Re: Невидимото управление се превръща в диктатура / Политика, Свят / Политика

В древна Гърция народът никога не е вземал каквито и да е решения. Това са правили от просветените елити
------------------------------------------------------------------------------------------------------

Предполагам, че дължа извинение, че за втори път вземам думата по въпроса за избирателната система. Дискусията обаче набра скорост до такава степен, че имам чувството, че дълго време ще ни занимава.
Най-напред бих желал да разсея подозрението, че смятам партиите и най-вече големите партии за невинни за положението, до което са се докарали и, че трябва да бъдат защитавани на всяка цена. Само че партиите са фундаментът
на парламентарната демокрация и всяко действие, насочено срещу тях, би следвало да се базира на идея не с какво да заменим партиите, а с какво да заменим парламентарната демокрация. Диктатурата е далеч по рационален и ефективен начин на държавно устройство, но ние със сигурност не искаме това.
Моето изходно съображение е, че мажоритарната система е рискована главно с това, че именно може да подмени партиите и да извади на преден план елити с неясен произход, чиято отговорност за управлението на държавата и общините е невидима за окото на избирателя. Стане ли едно управление невидимо, то се превръща неизбежно в диктатура.
Привържениците на мажоритарната система се аргументират с нещо много просто - народът го иска. Народът като народ обаче е абстракция, освен ако не смятаме, че мнозинството винаги има право и каквото реши мнозинството останалите са длъжни да се подчиняват. Като допълнителен аргумент ни дават безспорния исторически факт, че тази концепция за демокрацията съществува още от древна Гърция и на нея се основава цялостното развитие на модерния свят.
Само че в древна Гърция никога народът в съвременното му разбиране не е вземал каквито и да е решения. Решенията са се вземали от просветените елити, надарени с благата на класовата си привилегия. Ако става дума за избори, тогава не са гласували робите и жените, например. Пък и самият избор на мнозинство срещу малцинство е водил до осъдени от историята случаи. Като делото срещу Сократ, например, който е осъден за неправилни философски възгледи от Атинския народен съд. Мнозинството винаги поставя в подчинение малцинството, което в по-късен и по-близък до нас исторически период е обозначен с термина „болшевизъм".
Освен това, ако на всяка цена величаем като догма доминиращото обществено
мнение, това, което иска народът, трябва незабавно да върнем смъртното наказание и да разпуснем парламента, защото хората не искат никакви депутати. Но ако ги питаме как да се избират тези депутати, ще ни предложат поне 100 различни начина за това.
Не може партиите да са виновни, а народът да е невинен. Партиите обаче понасят вината си, защото народът има право да ги наказва, докато няма начин народът да понесе отговорността си за своя неправилен избор, макар че на практика точно това става.
В света има малко повече от 200 държави, но избирателните системи, които се прилагат в тези 200 държави са повече от 600. И няма нито една държава, в която някой да твърди, че избирателната система е справедлива и съвършена. Печалната истина е, че този въпрос се коментира само от гледна точка на въпроса кое обществото смята за по-важно - справедливостта или стабилността. Пропорционалната система е справедлива, защото много точно отразява представителството на всички политически течения и идеологически доктрини. При мажоритарната система институциите са стабилни и няма политически кризи.
Ако сега обаче у нас приложим мажоритарната система, в парламента ще влязат само три партии - ГЕРБ, БСП и ДПС. Има и други партии, които иначе разполагат с реални шансове, най-голямата от които е „Атака". Атака ще получи равномерен вот около 10% от гласуващите в цялата страна, но едва ли ще надхвърли този резултат в който и да е мажоритарен район. Това впрочем се видя ясно на местните избори миналата година.
Аз обаче не се страхувам от „Атака" в парламента, мен ме е страх от „Атака" извън парламента, защото тя няма да изчезне, но извън благородните институции на парламентарната демокрация тя ще се радикализира и ще стане опасна за обществото.
Всичко казано дотук не означава, че съм противник на прилагането на силно мажоритарно начало при избора на депутати. Тъкмо напротив - горещ привърженик съм на т.нар. „германска" избирателна система, която с различни модификации се прилага в близо 15 европейски държави. Тя е особена с това, че разпределението на резултата е пропорционално и нито един глас, подаден за която и да е партия, не се губи, но изборът е мажоритарен, т.е. за личности. И когато тези личности са избрани, те влизат с предимство пред останалите, които са подредени в анонимната пропорционална листа на партията. А когато партията и играла силно, всичките й кандидати могат
да се окажат мажоритарно избрани и от листата да не влезе нито един.
Другият начин е да дадем право на избирателя да подрежда местата в партийните листи, но това в български условия може да обърка гласуването и да го направи недействително, а пък ако се приложи формално като на
европейските избори миналата година, да загуби смисъла си.
С други думи смятам, че тази дискусия трябва да се води и да бъде завършена от хора, които разбират за какво става дума. Референдумът не само е излишен, той е и опасен, защото след него връщане назад няма.
Отделен въпрос е, че темата е толкова далеч от всекидневния интерес на гражданите, че на практика е непостижимо референдумът да премине при нужната активност, за да бъде зачетен резултатът. Провален референдум е още една обществена щета, която ще трябва да платим.

ЮРИЙ АСЛАНОВ