ФОНДАЦИЯ ТИПИНГ ПОИНТ, ГЛАСОВЕТЕ ВИ ЧУВАМЕ / Политика, Свят / Политика

"В Полша, както в повечето източноевропейски страни, завърши дългото либерално десетилетие. (Историците обичат да говорят за дълго столетие, за късо столетие...) Дългото либерално десетилетие започна през 1989 г., според някои то свърши на 11 септември 2001 г., според други - с войната в Ирак и разширяването на ЕС. Но когато и да е свършило, фактът е, че свърши. Характерните черти на това десетилетие са, че обществата бяха водени от една утопия за нормалност или, нещо повече (това, което Жижек нарича "дистопия") - не просто временното изчезване на утопиите, а радостта от политическата им смърт, от отсъствието на социални проекти и социални блянове. Другата черта на това дълго десетилетие беше, че капитализмът и демокрацията се възприемаха като синоними и по никакъв начин не се противопоставяха един на друг. Това десетилетие свърши и днес наблюдаваме постепенното надигане – в Европа като цяло (в този смисъл и Полша, и Франция са част от един и същи разказ) - на пост-утопичния популизъм. Популизмът, разбиран не като идеология, стил или политическа стратегия. А популизмът, разбиран като мислене на политическото. Не говоря за популизма с идеята да го заклеймя, той може да се окаже и шансът на политическото.

Това, което за мен е основното в разбирането на популизма като състояние на обществото, е фактът, че (независимо дали това ни харесва или не) ключовите обществени групи възприемат случващото се, основния структурен конфликт вътре в обществото като конфликт между елитите, от една страна, възприемани като нещо хомогенно и единно – и народа, от другата страна, мислен като нещо хомогенно и единно.

Традиционните политически лоялности са мъртви, няма "ляво" и "дясно", няма консерватори и социалисти, има само "ние" и "те". И "ние", народът, се мисли като непредставен в политическата система или, грубо казано, като предаден. Теорията за "заговора на елитите" е единствената влиятелна политическа доктрина и тя е "всесилна, защото е вярна". Но дали това винаги не е било така? Защо този път антиелитистките настроения са различни. Различното е, че новият антиелитизъм е резултат от една политика, за която се предполагаше, че трябва да скъси разстоянието между елити и народ. Първо, от гледна точка на икономическата политика. Предполагаше се, че когато общото благосъстояние на обществото расте, социалното неравенство започва да се превръща в маловажен фактор. (Американецът не се интересува колко взимат най-богатите хиляда семейства, а се интересува колко взима той.) Утопията за богатото-неравно общество не издържа и десетилетие. Социалното въображение на обществото е егалитарно по дефиниция и американската толерантност към неравенството навярно трябва да се обясни с емигрантския характер на обществото. Повишаването на образоваността на гражданите направи хората много по-критични към своите елити. Днес "естествената власт" на експертите изглежда точно толкова неестествена, колкото и властта на наследствената аристокрация.

Това, което наблюдаваме в Европа, е крахът на меритократичните елити [елити, базирани на експертното знание - б.м.]. Елитите никога не са били по-отворени, отколкото сега. Ако погледнете какъв процент от най-влиятелните и богати хора във Великобритания днес идват от Оксфорд и Кембридж и сравните този процент със ситуацията преди 20 или дори 10 години, ще бъдете учудени колко "плебейски" е сегашният елит. Отварянето на елитите се е състояло. Образованието трябваше не просто да вкара по-смислени хора в елитите, то в същото време трябваше да легитимира по друг начин тези елити. Те трябваше да станат по-приемливи за хората. Парадоксът е в това, че образованието постигна само първото. Сега възможността да влезеш в елита през образователен ценз и успех е по-голяма, отколкото преди 20, 30 или 50 години. Но появата на тези меритократични елити, вместо да направи системата по-легитимна, я направи по-нелегитимна. Първо, оказа се, че тези елити не се различават много един от друг. Ако преди 30 години в парламента лявото и дясното са се различавали по всичко – по начина, по който изглеждат хората, по начина по който са облечени, по начина, по който говорят и т.н. - в момента лявото и дясното не просто не се различават по това, което говорят, те не се различават по това как говорят. И после – меритократичният елит, за разлика от традиционните патерналистични елити, няма усещането, че дължи нещо на другите. Ако ти си убеден, че си успял сам, усещаното ти за социална справедливост е доста изкривено. Ти не мислиш, че дължиш нещо на изгубилите, защото според теб и те са имали шанс да спечелят. За мен липсата на солидарност е резултат и от възхода на меритократичните елити. И затова в едно успяващо общество като полското (между другото, общество, родено от "Солидарност" като политическо движение) новото политическо движение, новата "солидарност", която идва, отказва каквато и да било легитимност на елитите. В крайна сметка и братята Качински, и всички тези, които се появиха заедно с тях във властта, са хора, които търсят легитимност не на базата на някаква експертност. Не на базата на някакъв социален проект. А на базата на "ние сме на ваша страна". Това е основното съобщение: "Аз съм един от вас, на мен не ми пука за всичките либерални табута, за човешки права и прочие либерални глезотии, на мен ми пука за престъпността по улиците на Варшава, аз наистина ще се преборя с корупцията, мен не ме интересуват всички тия адвокати..." Според мен това се случва навсякъде в Европа. И референдумите във Франция и Холандия ясно показаха, че мнозинствата се чувстват предадени. Те все повече вярват в конспиративни теории – за тях конспирацията на елитите е нещо, което е повече от реалност. Това за мен е полският урок. Той не е свързан просто с католицизма, такъв тип представи за света могат да бъдат видени и в други страни. България по свой си, особен начин възпроизвежда част от полските нагласи без католическата църква. Но криминализацията на елитите е факт. Днес в България единственият начин да се участва в политиката е през антиелитарен дискурс. Самите елити вече се опитват да представят себе си като контраелити, за да могат да функционират."

Иван Кръстев

"Глупак ли е Явор Дачков или са го купили?!

Явор Дачков във вестника си (ГЛАСОВЕ, в последния брой) е написал една полемична статия със заглавие "Полет над кукувиче гнездо". Тази статия ще зарадва доста противниците на обединените десни сили, току-виж, предложили му на Дачкова и някое почетно място било в листите за Парламент, било сега дори и за съветник. Този човек още се мъчи да се покаже като "кристално честен", "непримирим срещу всякакви компромиси", "идеалист" и дори "най-твърд антикомуст", "антимафиот" и всичко друго все "анти", ама също така и "най-твърдо". Аман от такива "нравствени" апостоли-самозванковци, заради които българската десница стигна до дереджето, до което стигна.

Най-внимателно изчетох писанието му и дълго мислих върху това доколко чисти са подбудите на този човек, доколко е заблуден, доколко някаква неразумна страст го тласка да заяви такава яростна антикостовистка позиция. Понеже той до вчера или поне до онзи ден сам си се определяше като "костовист", а пък сега защо ли така е намразил Костова? Костов ли се измени или съвестта на Дачков внезапно се пробуди? Или пък Дачков просто си мрази Мартин Заимов та да пише така злобно срещу него? Дали пък не са имали двамата някаква лична дрязга - всичко човек може да си помисли като живее по тия наши паралели?! Или пък дали Дачков не си е имал някакви тайни надеждици и нему някога да предложат един "по-така пост", и сега се е засегнал, че Костов и СДС се сетиха за Заимов, а не за него? Защото това писание на Дачков, както си личи, е неприкрита заявка на амбициозния журналист Дачков за "политическа рол" в отечеството ни. Нека, всеки има право свободно да заяви аспирациите си, но пък, признавам си, през ума ми през цялото време се въртяха съвсем нерадостни и не съвсем безпочвени съмнения дали пък не го купиха най-после този Дачков, понеже перото му все пак е една добра миза?

В този момент, в навечерието на самата кампания, да напишеш такива тъпи обвинения срещу М.Заимов, така грозно да му подлееш вода, си е направо най-добра услуга на неговите противници - съвсем случайно ли е това? Аз не вярвам Дачков да е чак такъв глупак, но си имам своите съмнения по този въпрос. Ако го прави от гол идеализъм, то това е патология: политиката не е пансион за благородни девици, които хълцат от възмущение и си закриват устата с парфюмирани кърпички когато някой каже или направи нещо "мръснишко". Ето защо все повече съм склонен да допусна, че някой плати на Дачкова, та той така патетично да изля сърцето. Знайно е кой може да плати за такава безценна услуга. По нашите географски ширини, повтарям, не е позор да се продадеш за добри пари, напротив, пичовска постъпка е: най-после дойде, изглежда, времето и Явор Дачков да бъде произведен и да му се даде титлата пич...

Но да не кажете, че съм голословен: в уводната си статия Дачков избухва най-злобно и неудържимо плюе срещу две лица: срещу Костов - естествено, всички плюят Костов, защо и той да не изпрати една-две яки плюнки! - и също, незнайно защо, и срещу... Мартин Заимов. Срещу Пл.Юруков не пише, гаче му се чини, че Костов още командва и СДС. Но ето, вижте сами, убедете се доколко са "обективни" тия думи, написани по адрес на десния кандидат:

"Да мълчим, защото някой ще ни обвини в саботиране на някаква кампания, е още по-глупаво. Досега разбрахме от Заимов следното: че не знае за модела "Софиянски", че "ще ги изтреби", че не разбира от корупция, но знае за плъховете в София. Както и че не познава хората, които ще вкарва в общинския съвет..." Да продължавам ли? Има ли смисъл? Не е ли ясно всичко?

Заимов бил "личен избор" на Иван Костов и оракулът Дачков още сега вещае, че Костов трябва да опере пешкира когато Заимов загуби. Като е прочел тия думи Бойко Борисов е рипнал от кеф така силно, че е възможно да си е ударил врата о тавана: шега ли е да ти подадат такъв добър пас? Или пък е скокнал от радост, че сред тия т.н. десни у нас има толкова глупави хора като Дачков, които от един "светъл идеализъм" и заради едната глупост са склонни да изтипосат него самия на така възжелания трон на "дясното пространство"?! Знам ли, но знам едно: бат Бойко е бил прекалено доволен како е чел статията Дачкова. Такива силни емоции, по моята скромна преценка на философ и психолог не се подаряват никому безплатно: всяко нещо си има цената, нали така, Яворе?! Просто питам, интересно ми е? Заради едната наука питам, знаеш, изследовател съм...

Накрая Дачков проплаква: "Нямам за кого да гласувам в София!" И добавя: "Да подкрепям едни мошеници в името на борбата срещу други мошеници след години на лекомислена практика в тази посока, ми се струва глупаво. Даже налудничаво!". Тъй пише чистият като "нравствен самороден кристал" наш журналист Явор Дачков. А на мен, стария психолог, като прочетох тая пламенна угодническа тирада, изгодна най-вече на баш-мошениците, ми хумна единствения спасителен ход на Дачкова от налудността. Знаете ли кой е той, знаете ли какво означава в един момент да решиш повече да не постъпваш глупаво? И наивно? И налудничаво? Ами сигурно се досещате: наивникът престава да бъде наивник само като почне да се продава...

Щото ний, драги ми Дачков, дето предпочитаме да си останем "наивници", дори луди, не щем да се продаваме никому. Ний си имаме своята вера, която не чини никакви пари. Ти, ученият теолог, требва да ги разбираш тия неща. Ний смятаме, че в тази ситуация на всеобща нравствена поквара и на най-пошъл материализъм, в която всичко си има цена, в която всичко се продава и купува - дори и особено такива патетични предизборни статии като твоята! - не е недъг да си останеш наивник, глупак или луд. Щото знаем, че те, лудите, да, именно лудите, пък и наивните, но също тия, които никога няма да се продадат, те ще спасят един ден България. Еееех, да, те, лудите, лудите да са живи и здрави, в тях ни е надеждата, както го е казал поетът. Сещаш ли се кой поет е този бе, Дачков? А продалите се ще получат в добавка към своите пари и също така заслужено вечно презрение..."

Ангел Грънчаров
Събота, 2007, Септември 22