Пак се правиш на ударен ама да ти копирам поста си без бъзикациите. Ако пак не разбираш кажи, днес имам повече време та ще ти обяснявам докато разбереш.

Копие от поста:


айде пак гузно подпичкване, 'глибоко (дълбоко) съм го давал. Е нЕма тЕки'уа работи (няма такива работи) , просто традиция, ветеранска, библейска, пик юр чойс,(избери подходящото). "кап'(ф)де'у вехашде'у" (Това не превеждам, наистина питай булката, или кварталния равин, или Аналайзера к'во ти казах с'я.) Предполагах че баш 'теб ти стига пипето да загрееш (точно ти имаш претенции да притежаваш умствените способности да разбереш) к'во (какво) ти казах в предишния пост та не ме дърпай за езика за подробни обяснения че да не стане кофти, бая понамЕрисва тая работа. И не демагогствай с дитирамби за Киплинг и преводите му на български/иврит/патагонски, молИМ (моля). Няма никаква, АМА НИК'ВА (ама никаква) прилика между легионера (войник на служба, демек "служител", отзован обратно, не "доброволна емиграция" и други подобни изгъзици) и теб...или има?!? Да ти напомня ли кои ги наричаха "служители", "от службата", "службите" и т.н., АМ?!?

Надявам се сега, без главни букви в средата на думата, да намериш друга причина да не разбереш нашписаното, или да намериш друга причина да побегнеш по тъча.

На твое разположение съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не. Пак не разбирам какво искаш да кажеш. Не ти ли е възможно да го формулираш ясно и най-вече кратко за да ти отговоря. А до тогава, ето ти още нещо което харесвам от Киплинг:



A Pilgrim's Way


Rudyard Kipling

I do not look for holy saints to guide me on my way,
Or male and female devilkins to lead my feet astray.
If these are added, I rejoice---if not, I shall not mind,
So long as I have leave and choice to meet my fellow-kind.
For as we come and as we go (and deadly-soon go we!)
The people, Lord, Thy people, are good enough for me!

Thus I will honour pious men whose virtue shines so bright
(Though none are more amazed than I when I by chance do right),
And I will pity foolish men for woe their sins have bred
(Though ninety-nine per cent. of mine I brought on my own head).
And, Amorite or Eremite, or General Averagee,
The people, Lord, Thy people, are good enough for me!

And when they bore me overmuch, I will not shake mine ears,
Recalling many thousand such whom I have bored to tears.
And when they labour to impress, I will not doubt nor scoff;
Since I myself have done no less and---sometimes pulled it off.
Yea, as we are and we are not, and we pretend to be,
The people, Lord, Thy people, are good enough for me!

And when they work me random wrong, as oftentimes hath been,
I will not cherish hate too long (my hands are none too clean).
And when they do me random good I will not feign surprise.
No more than those whom I have cheered with wayside charities.
But, as we give and as we take---whate'er our takings be---
The people, Lord, Thy people, are good enough for me!

But when I meet with frantic folk who sinfully declare
There is no pardon for their sin, the same I will not spare
Till I have proved that Heaven and Hell which in our hearts we have
Show nothing irredeemable on either side of the grave.
For as we live and as we die---if utter Death there be---
The people, Lord, Thy people, are good enough for me!

Deliver me from every pride---the Middle, High, and Low---
That bars me from a brother's side, whatever pride he show.
And purge me from all heresies of thought and speech and pen
That bid me judge him otherwise than I am judged. Amen!
That I may sing of Crowd or King or road-borne company,
That I may labour in my day, vocation and degree,
To prove the same in deed and name, and hold unshakenly
(Where'er I go, whate'er I know, whoe'er my neighbor be)
This single faith in Life and Death and to Eternity:
"The people, Lord, Thy people, are good enough for me!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ха така, вижте какви сте си дружки!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"..Пак не разбирам какво искаш да кажеш..."

Ще се постарая да ти обясня, за трети или четвърти път.

Ти описваш себе си и после пишеш "...Ето какво е писал Киплинг за хора като нас и нямам какво да добавя... и добавяш поемата от Киплинг

The Roman Centurion's Song
Roman Occupation of Britain, A.D. 300

Legate, I had the news last night --my cohort ordered home
By ships to Portus Itius and thence by road to Rome.
I've marched the companies aboard, the arms are stowed below:
Now let another take my sword. Command me not to go!

I've served in Britain forty years, from Vectis to the Wall,
I have none other home than this, nor any life at all.
Last night I did not understand, but, now the hour draws near
That calls me to my native land, I feel that land is here.

Here where men say my name was made, here where my work was done;
Here where my dearest dead are laid--my wife--my wife and son;
Here where time, custom, grief and toil, age, memory, service, love,
Have rooted me in British soil. Ah, how can I remove?

For me this land, that sea, these airs, those folk and fields surffice.
What purple Southern pomp can match our changeful Northern skies,
Black with December snows unshed or pearled with August haze--
The clanging arch of steel-grey March, or June's long-lighted days?

You'll follow widening Rhodanus till vine an olive lean
Aslant before the sunny breeze that sweeps Nemausus clean
To Arelate's triple gate; but let me linger on,
Here where our stiff-necked British oaks confront Euroclydon!

You'll take the old Aurelian Road through shore-descending pines
Where, blue as any peacock's neck, the Tyrrhene Ocean shines.
You'll go where laurel crowns are won, but--will you e'er forget
The scent of hawthorn in the sun, or bracken in the wet?

Let me work here for Britain's sake--at any task you will--
A marsh to drain, a road to make or native troops to drill.
Some Western camp (I know the Pict) or granite Border keep,
Mid seas of heather derelict, where our old messmates sleep.

Legate, I come to you in tears--My cohort ordered home!
I've served in Britain forty years. What should I do in Rome?
Here is my heart, my soul, my mind--the only life I know.
I cannot leave it all behind. Command me not to go!

Лично аз не виждам НИКАКВА аналогия между теб (емигрант-ветеран както се описваш) и римски центурион, войник/служител пратен от неговата държава на служба в чужбина чиято военна част държавата връща обратно в Римската империя. ДО ТУК ЯСНО?

Сега по сложното. Би ли ми обяснил къде е аналогията между теб и този римски служител моля? Теб да не би държавата да е пратила (демек "внедрила") като неин служител в чужбина в 68?

Надявам се че съм формулирал поста си достатъчно ясно.

I REFUSE TO BE A MEMBER OF A CLUB THAT ACCEPTS PEOPLE LIKE ME(ex-marxist,LOL)

.... кхмм, извинявам се, че се намесвам във вашия поетичен спор ....
Гледай на това стихотворение просто като добра поезия. В края на краищата смисълът на творчеството е и да поражда асоциации.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

полвин станица за дружбата, ам?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си, по скоро ме интересува личното мнение на пишещите тук. Пък и малко културна дискусийка за повдигане на Ентилектуалното ниво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аааа, това ли било? Не. Не си разбрал смисъла на стихотворението.

Аналогията е в невъзможното връщане, в тежеста на отминалите години и в мъдроста. Аналогията е в чувствата на човека, който събитията са запратили далеч от Родината и за това как и защо една друга страна е станала новата му Родина. Войник или цивилен , това е без значение . При легионера защото службата го е задължавала, а при нас емигрантите, защото комунистическият режим не ни пускаше. След тези 40 години и за нас и за Центуриона е вече късно, въпреки че Родината остава в сърцата ни. Това е. Чуй още веднъж колко добре го е казал Киплинг :

ПЕСНЯ РИМСКОГО ЦЕНТУРИОНА

Легат, я сегодня ночью узнал - ты идешь с отрядом своим
В Итиус-порт у прибрежных скал к началу дороги в Рим.
В трюм погрузится дружный строй, армии цвет и честь,
И тут же мой меч поднимет другой... Прикажи мне остаться здесь!

Я отдал Британии сорок лет. Видел Вектис и видел Вал.
У меня, кроме этой, родины нет. И другой я жизни не знал.
В эту ночь я даже не понял сперва, но теперь осознал я весть.
Не смогу я оставить мои острова. Навсегда моя родина здесь.

Здесь достойным мужем знают меня, здесь работу свою выполнял.
Здесь мои дорогие покойники спят. Мой сын... Мой сын и жена.
Здесь счастье и горе, радость и боль, работа, слава и долг.
Я корнями в британскую грязь ушел. Ну как бы уйти я мог?

Для меня эти воздух, море, поля стали всего родней.
Сможет ли вечной весны земля подобных рождать сыновей?
Дыханье черной декабрьской зимы, а в марте грохот небес.
Налитые солнцем июльский дни и жемчуг туманных завес.

Когда ты войдешь в Роданиус - оливам с вином поклонись.
И дальше, к стенам Немауза, помчит ваше судно бриз,
К Арелата тройным воротам, но я-то останусь здесь,
Где дубов британских когорта шторма встречает месть.

Ты пройдешь по дороге Аврелия в солнечном сосняке,
Где лазурное море Тирренское плещется вдалеке.
Но увенчаны лавром товарищи все же не смогут никак
Забыть аромат боярышника и мокрых кустов орляка.

Мои прошлые дни в Британии (впрочем, как и твои):
Переходя, марши, скитания, с пиктами злые бои.
Лагеря и западный берег, пограничных застав гранит
И центральной равнины вереск, где треть нашей когорты спит.

Легат, я стар и изранен - ты уйдешь с отрядом своим.
Сорок лет я отдал Британии. Зачем же мне нужен Рим?
Здесь сердце мое и память. Не запятнал я честь.
Как все это могу оставить? Прикажи мне остаться здесь!


...ето толкова просто е - поезия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твоята тема отново ми напомни за есетата на Джордж Оруел и по специално за "Записки по национализма", които той пише след гражданската война в Испания. Това есе е Инспирирано от впечатленията му от там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите