За сръбската контрабанда с българският език / Политика, Свят / Политика

7 - 13 юли 2006 г.

Контрабанда на сърбизми

Проф. Михаил ОГНЯНОВ

Тези дни от ОМО Илинден бе поискано в държавните медии да има предаване на “македонски език”. Какво означава това?
Югославската държава вече не съществува, но все още съществуват остатъци от нейното наследство. Един от тези останки е официалният език на Република Македония. Този език е създаден през втората половина на ХХ век (по-точно - след 1944 г.) и отразява условията и изискванията в Югославия (СФРЮ), в която доминираше сръбското влияние. Република Mакедония в много отношения не се е освободила от това наследство, както впрочем показва и нейното международно прието название - Бивша югославсака република Македония (Former Ygoslav Republic of Macedonia). Трябва ясно да се каже, че сегашният официален македонски език е плод на условията, съществуващи в югославската тоталитарна държава през втората половина на ХХ век. По същото време условията в Република България бяха други и не съществуваше онова сръбско влияние върху езика (с изключение на краткия период 1945-1947 г. в Пиринска Македония*). Обективна основа за сръбското влияние във Вардарска Македония е директното или индиректното сръбско владеене през по-голямата част на ХХ век. В Пиринска Македония такава основа липсва. Това трябва да се изясни и на международните среди, ако ОМО-вци се опитат да прибегнат до тяхна помощ.
Когато във втората половина на XIX век се оформи българският литературен език, македонските книжовници възприеха този език. На този език бяха не само екзархийските документи и книги (в училища и черкви), но и тези на ВМОРО. Кореспонденцията между грамотните люде се водеше на този език. Нещо повече - и турските власти приеха този език като собствен език на македонските българи (етнически македонци тогава нямаше). Имам документи от моите предшественици, писани на този език и подпечатани с “муюр” от турските власти. Александър Балабанов свидетелства, че по гарите в Скопие и Велес обявите били на турски, български и френски. Същото знам и от моите родители. Много рядко се срещат тогавашни текстове на местните диалекти**. Така има едно писмо от ръководството на “Крушовската република” до турските села на добър крушовски диалект - за да бъде по-лесно разбираемо за турците. Оригиналът не е запазен, знаем го по спомените на Никола Майски. Поради този език това (неавтентично) писмо е обявено в Скопие за “Манифест” на републиката.
Сега може определено да се каже, че е грешка на книжовниците от XIX век, че изцяло основаха литературния български език само на източните говори и са пренебрегнали западните (не само македонските) диалекти. Още тогава е имало възражения срещу това. Партений Зографски е настоявал обратно – българският език да се основава на западните македонски говори. В края на XIX век “лозарите” (кръгът около сп. “Лоза”) са настоявали за по-голямо застъпване на македонските говори в литературния език. Проф. Александър Балабанов нарече правилата, отдалечаващи литературния български език от македонските говори, “тъпоумни и злоумишлени”. След комунистическия преврат от 1944 г. се създаде правописна комисия, целяща още по-голямото отдалечаване на литературния български език от македонските говори. В наше време проф. Благой Шклифов поведе борба за “разширяване на диалектната основа на литературния български език”. Действайки за това, той посети родния си костурски край и там стана жертва на своя научен и патриотичен дълг. Въпреки всичко това в Република България сегашният литературен български език е разбираем за всички и е общоприет – от Черно Море до Пирина. Ако има проблеми – те са за някои от турците и ромите. Категорично може да се каже, че за жителите на Пиринска Македония, както и за останалите около два милиона български граждани, произхождащи от останалите части на Македония – сегашният литературен български език е свой, докато с официалният език на Република Македония имат проблеми.
Понякога у нас се пише “македонски диалект”. Трябва ясно да се каже, че няма един македонски диалект, а има няколко македонски диалекта със сходства и разлики помежду им, сравними със сходствата и разликите с другите български диалекти. По време на сръбската власт в Македония (Вардарска бановина или “Южна Сърбия „) задължително се налагаше сръбският език. Пробив в тази езикова блокада бе направен от няколко младежи, които направиха опит да публикуват стихове и други текстове на родните си диалекти. Така Кочо Рацин и Венко Марковски (Вениамин Тошев) публикуваха стихове на велешки диалект, Христо Попсимов – на охридски, Панов – на струмишки, и други. Това не бе израз на македонски сепаратизъм, а съпротива срещу сръбската асимилация. На 2 август 1944 г. в манастира “Св. Прохор Пчински” АСНОМ постулира съществуването на литературен македонски език. Оттогава започна създаването на сегашния официален македонски език. За основа беше взет диалектът на Централна Македония – Велес-Прилеп. Създадени бяха няколко “филолошки комисии”, в които централна роля играеше Блаже Конески от с. Небрегово, Прилепско. Другите македонски диалекти (западни, южни и източни) бяха напълно пренебрегнати. Но по-важно и смущаващо е, че строителството на този език се дирижираше по посока на максимално сближаване със сръбския и отдалечаване от българския. По този начин – волно или неволно - се изпълняваше препоръката на Стоян Новакович за посърбен македонски език като средство за сръбска асимилация на македонските българи. Сърбизмите са не само в лексиката и правописа, но още в редица други езикови характеристики. Д. Цицелков*** класира промените в няколко групи: 1. Звукови промени, 2. Семантични промени, 3. Граматически промени и 4. Ортографски промени. Грубо казано, сегашният официален македонски език представлява сърбизиран прилепски диалект. Но въпреки тези промени в основата си този език си остава български и носи уникалните сред славянските езици характеристики на българския език. В Република Македония има книжовници, които съзнават това и се стремят към очистване от сърбизми. Препоръката на Новакович е неизпълнима поради генетичната несъвместимост на българския със сръбския език, главно в граматиката.
Искането на ОМО Илинден за разпространение на “македонския език„ като майчин в Пиринско е опит за закъсняло изпълнение на Новаковичевите завети . Все пак този език съществува и ние трябва да се съобразим с това. На институционално равнище българската държава е признала този език като държавен език на Република Македония. А какъв е характерът на този език – това е работа на езиковедите, не на държавата. Културният българин, знаейки гореизложеното, трябва да може да го ползва. При разговори между жителите от двете страни няма езикова бариера. Не трябва да има бариера и за реципрочното ползване на печатани текстове. Това ще помогне за взаимното разбирателство. Но идеята на ОМО Илинден не е тази – те искат да изнудят българските власти да признаят, че официалният език на Република Македония е “майчин език„ на жителите от Пиринска Македония и те да приемат заедно с някои изразителни народни думи и комплекта от сърбизми като свои. Целта е не разбирателство, а провокиране на раздори. И контрабанден износ в Пиринско на онова сръбско влияние, което претърпя Вардарска Македония.
* Тогава по радио София имаше предаване на “македонски език”. Той беше автентичен прилепски, защото редактор беше Коста Църнушанов, прилепчанин, изявен македонски българин.
**Кръсте Мисирков през 1903 г. публикува брошурата си “За македонцките работи” на един пресилен, почти пародиен битолски диалект, от който сам се отказ, а и продължи да пише на литературен български език.
***Д. Цицелков “Новата реалност – Планирана езикова норма”. Систематизирана е технологията на разделянето на македонския от българския език.