Принципно такъв е резултата когато връчиш на писарушки решаването на практически проблеми, но все пак това което постваш е рибатъла на тезата че:
1. Армията е преди всичко инструмент на политическа власт на Бааистите (без да коментирам доколкото е правилно разпускането на последните) и на властта на Саддам.
2. По него време никой не можеше да каже какво е командването и лоялно на кого. Сега е лесно да кажеш че някой полковник е искал кооперейшън с американската армия, но реално тогава това бяха фактите - имапе подразделения които никой не ги знае къде са, какви са, на кого са лоялни и прочее.
3. Политиката никога не е декларирала че Ирак няма да има армия - точно обратното. Политиката беше в посока на създаване на сили за сигурност гарантиращи демократично развитие и за шиити и за сунити. След тях обхвата им щеше да се разширява накъм собствена охрана на граници и накрая щеше да има нова армия, която да е реален гарант на сигурността в Ирак.

Така както е замислено е логично ми се струва, но когато колата се обърне е лесно да броиш кой точно камък е допринесъл за това.

Изобщо не е логично. И някой от улицата да хванеш, ще ти обясни, че във властта не може да съществува вакуум, и той бива запълнен много бързо. В случая с Ирак от религиозните милиции. Със закриването на армията, броя на въоръжените и готови на насилие хора не намалява с нито един.

Дори болшевиките навремето в Русия са били по-умни, и вместо да закрият армията (защото "не е било ясно на кого е лоялна") са сложили по един политрук във всяко подразделение.

If you want to go somewhere, goto is the best way to get there - Ken Thompson

Редактирано от | на 14.09.07 22:55.

Ами не знам... аз фалирам откъм обяснения за този начин начин на действие.
Може би има - няма доверие в командването, в комуникации и организация, ама чак пък толкова че да вземат превес, още повече пък над последствията на които сме свидетели днес и които са били съвсем предвидими тогава...
От сегашна гледна точка няма много логика, прав си.