Англичаните явно са решили да разкрият логиката зад третата политическа сила ("балансьор"). Сега защо ще разкриват тази схема, освен ако нямат нова по-съвършена е друг въпрос.

Общо взето третата по големина политическа сила не защитава някаква обществена позиция по нито един обществен проблем, ами основава цялата си политика на лавиране и издействане на министерски кресла и чрез тях облаги от първата или втората политическа сила, в зависимост от това с коя от тях е постигната сделка по съставяне на правителство. Третата политическа сила не защитава интереса на електората си, нито е контролирана от този електорат, защото тя печели огромната си власт чрез лавиране между първата и втората политическа сила, а не благодарение на своя електорат (т.е. няма инцентива за подобряване на състоянието на този електорат). Всичко това следва математически от самото устройство на политическата система, а англичаните, за разлика от българите, са го знаели много добре отдавна.

Третата партия е много удобна за прокарване на политики, които са в разрез с желанията на цялото общество. Причината е, че с наказателния вот след разочарование, обществото може най-много да размени местата на първата и втората партия, а третата остава на мястото си. След това третата партия пак влиза в съставянето на правителство, и вкарва своите политики, колкото и непопулярни или директно вредни да са те за обществото.

В нашата политическа система Ахмед Доган правилно е формулирал партията си като либерална. Защото използвайки лоста да е трета политическа партия, което той явно е знаел още тогава, той е особено подходящ да прокарва изменящи обществото политики. Той може да прокарва такива политики в страната, че оставайки ненаказан, при постоянните си сделки, ако иска може да ни направи на маймуни, либерални подметки или комунистически павета, в зависимост от желанието си. Това не се дължи на неговия политически талант, ами на това, че му е организирана 3-та политическа сила в страната.

Същото беше възможно и с Волен Сидеров. Той би могъл, при утвърждаването си като трета политическа сила, с времето да насочи страната към силно национал-социалистически курс. Обаче видяхме, че когато той се коалира с Бойко, Борисов му разби партията, вместо да му позволи да определя каквато и да е правителствена политика в желаните от Сидеров точки. Не е ясно дали Волен Сидеров осъзнава напълно силата на това да се затвърди като постоянна 3-та политическа партия. За подобна роля се бори и РЗС, и това обяснява внезапните усилия за създаването на такава партия, без никой да го е очаквал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от dnaunseq на 18.12.11 02:16.