Индия – новият съюзник. Самолети, милиарди ... / Политика, Свят / Политика

противник - Пакистан. Конфликта им с Китай от края на 40-те миналия век е така да се каже "замръзнал".
Но Китай наистина е ако не основен, то един от основните партньори на Пакистан във военната област. Ерго Индия купувше руско въоръжение, по клас и стандарт отговарящо на китайското производство щото е по добро, т.к китайското е копие на руското. Поне досега като копие и изпълнение то е по слабо от оригиналите, ерго на ниска цена Индия получаваше превъзходство във въоръжението. Такова, че да възпира Пакистан, но не и за категорично превъзходство такова, че да позволи на Индиийските лидери да се опитат да решат граничните проблеми със сила.
Индия има все още да решава доста вътрешни проблеми, а и отделя голямо внимание на стопанската си експанзия. Не я виждам в близко бъдеще да се напъне да решава териториалния си спор чрез война или политика основана на военна заплаха към опонента.
От друга страна като страна претендираща при евентуално разширение на СС при ООН за място там следва да има съответна технологична съпоставимост с останалите претенденти включая и във военната област.
Т-е наистина се нуждае от обновяване на въоръжението поне в минимален мащаб. Флота си го пообнови с руски доставки на ракетоносците “Ту-22МЗ”,
въпросните самолети Сухой и хеликоптерите. А Все още не са изоставили и проекта за подмяна на остарелия си британски самолетоносач, познай на кого е поръчката, че и за подводниците "Акула". И това не толкова отдавна - 2003-та.
Вярно е че не успя руския проект за включване на Индия във Шанхайската организация за сътрудничество, но Индия си има своята политика и тя не е била НИКОГА категорична военно-политическа ориентация към този или онзи блок. Не вярвам да го направи и занапред.
Така, че решението какви самолети ще закупи за модернизирането на своите ВВС ще е по скоро прамгатично и ще зависи от цени, оценка на потенциален противник, съпоставимост със цялата и с-ма на въоржените сили и разноските, които може да си позволи. Т-е едва ли кардинално ще преорентира въоржението си към западни технолигии. Виж в ядрената област само глупак би пренебрегнал сътрудничество със САЩ при изгодни условия, което не значи, че ще спре своите си програми или ще зареже досегашните си партньори.
Относно демокрацията, в сравнение сповечето азиатски държави не само в региона, Индия отдавна може да им бъде само светъл пример. На Индонезия да речем или Тайланд, камо ли Непал, Бирма, Пакистан, Иран, Емирствата и прочие.

Та предлагам ти следното, нека се придължаме към реалностите Индия се стреми към плодотворно сътрудничество с всички/не случайно е съосновател на организацията на необвързаните/ изхождайки от собствените си интереси и планове, така че задръж фанфарите поне до подписване на някой контракт, ако пък ти харесват военните игри ето ти една върху, която да намериш поле за въобръжението си:

Сценарият на ядрения Апокалипсис
Според вестника, в един от последните доклади на военно-морските сили на САЩ се разглежда следният сценарий за конфликт между Индия и Пакистан в Кашмир: “Индийски самолет с няколко министри и генерали на борда е свален над територията на щата Кашмир. В отговор Делхи нанася ядрен удар по предполагаеми бази на терористите в Пакистан. На свой ред, Исламабад започва контраатака, в началото използвайки “оръжие за сдържане”, но след това, под натиска на местните генерали, отчитащи недостатъчна военна мощ на Пакистан, бива нанесен ядрен удар по индийската столица. Така през 2003 започва първата в човешката история атомна война”. В доклада се предполага, че жертвите на първата ядрена атака срещу Делхи ще са най-малко два милиона.
В тази връзка си струва да си припомним още една аналитично-сценарна разработка на Пентагонта, известна като “Визия за 2020” и изготвен съвместно с корпорацията “Ранд” през 2000 (вж.НИЕ-бр. /01). Един от петте разглеждани в този документ сценарии, носи названието “Новият азиатски ред” и предвижда “нахлуване на ислямисти в Кашмир, след което Индия нанася удар с конвенционални оръжия срещу ядрените ракети на Пакистан, последван от ответна пакистанска ядрена атака”. Тоест, началото почти съвпада със сценария, който днес се изучава от американските морски пехотинци – така или иначе, става въпрос за атомна война.
Сюжетът обаче има и продължение, за което едва ли знаят анализаторите от “Ел Мундо”. След началото на атомната война, “… във военните действия се включват и САЩ, които нанасят конвенционални удари по остатъците от пакистанския ядрен арсенал, предупреждавайки Китай да не се намесва. В резултат Пакистан се разпада и там влиза индийската армия, за да възстанови реда. Формираната впоследствие Индийския конфедерация, в съюз с Вашингтон, се превръща в регионален хегемон. В този случай, Китай не печели нищо и затова обръща погледа си към Далечния изток, Русия и Индокитай”. С други думи, когато целия регион се окаже задушен от радиоактивните изпарения, там се появяват американците, “целите в бяло”, за да съберат дивидентите.
Само че
Ситуацията в Кашмир
съвсем не предразполага към подобни шеги. Както отбелязва и “Ел Мундо”: “ако по време на студената война голямото количество ядрени ракети, притежавани от СССР и САЩ, се превърна в превантивен елемент (доколкото при атомна война биха били унищожени и двете свръхдържави), в случая с Индия и Пакистан наблюдаваме обратното – ограниченият брой ядрени глави провокира желанието те да бъдат използвани, подклаждано от очевидната липса на взаимно доверие и опасението да не се изпадне в безизходно положение, ако противникът атакува пръв”.
Впрочем, нека не забравяме, че Съединените щати се славят с умението си предварително да се подготвят за всевъзможни екстремални събития и малко разчитат на чисто ситуационните решения. Макар че, както показва и практиката, ако резултатът от възможни бъдещи събития се оценява от американците като “положителен”, вероятността тези събития действително да се случат, по правило, нараства.