След като се оказа, че / Политика, Свят / Политика

Всъщност преди 89-та, през цялото съществуване на предишната система, ортодоксалните комунисти са били заплаха за системата и тя по един или друг начин се освобождаваше от тях (на едни предлагаха спокойно да напуснат малкото съществуващи полета на обществен дебат, за по твърдите са се предлагали по твърди мерки за напускане).
Трагедията на нашето дясно се обуслови от две не толкова очевидни свързани едно с друго противоречия, заложени още при създаването му и тепърва превръщащи я в комедия. Първото произтича от несъзнаването, както от основателите на опозицията така и от нейните настоящи членове (и симпатизанти), че класово разделение имаше още преди 89-та и че в интерес на управляващата тогава класа е била смяна на идеологическите основи на системата на управление, които възпрепятстваха осребряването на притежаваните от тази класа ресурси. Второто е свързано с това, че при вече осребрените ресурси, дясното би защитавало интереса на същата съвкупност от хора, срещу които първоначално се е обявило, че ще се бори.
Къде все пак е антикомунизма тук? Антикомунизмът, като идеология, бе използван във фракционните борби на гореописаната класа, трябваше да се привлече вниманието върху фракцията на силовия апарат, за да може другата фракция, тази управляваща икономиката спокойно да извърши осребряването на ръководените имущества, използвайки страхът и омразата на една голяма група ощетени в миналото наивници.
Та, както биха се изразили в миналото, това бе един закономерен процес. Защо ли все пак не бе разбран още в началото от т.н.опозиция? Сигурно не са разбирали много-много от политикономия.