Re: Сега ако намериш толкова и за Горуня / Политика, Свят / Политика

След смърта на Сталин сталинисткия лидер на Унгария Миклош Ракоши подава оставка като ръководител на държавата, но запазва поста си на партиен ръководител и с това лостовоте на управление, неговите противници обаче
под давлението на Хрушчов се опитват да го изместят от управлението въобще. За мин.претседател с протекциите на Хрушчов е назначен Имре Наги - бивш комунистически деятел, член на ВКП/б/, член на правителството на Унгарската съветска република през 1919-20 г. работил в Коминтерна и впоследствие министър на сел.стоп. Ракоши обаче успява през 1955-та да вземе отново връх в правителството, а Наги е свален и изключен от партията от Ракоши. През май 1956 г., отново под съветски натиск, Ракоши окончателно излиза от властта, подава оставка и като партиен ръководител. Новият ген. секретар обаче е Ерньо Герьо, верен съратник на Ракоши.

Тези събития разколебават унгарските комунисти и в УКП настъпва разкол, който се прехвърля и в обществото. Активизират се не само противниците на Ракоши и Герьо в ком. партия, но и антикомонистическите настроените унгарци, както и големия брой реперсирани от режима на Ракоши.

Всъщност събитията тръгват, когато противниците на групата на Ракоши в Унгарската работническа партия на 6 октомври 1956 в Будапеща с тържествена церемония препогребват комуниста Ласло Райк, осъден от партийния му противник и лидер по времето на Сталин на Унгария Матяш Ракоши.

На 22 октомври в Будапеща пристига новината, че ръководителят на полската комунистическа партия е сменен. От битката, водена със сталинисткото ръководство във Варшава, като победител излиза Владислав Гомулка, който в своята партия е представител на сходното по възгледи с това на Имре Наги течение.

Това вдъхновява т.нар. дисиденти и противници на комунистическия режим.

На 23 октомври те организират студентите от Техническия университет в Будапеща на демонстрация за разширяване на политическите свободи и възстановяване на старите партии. На демонстрацията е представена програма с искания от 16 точки. В нея, наред с поставените към унгарската работническа партия - свикване на партиен конгрес и избирането на Имре Наги за водач на правителството, се отрежда място и на антикомунистически искания - за изтегляне на съветските войски, за свободни избори в условия на многопартийна система, за излизане от Варшавския договор и за възстановяване на традиционните национални символи и чествания.

Към студентите се присъединяват много граждани и броя на демонстрантите достига до 200 000.

Имре Наги се среща с ръководители на опозицията - Миклош Гимеш, Шандор Харасти, Ференц Яноши, Миклош Вашархей и Геза Лошонци. Тогава все още всички вярват, че промяната ще настъпи по пътя на реформите. По това демонстрантите събарят статуята на Сталин, по голямата част се събира пред парламента, а други са пред сградата на Радиото, с искане програмата им да бъдат незабавно предадена по националната станция.

В девет часа вечерта Имре Наги държи реч пред струпалите се пред Парламента граждани, призовавайки демонстрантите към спокойствие, мир и връщане към реформите, започнали през 1953 г. Речта му обаче няма особен успех. Голямо число демонстранти решават да окупират Радиото.

Военните поделения на Държавна сигурност откриват огън срещу демонстрантите. В резултат на това срещу властите се обръщат дори традиционните подръжници на комистическия режим - до вечерта въстанието е вече факт, а опозицията избира за свой водач Имре Наги.

Генералня секретар на Унгарската работническа партия Ерньо Герьо се обръща за въоръжена помощ към съветското посолство. Същата вечер ръководството на комунистическата партия взема решение да потуши с оръжие "антиреволюционния бунт" и заедно с това поканва Имре Наги да стане министър-председател. Наги се съгласява, защото се надява, че с това ще успее да предотврати задаващия се сблъсък.

От 23-ти до 24-ти ноември силите на унгарската политическа полиция употребяват оръжие срещу демонстрантите и преминалите на тяхна страна части на полицията и армията. Новия мин.претседател Наги нарежда спиране на огъня. На 27 октомври се сформира ново правителство, в което, подновили своята дейност, се включват двама авторитетни водачи на Партията на дребните стопани - Золтан Тилди (някогашният президент на Републиката) и наскоро освободеният от съветски плен и завърнал се в родината Бела Ковач.

На сутринта срещу 28 октомври след спорове, продължили три дни, Имре Наги и реформаторите с подкрепата на съветското управление осъществяват важен обрат в отношението на Политбюро на партията - вместо като “контрареволюция”, събитията вече се тълкуват като национално демократично движение, спряна е въоръжената атака срещу въстаниците. По заповед на Имре Наги огънят е прекратен и той обявява, че неговото правителство започва преговори за изтегляне на всички съветски войски от територията на Унгария.
На 30 октомври правителството разпуска Държавна сигурност
Същия ден е освободен кардинал Йожеф Миндсенти, в изказванията, които прави, кардиналът се разграничава от политическата линия, следвана от Имре Наги.
Избухва с пълна сила омразата към режима и линчове на комунисти, като такъв е случаят с дузината, станали жертва на организирания щурм срещу сградата на партийния дом на площад “Република”.

За Хрушчов става все по ясно, че Унгария поема по пътя на отделяне от съветския блок. В Москва обаче надделява мнението, че комунистическата идея може да бъде спасена само с оръжие.

На 31 ноември новата власт контролира положението в страната. Начело на временното правителство застава Имре Наги, а в правителството участват освен реформистски комунисти и представители на възтановените главни политически партии. Създава се нова комунистическа партия под име Унгарска социалистическа работническа партия, неин ръководител става Янош Кадар, член на правителството на Наги. Всъщност Наги потготвя смяна на еднопартийната система и излизането на Унгария от съветския блок. Когато Наги макар и вътрешно убеден какво ще последва под натиска на исканията на опозицията обнародва тази си програма, Хрушчов "размисля", на кого всъшност е поверил сателита си.

Имре Наги на 1 ноември обявява, че страната излиза от Варшавския договор и ще преговаря за извеждането на съветските войски от страната.

За съветските ръководители обаче това застрашава съществуването на целия социалистически лагер и те започват подготовката на операция "Ураган". Късно вечерта на 1 ноември Янош Кадар отлита за Москва, където след двудневни преговори му възлагат да формира ново унгарско правителство.

На 3 ноември съветските генерали започват преговори за изтегляне на войските, но зад това всъщност се крие намерението заблудят унгарците. В съветската военна база в Тьокьол е устроен капан за ръководената от Пал Малетер унгарска делегация. Членовете й са задържани.

На 4 ноември изтеглящите се съветски дивизии са спрени и върнати срещу Будапеща. Въпреки съпротивата на унгарците въстанието е смазано.

Загиват над 2500 унгарци, около 400 са осъдени на разстрел, 18 хиляди души са изслени, 700 са пратени в съветски трудови лагери, 22 хиляди са осъдени на затвор, по-голяма част от тях са амнистирани през чак през 1963 г.,
200 000 емигрират от страната в това число и почти целия унгарски национален отбор по футбол, който е най-добрия в света по това време.

Наги се скрива в Югославското послоство, но е принуден да го напусне, арестуван и отвеждан последователно в Румъния и СССР. През 1958-ма е върнат в Унгария и на 16 юни 1958 Имре Наги, Миклош Гимеш и Пал Молебер са обесени.

Повторно е погребен през 1989 като на дата на въстанието му се отдават държавни почести.