КА КА КА КА ......... / Политика, Свят / Политика

12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка

Антибългарската демонстрация в областния център през миналия септемврийски петък е натрапчиво повтаряща се част от колоритния политически декор след 1989 г. Авторите на задграничния сценарий и тукашните невежи братовчеди на Александър Македонски /353-336 г. пр. н. е./ нямат обаче никакви научно-исторически аргументи нито за софийска държавна асимилация на т. н. пирински македонци, а още по малко за "бугарски геноцид върху македонците".
Целенасочено посочената в Скопие дата бележи тъжна страница от новата ни история, защото е свързана с трудоемката тема за македонското направление на българското политическо насилие през периода 1919-1934 г. Именно мистериозното убийство на Т. Александров/31.08.1924/ издълбава дълбока бразда, която остава незапълнена. Народът го е казал мъдро: Кръв с кръв не се измива.
Контурите на плана за неизбежната развръзка са очертани от Иван Михайлов и останалите млади следовници на Т. Александров още в Мелнишко/4.09. 1924/. Ал. Протогеров, от гр. Охрид, о. з. генерал и двамата ръководители на ВМРО в тогавашния Петрички окръг– Алеко Василев, бивш екзархийски учител и българизиран влах от гр. Долна/Баракли/ Джумая и Г. Атанасов, определят деня и мястото на срещата - петък,12 септември, Г. Джумая. Одобрено е мнението на Алеко, Михайлов да бъде обвинителя срещу нелоялната спрямо ВМРО Илинденска организация. С общо съгласие е приет и състава на организационния съд: Йордан Гюрков, П. Михайлов и П. Шанданов.
Успехът на хитро скроения план е предопределен и от осигурения чрез Г. Баждаров и К. Пърличев благосклонен неутралитет на официалната власт в граничния Петрички окръг. Тайно готвеният удар е нанесен на 12 септември вечерта. Кървавата драма се разиграва в къщата на Панайот Райнов, където неочаквано пада убит Алеко Василев, застрелян от Кирил Дрангов, сина на покойния Борис Дрангов от гр. Скопие.
Убийството на Т. Александров вече 79 г. остава все още забулено и от последвалата светкавична разправа с идейните противници на ВМРО. Още на другия ден е убит о. з. подп. Г. Атанасов от Велико Търново. Също на 13 септември, в София Мирчо Кикиритков от Щип застрелва своя съгражданин съдията Владислав/Славчо Ковачев/, идеолог на Македонската емигрантска федеративна организация, а депутата Д. Хаджидимов, пада от куршумите на Владо Черноземски. В околностите на с. Сопово, Дупнишко е заловен и убит Арсени Йовков, а Георги Занков успява да се спаси.
Провалът на опитите за сътрудничество с Коминтерна и зараждащия се в редовете на ВМРО антикомунизъм, обосновават дамгосващите политически етикети: “комунистващи санданисти и македонстващи комунисти”. Ето защо до 19 май 1934 г. бившите серчани и дейци на БКП в Петрички окръг са заведени на таен отчет, а всеки техен замисъл и дело против ВМРО задължително е обект на обичайното строго наказание. През 1924-1925 г. са убити останалите живи членове на някогашния Серски окръжен комитет: Ч. Катранджиев, Ал. Буйнов, Г. Скрижевски, Ст. Хаджиев, Т. Паница и членовете на БКП М. Алексиев, Ат. Миховски и др.
В Скопие все още продължават упорито да крият историческата истина под добре познатия ни македонистки идеологически похлупак. Там със зла умисъл не само преувеличават броя на убитите/160 души/, но и внушават лъжата за етнически мотивираните убийства. Най-добрите ученици на държавния скопски македонизъм преди десет години посочиха фантастичен брой на убитите "македонци" / 22000/. Този кощунствен акт, отразен в новия македонистки политически календар е грубо посегателство към историческата истина и родова памет. Загиналите през есента на 1924 г. и пролетта на 1925 т. не са "македонци", убити от лошите "бугари", а около 35 души жертва на братоубийствената кървава разпра в освободителното движение на македонските българи. Да се преобръща заради съвременни политически цели родовото историческо съзнание, което пази спомена за насилствена смърт, погребения без опело и свещи, безкръстни гробове и омраза към явните, или набедени братоубийци, е циничен пример на агресивен духовен тероризъм срещу вечния покой на над 340 български чеда на Македония, загинали до 19 май 1934 г. Това е изстрадан и драматичен факт, чиито отрицателни последици придобиват и други зловещи измерения в развитието на политическото насилие особено след 9 септември 1944 г. Но това е друга, не по-малко значима и отговорна тема за научно тълкувание.
Съвременните демократични представи и международноправната обусловеност на отечествените конституционни свободи може би изключват множеството доводи на историка. Но едно е ясно – Народните избранници е редно, когато влагат личните си усилия в трайния градеж на обективните демократични промени задължително да ползуват лостовете на свободата и истината. Двете понятия никога не висят във въздуха, защото са плод от усилията на множество наши достойни предходници. Затова е необходимо винаги да се управлява отчитайки закона, осъзнавайки националните интереси и познавайки историческото битие на собствения си народ.

Благоевград Д-р Димитър Л. Тюлеков
16. 09. 2003 г.