|
Лаишките мнения по сериозни теми са нищо повече от. . . лаишки мнения.
Перефразирайки думите на съмишленик: Нелепо е да се подкрепя абсурдната теза за невинността на Опиц с афиширане на неприкосновеността на частната собственост, при положение, че убийството не е поради самоотбрана, а е умишлено, че видите ли, убитият заслужавал да бъде убит независимо къде е влязъл (има се впредвид вход-стълбище на кооперация, например, чиято собственост е в идеални части и е съ_собственост), независимо, че не е извършил престъпление, понеже изначално бил престъпник, бил наркоман, бил. . . бил си е за отстрел и толкоз. . .
"Когато на 5. февруари 2007 г. г-н Опиц умъртвява г-н Янчев последният не е бил извършил кражба нито от ателието на г-н Опиц, намиращо се на партерния етаж от сградата, нито от дома на някой от съседите му. Кражба от четвъртия етаж е имало два дни по-рано; може би кражба е щяло да има по-късно - това е нещо, за което и Съдът, и аз, и всички, а и най-вече г-н Опиц може само да гадаем. Фактите не се променят от тези наши д о г а д к и."
Из "Г-н Опиц не е невинен."
автор: Калин Ангелов - адвокат, работи в София
Източник:
1. Убеден съм, дълбокото основание на много хора да смятат г-н Опиц за невинен е самият факт, че е осъден от съда. В този текст е безпредметно да навлизам в народо-психологическия генезис на това явление и как окарикатуряването на Съда през периода на прехода доведе до този парадокс. Ще посоча само, че обвинявайки Съда на Републиката, за злощастната съдба на г-н Опиц хората критикуват от позиция на сериозно незнание. Кой Съд осъди г-н Опиц? А колко прочетоха съдебното решение? А колко са съдебните решения, занимаващи се със случая на г-н Опиц? Повечето хора не знаят за какво говорят; повечето – говорят a priori.
Общественото говорене у нас за Съда е a priori . През тази истерична седмица така и не прочетох някакво оборване на съда в конкретната му аргументация. А именно Съдът, а не жертвата, изпраща за пет години г-н Опиц в затвора; именно аргументите на Съда, а не наркоманията на убития г-н Янчев, популистките тези на иконописеца, че самият той е жертва. Съдебното решение трябва да бъде прочетено от публиката преди тя да обвини съда, а от там и самата Държава, че защитава крадците и наркоманите, защото именно от съдебното решение разбираме защо всъщност Ние, Народът, сме наказали Убиеца.
Нека да припомня на читателя, че първоначалната присъда на г-н Опиц е била десет години лишаване от свобода. На фона на предвиденото в закона за умишлено убийство (чл. 115 от Наказателния кодекс) наказание от 10 до 20 години, първоначалното наказание на г-н Опиц е било абсолютният минимум. Сега г-н Опиц недоволства, защото ще изтърпи пет години. За убийство на човек! Не мисля, че сама по себе си присъдата е тежка, особено за един иконописец.
Ще кажа на читателя, че огромна част от аргументите, които се излагат по медии и форуми, и които (според изказващите ги) категорично доказват невинността на г-н Опиц, са обсъдени надълго и нашироко в първоинстанционната присъда от Софийски градски съд3.
Тук трябва да се отбележи, че г-н Опиц е осъден за две престъпления: освен за убийството на г-н Янчев (чл. 115 от НК) и за незаконно държане на огнестрелно оръжие – неизправен газов пистолет и шест патрона с метална сачма на върха (чл. 339 ал. 1 от НК). При претърсването на къщата, извършено след убийството, от г-н Опиц е иззет още един функциониращ газов пистолет, а е отбелязано и наличието на ловна карабина. Именно с неизправния газов пистолет е извършено убийството.
Аргументите на г-н Опиц, за да се защити за притежаването на този пистолет са: 1. елементарният начин, по който човек прави този пистолет неизправен и го превръща в огнестрелно оръжие4. Откъде да знае той, че нещо, което може да си купи така свободно, става пистолет за убийства. Патроните също. Той смятал, че става въпрос за стоп-патрони, с които човек не може да бъде убит. Всъщност, за да разбере, че това са патрони със сачми, то той трябва да направи разрез, какъвто разрез г-н Опиц не направил.
Тук г-н Опиц е изложил същите аргументи, с които пред съда са излизали не един или двама държатели на неизправни газови пистолети, а практиката на съда в такива случаи е похвално константна – махнал ли си муфата на газовия си пистолет, държиш незаконно огнестрелно оръжие. Твърденията на г-н Опиц за неговото незнание Съдът посреща с размисъл върху факта, че г-н Опиц е дългогодишен ловец; малко вероятно е, смята Съдът, да не е имал никаква представа за оръжието и боеприпасите, които е държал; още повече, че разказал на дошлия след това полицай, че добре знаел, че ако изтреля тези патрони без да е махнал муфата, то пистолетът е щял да се взриви в ръцете му.
За държането на това оръжие г-н Опиц получава 1 година лишаване от свобода (общо взето, обичайното).
И така, г-н Опиц умъртвява г-н Янчев, застрелвайки го в областта на сърцето, с незаконното огнестрелно оръжие, което е държал.
На фона на това обстоятелство трябва да се разчетат и останалите факти от това
толкова интересно за публиката дело
Общественият глас твърди, че спрямо г-н Опиц следва да бъде приложен института на "неизбежната отбрана". "Г-н Опиц е убил един крадец" – казва този глас – "той е защитавал собствеността си от нападението на г-н Янчев".
Този аргумент е бил застъпен и изложен и пред Съда, който детайлно му отговаря.
Кога може да се говори въобще за неизбежна отбрана? За да има каквато и да е отбрана, е необходимо първо да има нападение. Г-н Янчев е трябвало да нападне някого. Тук думата "нападение" следва да се разбира във възможно най-широкия й смисъл; нападение може да има когато читателят бъде нападнат физически, но нападение има и когато някой е проникнал в дома на читателя без последният да е там, нападение има и когато някой напада съседа на читателя или е проникнал в дома на съседа; теоретично нападение може да има и когато някой държи наркотици в своя дом без да извършва каквото и да е действие или, да обобщим, нападение има при извършването на каквото и да е престъпление. Все пак има едно условие – нападението трябва да бъде непосредствено – то трябва да се извършва в този момент. Само и единствено в този момент читателят има право на законната реакция – отбрана. Отбраната има за цел да се отблъсне нападението. Именно за да възпре нападателя, читателят може да го убие и да претендира оправдание. Читателят, обаче, не извършва отбрана, ако два дни след извършена от дома му кражба, той убие крадеца. Това не е отбрана, това е отмъщение. Читателят няма законно право на отмъщение: то, в демократично-секуларното общество, което си обещахме да изградим, е правомощие единствено и само на Държавата и то при спазването на определена процедура. В такова общество актовете на отмъщение, извършени от читателя, ако съставляват престъпление, се наказват на собствено основание и ако съдът реши така, читателят може да свърши в затвора с петгодишна присъда.
Когато на 5. февруари 2007 г. г-н Опиц умъртвява г-н Янчев последният не е бил извършил кражба нито от ателието на г-н Опиц, намиращо се на партерния етаж от сградата, нито от дома на някой от съседите му. Кражба от четвъртия етаж е имало два дни по-рано; може би кражба е щяло да има по-късно - това е нещо, за което и Съдът, и аз, и ти читателю, а и най-вече г-н Опиц може само да гадаем.
Фактите не се променят от тези наши догадки. А те, определени от Съда, са следните. Синът на г-н Опиц забелязал две съмнителни лица на петия етаж на кооперацията, за които впоследствие се установява, че са г-н Янчев и свидетелят М. На въпроса му какви са и какво дирят тук те отговорили, че търсят своя приятелка. Синът на г-н Опиц им казал, че такава няма във входа и слязъл надолу към ателието на баща си – иконописеца Йордан Опиц, тогава на 57 години. По пътя си спомнил, че два дни по-рано във входа имало кражба. Наред с другите неща от дома на съседите им, било отнето и едно шалче. Едно от лицата имало шалче. Той казал на баща си, че май крадците са пак тук. Г-н Опиц предложил на сина си и на свой приятел, дошъл му на гости – св. Ц, да задържат крадците като за целта им казал да заключат входната врата на кооперацията. Тук Софийският апелативен съд не се съгласява с фактическата обстановка, описана от Софийския градски съд - докато за СГС г-н Опиц остава на улицата извън сградата, а синът и приятелят му влизат в ателието му по негово нареждане, за САС и тримата остават извън сградата. Важното обаче е, че и двата съда единодушно приемат разказаното от свидетеля М. – другия набеден крадец, че когато излезли на площадката от асансьора, на стълбището нямало никой, но установили, че входната врата е заключена, а през нея видели група хора, сред които се откроявал г-н Опиц, демонстриращ пистолета си.
Убитият, г-н Янчев се качил на стълбищния полуетаж, отворил прозореца, стъпил на перваза, чул заплахата на г-н Опиц отдолу "Спри! Ще стрелям!" и скочил. Свидетелят М. не е сигурен кога е чул изстрела – докато г-н Янчев е бил горе на прозореца или след като скочил. Експертизата обаче показала, че сачмата е проникнала в тялото на убития докато то е било в приклекнало положение, а стрелящият изправен. Г-н Янчев обаче бързо се изправил и побягнал към бул. Дондуков.
Междувременно, видял случилото се, свидетелят М. се поколебал дали да скочи. Във входа влезли синът и приятелят на г-н Опиц, които притиснали М. към стената и го смъкнали на пода; малко след тях при него дошъл самият г-н Опиц, който, след като прибрал гилзата, се приближил до М. и му нанесъл удар с дръжката на пистолета. След това влязъл в ателието си, свалил пълнителя, извадил патроните и оставил всичко на масата. На дошлите малко по-късно полицаи разказал за случая, съобщил, че е стрелял по едно от лицата и предал доброволно пистолета.
Избягалият и прострелян г-н Янчев постепенно забавил своите движения, но успял да стигне до кръстовището на бул. Васил Левски и бул. Дондуков, където паднал пред известна столична сладкарница. Неизвестна жена съобщила на работещите там свидетели, че пред нея има "умиращ човек". Същият имал разкъсване на сърцето и изсипване на 350 мл. кръв в сърцевата торбичка, разкъсване на левия бял дроб и изсипване на 400 мл. кръв в лявата гръдна кухина, разкъсване на диафрагмата и дебелочревния опорък.
Къде в цялата тази история може да се търси "нападение" от страна на г-н Янчев?
Когато той и свидетелят М. били заварени от сина на г-н Опиц на петия етаж, те не били проникнали в никое жилище, не били извадили някакви инструменти за разбиване на врати, не изнасяли някаква крадена вещ и въобще по никакъв начин не били обективирали някакво свое намерение да извършват кражба във входа на г-н Опиц. Цинично-ироничният момент тук е, че ако г-н Янчев или свидетелят М. са били задържани след акцията на г-н Опиц, то полицията най-вероятно щеше да ги освободи поради простата причина, че извършено престъпление през този ден в кооперацията не е имало (до убийството). Именно поради това не е имало и нападение, срещу което да се реагира. Тук г-н Опиц не може да търси прилагане на института на неизбежната отбрана - за някаква, извършвана към деня на убийството, кражба такава не е имало.
Нападение обаче може да има другаде.
Г-н Опиц твърди, че когато г-н Янчев е скочил от прозореца, същият го е напсувал и се насочил към него с държаната в ръката му отвертка и за да се защити, произвел изстрела, убил последния.
Наличието или не на тази отвертка обхваща една сериозна част от разсъжденията на съда; вижда се, че в съдебните пледоарии този въпрос е бил разискван с особена острота. Защитата на г-н Опиц е твърдяла, че отвертката е била в ръцете на г-н Янчев още като е отварял прозореца.
Свидетелят М. твърди, че г-н Янчев е отворил прозореца по най-обикновен начин – със силно издърпване и изскърцване, характерно за всяка по-стара дограма. Свидетелите на г-н Опиц – напротив – чрез отвертката, тъй като прозорецът не можело да бъде отворен по друг начин. После свидетелят М. твърди, г-н Янчев така и не приближил г-н Опиц, а след изстрела направо избягал.
Очевидно пред съда е бил поставен въпроса на кого да вярва – на един наркоман или на едни неосъждани никога граждани, при това единият от тях иконописец. Съдът отговаря:
…при преценка на достоверността на гласните доказателства, е недопустимо да се цени единствено и само съдебното минало на свидетеля или наличието на някаква зависимост към наркотични вещества, от една страна и да се дава приоритет на професията на даден свидетел или чистото му съдебно минало, а да се пренебрегват същевременно наличните връзки и подбудите, които карат свидетелите да дадат конкретните показания.
Това, че някой е иконописец, не прави думите му по-достоверни при положение, че останалите факти по делото говорят различно.
Прозорецът е огледан и по него не са открити никакви следи от интервенция. Г-н Янчев не е държал отвертка като е отварял прозореца. Освен това проникването на сачмата в тялото показвало, че стрелящият е бил изправен, а убитият – приклекнал. Г-н Янчев не е приближавал убиеца си когато сачмата е навлизала в тялото му, просто е бил приклекнал след като е скочил от височина от метър и половина [тоест, бил е убит, когато е бягал, за да се спаси именно от пистолета].
Колкото и да се кълне иконописецът, фактите говорят срещу него – той не е бил нападнат когато е убил. И тук внимание заслужава анализът на Съда за еволюцията на обясненията на г-н Опиц и на показанията на гостуващия му приятел и полицаят Х.Х., който говорил първи с г-н Опиц след убийството.
Приятелят на г-н Опиц в досъдебното производство е твърдял, че наблюдавал двете момчета през цялото време докато са били в коридора, но така и не споменава Янчев да е държал нещо в ръката си (въпреки, че споменава далеч по дребни детайли). За сметка на това обаче, пред съда, същият свидетел твърди, че видял как г-н Янчев бръкнал в джоба си и извадил нещо, което приличало на отвертка.
Полицаят Х.Х. в разпита си пред дознател на 14.05.2007 подробно преразказва казаното му от г-н Опиц за случая, но не споменава някой да му е казвал нещо за каквато и да е отвертка. За сметка на това, в съдебното заседание на 29.10.2010 г. същият свидетел, още преди да му е поставен какъвто и да е въпрос от страните, "услужливо си спомнил, че подсъдимият му казал, че простреляното лице държало отвертка в ръката си". На съда това обстоятелство му изглежда съмнително, още повече като се вземе предвид факта, че г-н Опиц от 15 години е оценител, работещ често с V-то РПУ (откъдето е полицаят Х.Х. и което е разследвало убийството).
Съдът коментира и обясненията на г-н Опиц, дадени на 27.10.2010, в които има сериозни разминавания кога е възприел отвертката. Съдът заключава, че според него г-н Опиц и свидетелите му се опитват да предложат на съда показания, които да обслужват тезата му, но които не са достоверни (въпреки почтеността на свидетелите и иконописеца) и които не отговарят на истината.
Накрая съдът заключава, че г-н Опиц е умъртвил г-н Янчев умишлено. Формата на неговата вина е "евентуален умисъл". Тази конструкция може да се види странна на незапознатия с юридическите тънкости читател. Все пак най-общо може да се каже, че според съда г-н Опиц е убил г-н Янчев с изстрел, като е бил напълно безразличен към възможността да го убие.
Между другото, гледайки медийните изяви на г-н Опиц през тази седмица, ти как мислиш читателю, дали сега – повече от пет години след убийството, на г-н Опиц е почнало да му пука затова, че е умъртвил друго човешко същество? Що за иконописец е този, който цени собствеността повече от живота? Не знам, това е отговор, който г-н Опиц ще дава не пред мен или пред теб читателю. Междувременно той ще трябва да изтърпи наказанието си в затвора. Там, известно е, е пълно с невинни, така че ще срещне разбиране. И надявам се президентството да не унижи до такава степен българския Съд, че да се подаде на натиска на една инфантилна интернет тълпа като помилва бързо-бързо г-н Опиц.
Но дори и да го направи, това няма да промени факта, че г-н Опиц е убиец5.
Бележки
1 Наистина, след като бях деликатно и учтиво запитан от един стар другар какво мисля по въпроса!
2 Тук е без значение как конкретно ще го назовем: Присъда, Разпореждане, Определение и пр.
3 Препоръчвам на читателя да се запознае най-вече с Мотивите на Софийски градски съд, които са 36 страници. Те се преповтарят до голяма степен от решението на Софийския апелативен съд и това на ВКС.
4 Мисля, сравнително скоро беше въведена забрана за продажбата на този тип газови пистолети, тъй като се установи, че наистина твърде лесно се превръщат в огнестрелни.
5 Виж защо, в Решение № 6/2012 по к.д. № 3/2012 на Конституционния съд на Република България
. . .
Редактирано от Ежко на 07.10.12 15:25.
|
[
( )