къде точно и по какъв повод но имаше някакво тълкувание на база конституция че живота бил по ценен от собствеността, съответно собствеността не би трябвало да може да се защитава с опасност за живота на крадеца.
Точно за това трябва да има промяна в закона (може би като начало в основния закон - Конституцията). За да няма място за тълкувания, или поне мястото да намалее. Разбира се юристите живеете от тълкуванията. Ако няма тълкуване, нямаше да има нужда и от юристи.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Е, аз съм ходил ама и аз подкрепям именно такова решение - например доброволна казарма, но избирателни права (и право да бъдеш избиран) само за онези които са отслужили (доброволно).

Bеer? Mоre?
Плацебото

Сега остана аз да предположа, че си кастриран педераст и за това си прегърнал идеята да станеш толераст... и сме квит с нелепите предположения...

В отговор на:

---

А представяш ли си какво ще стане, ако всеки луд дъртак от типа на Опиц да има законово право да стреля, кога му скимне, че нещо го заплашва?

---

Ще ти кажа какво ще се получи- неимоверно много ще се вдигне риска за шибаняците крадци! Този риск в сегашните условия е опасно нисък, клонящ към НУЛА!

Ако мушмурока е решил да отараши някой апартамент/кола/вила, но ЗНАЕ, че насреща му може да се появи някой законно въоръжен, и с права да употреби това оръжие, със сигурност ще се замисли дали точно по този начин да изкара някой лев, или да потърси друг начин, друг почин да препечели.

Може в началото да няма видим ефект, но когато няколко поредни коли на моргата извозят съответния биологичен отпадък, лека полека ще си дойдат на място нещата.

Преди години живеех в кв. Красна поляна в София. Имаше периоди, когато през вечер виках полиция, защото пред очите ми на осветен междублоков паркинг се извършваше поредното разбиване на автомобил. Не преувеличавам! За трите години там лично съм подал 29 (двадесет и девет) сигнала към полицията, за 29 престъпления от този тип, извършени пред очите ми. Това само на нашия паркинг! А като си поговорих с полицаите, картинката е същата в целия район.

Е, от 5 години вече не съм в този квартал. Дали защото в кв. Бели брези има повече жилища, собственост на действащи полицаи, притежаващи законно оръжие, и в пълна възможност да го употребят, но НЕ СЪМ ЧУЛ, още по-малко видял разбита кола.

Дали има някаква корелация между наличните цеви на кв.метър и нивото на престъпност, как мислиш?

Олег Иванов
Аре със здраве!

Не говори на изуст какви били или не били нещата...

Не си минавал процедурата, нямаш достоверна информация. Едва 20-30% от подалите апликация за оръжие са получили разрешително. Останалите до 100% - отказ, и тук не включвам онези, за които имат безспорна законова забрана - осъждани за престъпления, с психически проблеми и пр.

Не ми се описва какво представлява скоринг механизма, по който КОС-аджиите определят ДА/НЕ, само ще посоча хипотетичен пример: учител, мъж на 40 год., неосъждан, женен, с дете, без медицински противопоказания, без психо проблеми, но той или семейството му били жертва на апртаментна кражба три пъти- такъв НЕ СЕ КЛАСИРА, и получава НЕ на искането за разрешително за оръжие!

Олег Иванов
Аре със здраве!

Виж по-горе дадох статистика за отказани/получени разрешителни.

Олег Иванов
Аре със здраве!

Определено ще се злоупотреби! Както с всяко друго нещо.

Не те знам на колко си години, и дали помниш годините 1989-1992. Първите години на прехода. Една от благините на новопокълналата демокрация беше отварянето на границите в посока навън- всеки имаше вече право да си извади паспорт и да ходи където си ще по света. Именно тогава, държания буквално на въже българин хукна да изкупи пазарищата в съседна Турция, Гърция и къде ли не. Явно това даваше реално усещане за свобода, и беше отностиелно евтино за постигане. Лека полека нещата се нормализираха.

Мисълта ми е, че неминуемо ще се мине през такъв период на "насищане" и при облекчаване на режима за притежание и ползване на оръжие. В САЩ колко години са били потребни, за да се избистрят и уредят нещата- и законово, и като манталитет да го наречем?

Олег Иванов
Аре със здраве!

Личи си кой не е ходил в казарма и не е давал караул...

Нека ти резюмирам накратко какво пишеше в "библията" на военните, т.нар. УСТАВ за войскова служба (преди години уставите бяха 4 на брой, и точно тази материя касаеща караула беше в Устав за гарнизонната и караулна служба):

Часовия (въоръжено лице с автомат и 4 пълнителя с по 30 патрона всеки), ако забележи лице да се приближава към поста му следва

1) да го предупреди гласово "Стой, назад"
2) ако лицето/лицата продължат да приближават поста второ предупреждение - Стой ще стрелям"
3) ако продължат към поста - трето предупреждение с изстрел във въздуха
4) ако продължат към поста - стрелба по тях.

Само в случаи (1) и (2), ако лицата се обърнат и се отдалечат часовия не прави опит да ги задържи. Но изстрелял ли е предупредителен изстрел, ако тогава лицата хукнат да бягат, той има право да употреби оръжие по тях, с цел да ги задържи и възпрепятства бягството им.

А съвсем извън изброеното, по-скоро като следваща точка

5) Ако часовия спипа някой ВЪВ територията на охранявания пост, или някой напдне самия часови- няма предупреждения и ала бала- има право да го застреля, без предупреждение, дори ако спипания прекрати кражбата/нападението и хукне да бяга.

--------

И ако се пренесем извън казармените правила в нашата реалност: ако един заподозрян в кражба (подобно на случая с художника) не бъде спрян и задържан докато дойде полиция, над 95% е вероятността ако все пак е извършено някакво наказауемо деяние от това лице, то да остане в графа НЕРАЗКРИТ ИЗВЪРШИТЕЛ, т.е. прецакани ще са потърпевшите, а престъпника с все правата си си вее задника на воля.

На хората им писна да са все потърпевши, и все да им нагарча чашата студена вода всеки път. И ако някой си мисли, че подобно клокочещо напрежение може още дълго да остане под контрол... е, нека помисли пак.

Олег Иванов
Аре със здраве!

Аааа, не - не знам някога да се е приемало, че животът е по-малко ценен от имота. Позоваването на конституцията е, грубо казано, само колкото да се позовеш на нещо, и ползваш, нормално, тази конституция, която действа в момента - ако в нея има такъв текст. Ако няма, ще има друг - например от типа на "гарантира се неприкосновеността на личността", а дори да няма хич такъв текст точно в конституцията, това ни най-малко не значи, че е възможно животът на който и да било, видите ли, да не се смята от законодателя за толкова ценен, колкото била собствеността. Въпрос на формулировка, на епоха и на техника на съставяне.
Освен в конституцията, такива текстове има и в международноправните актове.

Не знам кое тълкувание имаш предвид, много е вероятно да говориш за решението на КС от 97-ма. КС, разбира се, няма как да не се позове на текст(ове) от конституцията - това му е работата.

А и дядо ти нали по времето на комунизма е работил?

Мисля че по времето на комунизма е бил пенсионер. Прокурор е бил някъде 20та година. След идването на Стамболов, му поставят невъзможни искания, и той напуска и работи през останалото време като адвокат. Това го и спасява де, след 9ти.

Bеer? Mоre?
Плацебото

В Търновската конституция наистина няма аналогичен текст, току-що проверих и не открих. Дълбоко ме съмнява обаче и тогава някой в прав текст да е казвал "имотът е по-ценен от живота на крадеца (щото за имота пише в ТК, че е неприкосновен, а за живота не пише )".
Колкото до по-"либералното" отношение към защитата на имот с цената на живота - нямам причина да се съмнявам в думите на дядо ти и не съм живяла тогава, но ако през 20-те години е било различно от сега, е въпрос на времена и нрави, както е казал Юлиан Вучков, тоест на толерастия, на нрави, които зависят от времето, а не от господстващата идеология. ЕКПЧОС (конвенцията, по която сички недоволни у нас заплашват да стигнат до Страсбург) например също изрично защитава правото на живот.

Въпросът е че е имало закон за борба с бандитизма, който е бил доста суров. А този закон се е появил - във връзка нарастването на бандитизма.
Капичването на дърво върху железопътните релси може да е дребно хулиганство, може да е и акт на тероризъм.
Между другото за онези години съм чувал случаи за стрелба по крадци със сол например. Но ако е просто крадец в градина - не знам да е имало свободен отстрел. Не сме толкова кръвожадни, колкото изглежда на пръв поглед.

Чисто хипотетично. Докато съм висял в коридорите на разните съдилища, във връзка с разни делби и други имотни дела, съм чел каквото виси там. Та - до колкото разбирам, при наказателните дела над 50% от състава са съдебни заседатели. И се чудя какво ли би се получило, ако тези съдебни заседатели решат че човека е невинен, въпреки мнението на съдиите?

Bеer? Mоre?
Плацебото

Ми кво да стане - в горните инстанции съставът е от по трима съдии.
Има такива случаи - не е често, но има, да бъде осъден някой или оправдан само с гласовете на съдебните заседатели.

За другото, сигурно имаш предвид Закона за изтребление на разбойниците (от 1922 г. бил, аз бях останала с впечатление, че е от края на 19 век, не съм сигурна дали не е имало и друг такъв преди него) - мечта за всеки съвременен смел защитник на имота си, на който му пречи некадърният български съд, ма все пак и в него не пише, че всеки може да треби разбойници, пише само за определени от общината ли беше, потераджии.

Законът

П.П. Капичването на дърво върху релси при никакво положение не е толкова дребно, че да е дребно хулиганство (е, освен ако релсите са видимо неизползваеми от години), но за "тероризъм", тоест престъпленията против републиката и пр., ако тях имаш предвид, си трябва съответното намерение, то се съдържа в състава на тези престъпления. Ако го няма, е нещо друго, например престъпление по транспорта.
Не е достатъчно просто да убиеш или застрашиш много хора, за да се наричаш с гордост терорист - кауза си требе.

пише само за определени от общината ли беше, потераджии
Пак бива, ама представи си - община назначава едва ли не съдия, прокурор, адвокат и палач - на куп - в лицето на потеряджиите.
Не е лошо като идея. Потеряджии които отиват на лов за крадци на селскостопанска продукция. Опит си трябва. И не от всеки става стрелец.

Мерси за поучението - тоест ако човек причини дори дребни щети с идеята за терор е терорист, ако причини смъртта на много хора с терорирстични методи, но без идеята за терор е просто убиец по непредпазливост*?
–––––––––
* Ясно ми е че термина е друг.

Bеer? Mоre?
Плацебото

ако "пилотите" на 11 септември бяха УГРП, "набрали" самолетите за джилязу, всичко би било ОК.

СЕЛИАНИ ПРОСТИ СТИГА СТЕ ПЛИУЛИ ОСТАВЕТЕ БОИКО ДА РАБОТИ ЩЕ ДОИДЕ ОНИА ПЕДАЛ ИЩЕ ВИДИТЕ ТАПАЗИ

Лаишките мнения по сериозни теми са нищо повече от. . . лаишки мнения.

Перефразирайки думите на съмишленик: Нелепо е да се подкрепя абсурдната теза за невинността на Опиц с афиширане на неприкосновеността на частната собственост, при положение, че убийството не е поради самоотбрана, а е умишлено, че видите ли, убитият заслужавал да бъде убит независимо къде е влязъл (има се впредвид вход-стълбище на кооперация, например, чиято собственост е в идеални части и е съ_собственост), независимо, че не е извършил престъпление, понеже изначално бил престъпник, бил наркоман, бил. . . бил си е за отстрел и толкоз. . .

"Когато на 5. февруари 2007 г. г-н Опиц умъртвява г-н Янчев последният не е бил извършил кражба нито от ателието на г-н Опиц, намиращо се на партерния етаж от сградата, нито от дома на някой от съседите му. Кражба от четвъртия етаж е имало два дни по-рано; може би кражба е щяло да има по-късно - това е нещо, за което и Съдът, и аз, и всички, а и най-вече г-н Опиц може само да гадаем. Фактите не се променят от тези наши д о г а д к и."


Из "Г-н Опиц не е невинен."

автор: Калин Ангелов - адвокат, работи в София

Източник: [линк]

1. Убеден съм, дълбокото основание на много хора да смятат г-н Опиц за невинен е самият факт, че е осъден от съда. В този текст е безпредметно да навлизам в народо-психологическия генезис на това явление и как окарикатуряването на Съда през периода на прехода доведе до този парадокс. Ще посоча само, че обвинявайки Съда на Републиката, за злощастната съдба на г-н Опиц хората критикуват от позиция на сериозно незнание. Кой Съд осъди г-н Опиц? А колко прочетоха съдебното решение? А колко са съдебните решения, занимаващи се със случая на г-н Опиц? Повечето хора не знаят за какво говорят; повечето – говорят a priori.

Общественото говорене у нас за Съда е a priori . През тази истерична седмица така и не прочетох някакво оборване на съда в конкретната му аргументация. А именно Съдът, а не жертвата, изпраща за пет години г-н Опиц в затвора; именно аргументите на Съда, а не наркоманията на убития г-н Янчев, популистките тези на иконописеца, че самият той е жертва. Съдебното решение трябва да бъде прочетено от публиката преди тя да обвини съда, а от там и самата Държава, че защитава крадците и наркоманите, защото именно от съдебното решение разбираме защо всъщност Ние, Народът, сме наказали Убиеца.

Нека да припомня на читателя, че първоначалната присъда на г-н Опиц е била десет години лишаване от свобода. На фона на предвиденото в закона за умишлено убийство (чл. 115 от Наказателния кодекс) наказание от 10 до 20 години, първоначалното наказание на г-н Опиц е било абсолютният минимум. Сега г-н Опиц недоволства, защото ще изтърпи пет години. За убийство на човек! Не мисля, че сама по себе си присъдата е тежка, особено за един иконописец.

Ще кажа на читателя, че огромна част от аргументите, които се излагат по медии и форуми, и които (според изказващите ги) категорично доказват невинността на г-н Опиц, са обсъдени надълго и нашироко в първоинстанционната присъда от Софийски градски съд3.

Тук трябва да се отбележи, че г-н Опиц е осъден за две престъпления: освен за убийството на г-н Янчев (чл. 115 от НК) и за незаконно държане на огнестрелно оръжие – неизправен газов пистолет и шест патрона с метална сачма на върха (чл. 339 ал. 1 от НК). При претърсването на къщата, извършено след убийството, от г-н Опиц е иззет още един функциониращ газов пистолет, а е отбелязано и наличието на ловна карабина. Именно с неизправния газов пистолет е извършено убийството.

Аргументите на г-н Опиц, за да се защити за притежаването на този пистолет са: 1. елементарният начин, по който човек прави този пистолет неизправен и го превръща в огнестрелно оръжие4. Откъде да знае той, че нещо, което може да си купи така свободно, става пистолет за убийства. Патроните също. Той смятал, че става въпрос за стоп-патрони, с които човек не може да бъде убит. Всъщност, за да разбере, че това са патрони със сачми, то той трябва да направи разрез, какъвто разрез г-н Опиц не направил.

Тук г-н Опиц е изложил същите аргументи, с които пред съда са излизали не един или двама държатели на неизправни газови пистолети, а практиката на съда в такива случаи е похвално константна – махнал ли си муфата на газовия си пистолет, държиш незаконно огнестрелно оръжие. Твърденията на г-н Опиц за неговото незнание Съдът посреща с размисъл върху факта, че г-н Опиц е дългогодишен ловец; малко вероятно е, смята Съдът, да не е имал никаква представа за оръжието и боеприпасите, които е държал; още повече, че разказал на дошлия след това полицай, че добре знаел, че ако изтреля тези патрони без да е махнал муфата, то пистолетът е щял да се взриви в ръцете му.

За държането на това оръжие г-н Опиц получава 1 година лишаване от свобода (общо взето, обичайното).

И така, г-н Опиц умъртвява г-н Янчев, застрелвайки го в областта на сърцето, с незаконното огнестрелно оръжие, което е държал.

На фона на това обстоятелство трябва да се разчетат и останалите факти от това

толкова интересно за публиката дело

Общественият глас твърди, че спрямо г-н Опиц следва да бъде приложен института на "неизбежната отбрана". "Г-н Опиц е убил един крадец" – казва този глас – "той е защитавал собствеността си от нападението на г-н Янчев".

Този аргумент е бил застъпен и изложен и пред Съда, който детайлно му отговаря.

Кога може да се говори въобще за неизбежна отбрана? За да има каквато и да е отбрана, е необходимо първо да има нападение. Г-н Янчев е трябвало да нападне някого. Тук думата "нападение" следва да се разбира във възможно най-широкия й смисъл; нападение може да има когато читателят бъде нападнат физически, но нападение има и когато някой е проникнал в дома на читателя без последният да е там, нападение има и когато някой напада съседа на читателя или е проникнал в дома на съседа; теоретично нападение може да има и когато някой държи наркотици в своя дом без да извършва каквото и да е действие или, да обобщим, нападение има при извършването на каквото и да е престъпление. Все пак има едно условие – нападението трябва да бъде непосредствено – то трябва да се извършва в този момент. Само и единствено в този момент читателят има право на законната реакция – отбрана. Отбраната има за цел да се отблъсне нападението. Именно за да възпре нападателя, читателят може да го убие и да претендира оправдание. Читателят, обаче, не извършва отбрана, ако два дни след извършена от дома му кражба, той убие крадеца. Това не е отбрана, това е отмъщение. Читателят няма законно право на отмъщение: то, в демократично-секуларното общество, което си обещахме да изградим, е правомощие единствено и само на Държавата и то при спазването на определена процедура. В такова общество актовете на отмъщение, извършени от читателя, ако съставляват престъпление, се наказват на собствено основание и ако съдът реши така, читателят може да свърши в затвора с петгодишна присъда.

Когато на 5. февруари 2007 г. г-н Опиц умъртвява г-н Янчев последният не е бил извършил кражба нито от ателието на г-н Опиц, намиращо се на партерния етаж от сградата, нито от дома на някой от съседите му. Кражба от четвъртия етаж е имало два дни по-рано; може би кражба е щяло да има по-късно - това е нещо, за което и Съдът, и аз, и ти читателю, а и най-вече г-н Опиц може само да гадаем.

Фактите не се променят от тези наши догадки. А те, определени от Съда, са следните. Синът на г-н Опиц забелязал две съмнителни лица на петия етаж на кооперацията, за които впоследствие се установява, че са г-н Янчев и свидетелят М. На въпроса му какви са и какво дирят тук те отговорили, че търсят своя приятелка. Синът на г-н Опиц им казал, че такава няма във входа и слязъл надолу към ателието на баща си – иконописеца Йордан Опиц, тогава на 57 години. По пътя си спомнил, че два дни по-рано във входа имало кражба. Наред с другите неща от дома на съседите им, било отнето и едно шалче. Едно от лицата имало шалче. Той казал на баща си, че май крадците са пак тук. Г-н Опиц предложил на сина си и на свой приятел, дошъл му на гости – св. Ц, да задържат крадците като за целта им казал да заключат входната врата на кооперацията. Тук Софийският апелативен съд не се съгласява с фактическата обстановка, описана от Софийския градски съд - докато за СГС г-н Опиц остава на улицата извън сградата, а синът и приятелят му влизат в ателието му по негово нареждане, за САС и тримата остават извън сградата. Важното обаче е, че и двата съда единодушно приемат разказаното от свидетеля М. – другия набеден крадец, че когато излезли на площадката от асансьора, на стълбището нямало никой, но установили, че входната врата е заключена, а през нея видели група хора, сред които се откроявал г-н Опиц, демонстриращ пистолета си.

Убитият, г-н Янчев се качил на стълбищния полуетаж, отворил прозореца, стъпил на перваза, чул заплахата на г-н Опиц отдолу "Спри! Ще стрелям!" и скочил. Свидетелят М. не е сигурен кога е чул изстрела – докато г-н Янчев е бил горе на прозореца или след като скочил. Експертизата обаче показала, че сачмата е проникнала в тялото на убития докато то е било в приклекнало положение, а стрелящият изправен. Г-н Янчев обаче бързо се изправил и побягнал към бул. Дондуков.

Междувременно, видял случилото се, свидетелят М. се поколебал дали да скочи. Във входа влезли синът и приятелят на г-н Опиц, които притиснали М. към стената и го смъкнали на пода; малко след тях при него дошъл самият г-н Опиц, който, след като прибрал гилзата, се приближил до М. и му нанесъл удар с дръжката на пистолета. След това влязъл в ателието си, свалил пълнителя, извадил патроните и оставил всичко на масата. На дошлите малко по-късно полицаи разказал за случая, съобщил, че е стрелял по едно от лицата и предал доброволно пистолета.

Избягалият и прострелян г-н Янчев постепенно забавил своите движения, но успял да стигне до кръстовището на бул. Васил Левски и бул. Дондуков, където паднал пред известна столична сладкарница. Неизвестна жена съобщила на работещите там свидетели, че пред нея има "умиращ човек". Същият имал разкъсване на сърцето и изсипване на 350 мл. кръв в сърцевата торбичка, разкъсване на левия бял дроб и изсипване на 400 мл. кръв в лявата гръдна кухина, разкъсване на диафрагмата и дебелочревния опорък.

Къде в цялата тази история може да се търси "нападение" от страна на г-н Янчев?

Когато той и свидетелят М. били заварени от сина на г-н Опиц на петия етаж, те не били проникнали в никое жилище, не били извадили някакви инструменти за разбиване на врати, не изнасяли някаква крадена вещ и въобще по никакъв начин не били обективирали някакво свое намерение да извършват кражба във входа на г-н Опиц. Цинично-ироничният момент тук е, че ако г-н Янчев или свидетелят М. са били задържани след акцията на г-н Опиц, то полицията най-вероятно щеше да ги освободи поради простата причина, че извършено престъпление през този ден в кооперацията не е имало (до убийството). Именно поради това не е имало и нападение, срещу което да се реагира. Тук г-н Опиц не може да търси прилагане на института на неизбежната отбрана - за някаква, извършвана към деня на убийството, кражба такава не е имало.

Нападение обаче може да има другаде.

Г-н Опиц твърди, че когато г-н Янчев е скочил от прозореца, същият го е напсувал и се насочил към него с държаната в ръката му отвертка и за да се защити, произвел изстрела, убил последния.

Наличието или не на тази отвертка обхваща една сериозна част от разсъжденията на съда; вижда се, че в съдебните пледоарии този въпрос е бил разискван с особена острота. Защитата на г-н Опиц е твърдяла, че отвертката е била в ръцете на г-н Янчев още като е отварял прозореца.

Свидетелят М. твърди, че г-н Янчев е отворил прозореца по най-обикновен начин – със силно издърпване и изскърцване, характерно за всяка по-стара дограма. Свидетелите на г-н Опиц – напротив – чрез отвертката, тъй като прозорецът не можело да бъде отворен по друг начин. После свидетелят М. твърди, г-н Янчев така и не приближил г-н Опиц, а след изстрела направо избягал.

Очевидно пред съда е бил поставен въпроса на кого да вярва – на един наркоман или на едни неосъждани никога граждани, при това единият от тях иконописец. Съдът отговаря:

…при преценка на достоверността на гласните доказателства, е недопустимо да се цени единствено и само съдебното минало на свидетеля или наличието на някаква зависимост към наркотични вещества, от една страна и да се дава приоритет на професията на даден свидетел или чистото му съдебно минало, а да се пренебрегват същевременно наличните връзки и подбудите, които карат свидетелите да дадат конкретните показания.

Това, че някой е иконописец, не прави думите му по-достоверни при положение, че останалите факти по делото говорят различно.

Прозорецът е огледан и по него не са открити никакви следи от интервенция. Г-н Янчев не е държал отвертка като е отварял прозореца. Освен това проникването на сачмата в тялото показвало, че стрелящият е бил изправен, а убитият – приклекнал. Г-н Янчев не е приближавал убиеца си когато сачмата е навлизала в тялото му, просто е бил приклекнал след като е скочил от височина от метър и половина [тоест, бил е убит, когато е бягал, за да се спаси именно от пистолета].

Колкото и да се кълне иконописецът, фактите говорят срещу него – той не е бил нападнат когато е убил. И тук внимание заслужава анализът на Съда за еволюцията на обясненията на г-н Опиц и на показанията на гостуващия му приятел и полицаят Х.Х., който говорил първи с г-н Опиц след убийството.

Приятелят на г-н Опиц в досъдебното производство е твърдял, че наблюдавал двете момчета през цялото време докато са били в коридора, но така и не споменава Янчев да е държал нещо в ръката си (въпреки, че споменава далеч по дребни детайли). За сметка на това обаче, пред съда, същият свидетел твърди, че видял как г-н Янчев бръкнал в джоба си и извадил нещо, което приличало на отвертка.

Полицаят Х.Х. в разпита си пред дознател на 14.05.2007 подробно преразказва казаното му от г-н Опиц за случая, но не споменава някой да му е казвал нещо за каквато и да е отвертка. За сметка на това, в съдебното заседание на 29.10.2010 г. същият свидетел, още преди да му е поставен какъвто и да е въпрос от страните, "услужливо си спомнил, че подсъдимият му казал, че простреляното лице държало отвертка в ръката си". На съда това обстоятелство му изглежда съмнително, още повече като се вземе предвид факта, че г-н Опиц от 15 години е оценител, работещ често с V-то РПУ (откъдето е полицаят Х.Х. и което е разследвало убийството).

Съдът коментира и обясненията на г-н Опиц, дадени на 27.10.2010, в които има сериозни разминавания кога е възприел отвертката. Съдът заключава, че според него г-н Опиц и свидетелите му се опитват да предложат на съда показания, които да обслужват тезата му, но които не са достоверни (въпреки почтеността на свидетелите и иконописеца) и които не отговарят на истината.

Накрая съдът заключава, че г-н Опиц е умъртвил г-н Янчев умишлено. Формата на неговата вина е "евентуален умисъл". Тази конструкция може да се види странна на незапознатия с юридическите тънкости читател. Все пак най-общо може да се каже, че според съда г-н Опиц е убил г-н Янчев с изстрел, като е бил напълно безразличен към възможността да го убие.

Между другото, гледайки медийните изяви на г-н Опиц през тази седмица, ти как мислиш читателю, дали сега – повече от пет години след убийството, на г-н Опиц е почнало да му пука затова, че е умъртвил друго човешко същество? Що за иконописец е този, който цени собствеността повече от живота? Не знам, това е отговор, който г-н Опиц ще дава не пред мен или пред теб читателю. Междувременно той ще трябва да изтърпи наказанието си в затвора. Там, известно е, е пълно с невинни, така че ще срещне разбиране. И надявам се президентството да не унижи до такава степен българския Съд, че да се подаде на натиска на една инфантилна интернет тълпа като помилва бързо-бързо г-н Опиц.

Но дори и да го направи, това няма да промени факта, че г-н Опиц е убиец5.


Бележки

1 Наистина, след като бях деликатно и учтиво запитан от един стар другар какво мисля по въпроса!

2 Тук е без значение как конкретно ще го назовем: Присъда, Разпореждане, Определение и пр.

3 Препоръчвам на читателя да се запознае най-вече с Мотивите на Софийски градски съд, които са 36 страници. Те се преповтарят до голяма степен от решението на Софийския апелативен съд и това на ВКС.

4 Мисля, сравнително скоро беше въведена забрана за продажбата на този тип газови пистолети, тъй като се установи, че наистина твърде лесно се превръщат в огнестрелни.

5 Виж защо, в Решение № 6/2012 по к.д. № 3/2012 на Конституционния съд на Република България

. . .

---

[линк]

Цитат от форум, по повод казуса:

"ДА ВИ [тук следва една от най-долните просташи псувни] БЪЛГАРСКА. НАПРАВИХТЕ МЕ ЗА СМЯХ ПРЕД ДРУГИТЕ ХАНОВЕ, ЦАРЕ И Т. Н. ПО ТЕЗИ ЗЕМИ ДОВЕДОХ СМЕЛИ ВОЙНИ, А СЕГА ВИЖДАМ ИЗРОДЕНИ ХЛЕНЧЕЩИ ФОРУМЦИ. АЗ ЛИ ТРЯБВА ДА НАСЕКА НА ПАРЧЕТА СЪДИЯТА, КОЙТО СЕ ГАВРИ С ПЛЕМЕТО БЪЛГАРСКО?"

Край на цитата

Добре е, че Съда не е в ръцете на такива хора, щото тогаз не само цигани щяха да отиват за сапун.

За да се установи обективната истина освен съдия/съдии, по случая са работили и прокурор, разследващи органи. . . Така че, ако някой сипе обвинения, то обвинява не един или двама човеци, а всъщност доста хора, и главното: обвинява професионалисти от гледната точка на лаик, градящ аргументите си на основата на пристрастните си предубедености.

От НК:

Чл. 18. Съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.


. . .

---

[линк]

ти май наистина си мислиш, че някой още те чете.
Предупредих те нещо, чао за една седмица.

СЕЛИАНИ ПРОСТИ СТИГА СТЕ ПЛИУЛИ ОСТАВЕТЕ БОИКО ДА РАБОТИ ЩЕ ДОИДЕ ОНИА ПЕДАЛ ИЩЕ ВИДИТЕ ТАПАЗИ

Не, бре - пак си е умишлено, не е по непредпазливост, просто нямаш право да се наредиш до Ал Кайда и Брайвик.