Я, ма точно писано... / Политика, Свят / Политика

Ето ти съвременен апарат на Ботевото писание:

ТОВА ВИ ЧАКА
•

Така, кой знае защо, озаглавил Ботев един от фейлетоните си. И описал в него честния частник: „Отдолу иде кир Михалаки и като върви, сякаш и дуварите му думат: „Машаллах, машаллах! Голям човек, умен човек."

Та иде президент Илия Павлов към телевизията и като върви, сякаш и противопожарното табло му дума: „Машаллах, машаллах! Голям човек, умен човек."А журналистът, дето го интервюира, не го прекъсва като други някои, увлекли се в политдърдорене събеседници. Този път той страхопочитно мълчи. Слуша. Има какво да чуе: „Ъъъъ, как да кажа, положението, хъм казва президент Павлов, - мън е такова, че, нали ааъ при тази ситуация, нали, онакова, се изисква, така де, да се промени положението." И след всичкото ъкане и мъкане от устата му като бисер от кофа се изсипва фразата: „Чуждият капитал е добре дошъл, но да не забравя, че е на гости."

Добре казано. Колко ли изпозавършили дипломисти са се пънали да му я съчинят. Колко ли безсънни нощи е изкарал президент Павлов да я наизусти. Но заслужавало си е. Щото ще дойде чуждият капитал с капиталовложенията си, с предприемачеството, с производството, с правилата, с реда. Отиде му на президент Павлов далаверата. И какво ще остане от него? „Кир Михалаки си дойде - пише Ботев, - но само без пари, без ум и прекръстен от чорбаджи кир Михалаки на Михал." Та ще остане от господин президент Павлов само „Илия тарикатчето". И от негово превъзходителство Блъсков ще остане само „Бабин Петьо".

„Парите са ум, парите са чувства, парите са Бог, парите са живот" - продължава фейлетона си Ботев. По другата програма на телевизията ни научиха на ум, споделиха си чувствата, помолиха се на Бога и ни разказаха за живота си други едни пари. Този път те се наричаха Боян Радев. Той ни посъветва да изберем за президент Атанас Голомеев. Щото бил висок, бил як и бил умен. Благодаря за съветите, ума, чувствата и всичко останало. В хъкамъкането на Илийката имаше повече смисъл.

И „Неделя 150" не мина без едно кир Михалакче. „Депутати да стават хора, които са си надделели на масрафа" - открехна ни то. Щото бедните не могли да бъдат честни. Бедният Левски... Правилно го обесиха, та не можа да стане депутат. Погрижи се за това и хаджи кир Иванчо Пенчович. Той му подписа смъртната присъда. Беше си надделял на масрафа...

Има и други за канене: николастефановци, молловци, найденовци, блъсковци и всякакви превъзходителства. Михалакченца и михалакейченца. Кирове, кирки и кирливани. Ще ни учат на ум, живот и чувства. Ще ги слуша раята, ще ги гледа, ще ги чете и ще си дума: „Машаллах, машаллах! Голям човек, умен човек." Пък после може и да гласува за тях. Добре си го е предусетил Ботев. Това ни чака.