|
Всъщност най-напред да се изфукам - приеха синът ми в СМГ.
Няма да ви разправям за всички глупости преди и по време на изпита.
Започвам от момента, в който човечЕто се е класирало и от мърлявият мързел, се е превърнал в гордостта на мама и тате.
На крилете на радостта, се отправяте към любимата на въпросната гордост пицария, за да полеете случая, кой със Спрайт, кой с Кола, кой със Стралджанска мускатова… И така с малки почивки, в продължение на два дена се фукате на близки, роднини и познати, като незнайно защо, осъществените през уйкенда контакти, доближават нормалната ви тримесечна норма. Цялото опиянение продължава до понеделник, когато с груба сила ви връщат на земята.
Небрежно си припомняте в Интернет, какво следва от тук нататък.
Трябва в едноседмичен срок да запишете отрочето в СМГ. За целта първата стъпка е да се сдобиете с Удостоверение за “успешно завършен” предходен клас. Някак си, почти на шега, отивате в досегашното му училище и с нищо неоправдана наивност заявявате на техническото лице, че ви е необходим такъв и такъв документ, за това и това. Излезли сте от работа и т.н., и може ли да стане по-бързо. Получавате първи анонс - “Елате след десетина дни, сега пишем дипломите на дванадестокласниците!”. Броиш до 10, съвземаш се от нокдауна и любезно се осведомяваш за естеството на проблема, като правиш предположението, че в училището има недостиг на грамотен персонал, който да попълва въпросните документи.
С леден тон ти се обяснява, че такъв род документи се правят на КОМПЮТЪР и в училището само госпожата, с която имаш честта да говориш, може да работи с тази програма. Припомняш си, че въпросната програма май я беше написал кумът ти и си отбелязваш наум, да го измайтапиш по отношение вкусът му при избора на обучаеми.
Включва се и колежката на въпросната свръх обучена госпожа, която предлага да изготви документа ръчно. Ти въздъхваш облекчено и свивате хоризонта на получване на скъпоценната бележка, до утре(вторник) следобяд.
Вечерта се прибираш от работа като победител. Обясняваш на възлюблената, колко си бил самоотвержен в неравната борба и естествено прехвърляш цялата останала работа по затваряне на сделката на нея.
На следващия ден, около обяд, тя ти се обажда. Спестява ти явно, някои хапливи коментари относно подвизите ти от предния ден и те уведомява, че директорката е отказала да подпише документ в договорения от теб формат и е заминала на екскурзия с деца от училището.
Поемаш отново топката и се свързваш със заместник директорката. Провеждаш 15 минутен разговор, в който основни теми са морала и етиката, бюрокрацията, евентуалната реакция на случващото се от страна на министерство на образованието и т.н.
Успяваш отново да свиеш хоризонта до 16 часа следобед.
В 15:45 получаваш поздравления от половинката. Тя, със свойствената си мнителност, е заподозряла, че ако отиде в 16 часа може да не намери никой и затова половин час предварително е увиснала пред канцеларията.
Победа!
Документът е доставен, но не бързайте да въздъхвате облекчено! Ще се поупражнявам още малко. :)))
Днес (сряда) се строявам на опашката в СМГ, носейки със себе си скъпоценната хартийка и всичко останало. Попълвам молба до директорката. Идва ми реда и в този момент се сбъдва поредния кошмар. Още докато седя на опашката, забелязвам, че документооборотът е в двете посоки. След като представям това, което съм подготвил, ми връчват една бележка и ми казват - “С това отивате в бившето училище и получавате “отпусно”, което до края на седмицата трябва да ни представите.”
В този момент аз си припомням Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталон, Стефан Данаилов и т.н., и решавам, че може би и аз,поне веднъж ще се справя като истински мъж!
Паля аФтамбиля и паркирам пред бившето даскало. Отново, сякаш нищо не се е случвало, се срещам с обучената госпожа. Обяснявам проблема. Получавам стандартния отговор - “Ами това няма да стане толкова бързо. Елате утре, но за всеки случай се обадете предварително по телефона.”
Аз се усмихвам замечтано и се заковавам пред канцеларията.
На отправения ми въпросителен поглед обяснявам - “Възнамерявам да стана свидетел на решаването на този сизифов проблем - издаване на “отпусно”".
Госпожата се тросва, грабва донесената от мен бележка и тръгва по етажите на училището. Аз я следвам неотклонно. Оказва се, че търсим вече бившата класна. Учтителска стая - няма я. Един кабинет, втори кабинет - няма я. С типичната за мен прозорливост, си спомням, че и имам GSM-а. Звъня. Свързвам се. Тя ми обещава, че след 15 минути ще е пред канцеларията и ще решим въпроса. Докато говоря с нея, моята любимка е хлътнала в канцеларията си. В момента, в който приключвам разговора с класната, тя изпълзява леко просъсквайки от там и ми подава някаква бележка. О миг поспри!
Естествено не пропускам да се осведомя, как сме се справили без класната.
Обясняват ми, че случайно се е намерил дневникът, което е било достатъчно. Забелязвайки, че (може би заради жегата) не само езикът, но и главата и са започнали да ми изглеждат двойни аз пъргаво се оттеглям по стълбите.
Отново СМГ. Отново масата на записващите. Отново бележки. Този път обаче срокът е 15-ти септември.
Ура!!!
|
[
